В последните месеци Емилиян Колевски безспорно е най-горещото българско име в катеренето, причината за което беше участието му като дубльор в катерачните сцени от филма “Критична точка” (повече за снимките в джунглата на Венецуела четете в специалното интервю на Любомир Попйорданов за 360mag.bg тук). Историята обаче започва почти случайно, благодарение на изкуствената стена в родния му град Кюстендил. Впоследствие Емо записва “Туризъм и алпинизъм” в НСА, а през следващите десетина години пътят е само нагоре.
Най-високата категория маршрут, който си изкатерил? Какво ти беше най-трудно по него?
Eмблематичният „Хип-Хоп“ (8c+) в пещерата Проходна. Това беше най-голямата битка в моя катерачен опит и не само, защото маршрутът си е тежък по принцип. Беше трудно да остана мотивиран и да работя целенасочено след дълго прекъсване и дебнене на подходящи атмосферни условия.
Най-трудната част от самото катерене беше в края на маршрута при последния боулдър пасаж, където съм падал около 10 пъти. Дотам се стига след серия интензивни, доста дълги и трудни движения. В крайна сметка в един мрачен следобед, видях, че отново се задава дъжд, събрах сила и концентрация и буквално между дъждовните капки успях да го изкатеря. Наистина тогава дадох всичко от себе си и съм щастлив от постигнатото.
А на състезания какви са ти най-сериозните постижения?
Ставал съм държавен шампион по боулдър и няколко пъти на отворени боулдър срещи. Често се класирам на 2-ро или 3-то място и почти винаги съм на финал на местни състезания. От няколко години съм част от националния отбор по боулдър и участвам в много международни състезания, но засега нямам предни класирания.
Какъв тип катерене предпочиташ?
Последните 2 години катеря само боулдъри на открито и мисля тази година да продължа с този стил. Боулдърите са страхотен начин да тренираш трудни движения на ръба на възможностите си. Като тип скала най-много ми харесва да катеря на гранит. Дължината на маршрута или боулдъра за мен няма значение, стига да има предизвикателство и красиви движения.
Как виждаш развитието на катерачната сцена в България през годините?
През последните години сериозно се разви, има много новооткрити зали за спортно катерене в цялата страна и все повече хора започват да се интересуват от спорта. Може би в сравнение с 10-15 години назад, днес хората имат повече възможност и желание да обърнат внимание на спорта, здравето и развлечението. Днес някои катерачи успяват да се издържат единствено чрез катерене, като треньори и инструктори, а това беше немислимо преди 15 години.
С развитието на спорта все повече деца се записват в школите по катерене. Към този момент имаме успехи в лицето на Петър Иванов, европейски шампион за младежи по боулдър за 2015 г., а има и още много други успешни деца, които работят усърдно. От тази гледна точка съм оптимист, че следващото поколение катерачи ще имат по-добри условия и нужната подкрепа напълно да се посветят на този спорт. Вярвам, че тогава ще имаме професионалисти на световно ниво.
Какво ти е дало и какво ти е взело катеренето?
Катеренето ме научи да съм упорит и да успявам да пренебрегвам дребните проблеми. Дава ми възможност да пътувам, да намирам нови приятели, да изживявам страхотни емоции на нови и красиви места. Колкото и да е банално, за мен катеренето е начин на живот. Разбира се, има и трудни моменти – контузии, разочарования и неосъществени амбиции. За разлика от много други спортове, при катеренето добрата спортна форма се губи ужасно бързо. Дори кратка почивка от 1-2 седмици има голямо отражение. Затова нещото, което със сигурност катеренето ми взима, е времето за други неща и донякъде ме изолира от всичко останало, но това е колкото лошо, толкова и добре.
Разкажи малко за състезанието Red Bull Creepers, в което участва?
Уникално състезание! Общо 14 катерача получихме покана да участваме в първото издание през 2014 г.. Двама състезатели трябваше да катерим един срещу друг по два огледални маршрута от долната страна на старинен мост в гр. Памплона, Испания. Това е същият град, в който се провежда и фестивалът Сан Фермин, където хора тичат заедно с бикове из улиците на града. Red Bull Creepers e също толкова откачено, тъй катерихме без въжета и осигуровка, а целта беше да се изкатерим нагоре до улицата, през перилата на моста. При неуспех падахме директно в реката. Това е така наречният стил DWS (Deep Water Solo), с разликата, че реката не беше изобщо дълбока. Бяха разпънали на около 1,5 м под водата едно парче винил, което подобно на възглавница спираше катерачите да се ударят в дъното.
В началото маршрутите бяха лесни, но с набирането на височина и увеличаване на надвеса пасажите ставаха все по-трудни, с обща категория на целия маршрут около 8b. От всички участници единствено Крис Шарма успя да преодолее гигантския скок в края на маршрута и стана първи. Останалите падахме на този скок и се разбивахме зрелищно във водата. Публиката се забавляваше много и състезанието завърши успешно, без травми и инциденти.
Кое ти беше най-трудно по време на снимките на „Критична точка 2“?
Честно казано, нямаше трудни моменти. Може би ми беше трудно да сдържам порива да се втурна да катеря боулдъри, защото върху платото на Auyan-Tepui имаше стотици. Все пак и нямах много избор, защото не можех да се отдалечавам от лагера и да се размотавам във венецуелската джунгла просто така.
Как беше животът в джунглата?
Имаше режим в лагера, който всички спазвахме и график в кой ден точно каква сцена ще се снима. Моят герой във филма Громет умира още в началото, падайки от скалата, така че имах свободно време. С Дани и Крис се възползвахме от всяка възможност да откриваме и катерим нови боулдъри. Дори ни се случи да отидем да катерим с хеликоптер над джунглата и да разглеждаме водопадите отвисоко. Изживяването беше незабравимо.
Моментът по време на снимките, който няма да забравиш?
Най-интересно беше изпълнението на каскадата, в която Юта и Боди падат от върха на водопада. Специално за тази сцена имаше други двама дубльора, които действително скочиха и направиха 60 метра свободно падане, при което се задейства специална осигурителна система да намали инерцията и спре падането. Каскадьорът бе омотал тялото си 3-4 пъти с осигурителното въже и докато падаше, се въртеше през глава, за да се размотае. Честно казано, въпреки че имам опит с въжета и големи падания при катерене, тези каскадьори ме изумиха.
Какво ти предстои – да очакваме ли развитие на кариерата ти в Холувид?
Ха-ха, кариера в Холивуд честно казано ми звучи нереално. Разбира се, ако се появи друга възможност, бих участвал. Наскоро ме поканиха за дубльор за катерачна сцена в друг филм, който ще се снима в пещерата Проходна. Мога само да се надявам, че ще има и други такива. Все пак приоритет си остава катеренето. През август с група приятели планираме да отидем до Роклендс в Южна Африка. Ако всичко е наред, предполагам от това пътешествие ще излязат няколко добри кратки филмчета с катерене.
Пълното интервю с Емилиян Колевски ще намерите в брой ПРОЛЕТ 2016 на Списанието. Търсете го в спортните магазини, книжарници, големите търговски центрове, разпространителската мрежа в цялата страна и всички обекти на ОМV, Lukoil, Eco и Shell, както и по репове и супермаркети в България. Или просто се абонирайте, толкова е лесно.
