Западният гребен – най-трудният път към Еверест

Еверест е изкачен за първи път през 1953 г., но изминават почти три десетилетия преди да бъде преминат неговият западен ръб. Причините са няколко – не на последно място и това, че в онези години (до 1985-а) Непал допуска само по една експедиция на маршрут за сезон. Западният гребен е характерен с това, че е сложен технически, като най-трудната му част изисква скално катерене и там се катери соло (без осигуровка), освен това тази част е най-изложена на ветровете – ураганни, и е на голяма надморска височина – над 8700 м.

По онова време шерпите са само носачи, парапетите се изграждат от участниците в експедициите – все опитни и силни алпинисти.

Западният гребен започва от 5300 м в Непал (Базовия лагер), през стената на превала Лхо Ла – до 6050 м, стената на Западното рамо – до 7300 м, билото на Западното рамо – до основата на върховата пирамида, 7520 м. Следва Камината на Манфреда, Жълтият пояс и Сивата кула.

Първото му изкачване е осъществено през 1979 г. от експедиция от тогавашна Югославия. Второто (и последно засега) – от българската експедиция през 1984 г. Общо около 30 експедиции, имащи за цел да преминат някаква част от Западния гребен, са осъществени от 60-те години на миналия век досега. Първата е през 1963 г., когато американска експедиция преминава само частично по Западния гребен – около 100 м, до 7450 м, а после се насочва вляво по кулоара Хорнбайн.

Последните опити са зимното соло на германеца Йост Кобуш, който достига 7300 м (два опита – зимата на 2019-2020 и зимата на 2021-2022), и на испанеца Килиан Жорнет, който през пролетта на 2023 г. стига до 7900 м.

“Всичките бяхме много добре подготвени. Невероятни хора имаше. Христо Проданов реши да тръгне без кислород и това беше първата му, основна грешка, по един изключително дълъг, много труден и опасен маршрут, без партньор не става. Просто се остава там…”, спомня си Методи Савов, един от петимата българи, изкачили Еверест през 1984 г.

На слизане той и Иван Вълчев са принудени да изкарат нощта на открито в т.нар. Зона на смъртта, на невероятната височина от 8750 м, без допълнителен кислород, а после – и да слязат до Базовия лагер. Експедиция, която води до ампутация на част от ходилата на Савов.

Петко Тотев, сега – председател на Българската федерация по катерене и алпинизъм, също участва в експедицията през 1984 г.:

“Уникално спортно събитие. Достойно, между другото – и в световен мащаб. Това беше по добър начин изпълнена задача. Съставът, ръководителят успяха да превъзмогнат някои недомислици, грешки и да изведат експедицията, макар и по доста драматичен път, до успешен край. Изключително драматична експедиция, но той и спортът е такъв, условията са такива. Не разполагахме с такава метеорологична прогноза, с каквато разполагат сега, за дни наред, използвахме екипировка, произведена основно в България, не ползвахме поларени дрехи и т.н. Но съставът беше изключително добре подготвен…

В една голяма експедиция не всички имат шанс да опитат изкачване на върха, особено по такъв сложен маршрут – има много работа, която трябва да се извърши. Някои пострадаха, други отпаднаха поради заболявания. Всеки един от нас беше отишъл там да даде всичко от себе си, за да може някой да стъпи на върха. Изпитахме неописуема радост от успеха на експедицията”.

“Акцентът в това постижение е маршрутът. Западният гребен е може би най-трудният алпийски маршрут в света. Няма толкова трудни пасажи другаде на такава надморска височина”, казва Николай Петков.

На 11 май той и Кирил Досков се връщат в Базовия лагер след успешно изкачване на върха (на 9 май 1984 г.), като разстоянието от шурмовия лагер до върха изминават за 6 часа. На връщане спасяват Методи Савов. Четиримата – Иван Вълчев, Методи Савов, Кирил Досков и Николай Петков, правят първия цялостен траверс на Еверест, като се изкачват по Западния гребен и слизат от югоизток. Това постижение няма повторение вече 40 години.

Състав на експедицията (по азбучен ред):

1. 1. Аврам Аврамов – ръководител
   2. Георги Имов – технически въпроси
   3. Димитър Бърдарев
   4. Динко Томов
   5. Дойчин Василев
   6. Запрян Хорозов
   7. Иван Вълчев
   8. Кирил Досков
   9. Костас Канидис
   10. Кънчо Долапчиев
   11. Любомир Илиев
   12. Людмил Янков
   13. Методи Савов
   14. Милан Огнянов – оператор
   15. Николай Петков
   16. Огнян Балджийски
   17. Петко Тотев
   18. Слави Дерменджиев
   19. Стамен Станимиров
   20. Стайко Кулаксъзов – лекар
   21. Стефан Калоянов – радист
   22. Тодор Григоров
   23. Трифон Джамбазов
   24. Христо Проданов

На 14 май 2024 г. Николай Петков ще има презентация по повод 40 години от експедицията “Еверест ’84” – в Дома на киното, от 19 ч. Организатор – Банско филм фест.

В статията са използвани части от интервюта на Таня Иванова за БНР.