Представяме ви Таня Иванова – журналист от БНР, запален по екстремните спортове и високите върхове, неуморно следящ какво се случва по света и у нас. Всяка седмица Таня ще ни представя по една актуална тема, част от седмичния бюлетин на БНР “Екстремните спортове”, развита специално за нас.
През 2004 г. двама учени-изследователи се опитват да намерят „дъното на света“. Американецът Бил Стоун се спуска в пещера в Мексико, а украинецът Александър Климчук – в Абхазия. Техните забележителни истории са описани в книгата „Сляпо спускане“, която вече е на българския пазар, благодарение на издателство „Вакон“. Обявена е за бестселър на „Ню Йорк Таймс“ за нехудожествена лидература.
Книгата е написана на основата на личните дневници на участниците в експедициите и на часове интервюта, които авторът прави с тях.
Джеймс М. Табор е американски писател и журналист, съавтор и продуцент на филма „Пътешествие до центъра на света“, излъчен по History Channel (който разказва за проучване на пещерата Нах Тунич в Мексико), автор и водещ на поредицата „Велики приключения на открито“ на телевизия PBS.
Книгата му „Завинаги в планината“, издадена през 2007 г., получава редица международни награди. Kазва, че обича да пише за екстремни спортове и приключения, както и да показва хората, които с постиженията си променят света.
- Снимка: официален сайт на писателя
Бил е редактор в списаниията Outside и SKI. Писал е за Smithsonian, Sports Afield, Western Horseman, Reader’s Digest, The Wall Street Journal, The Washington Post, Barron’s, Forbes и много други американски издания. Покрай отразяването на екстремни спортове, започва да се знаимава с алпинизъм, гмуркане, пещерно дело, делтапланеризъм, конен спорт, а сред тези дейности слага и бащинството, което също намира за екстремно преживяване.
През годините му се е налагало да се препитава с управление на нощен клуб, издаване на собствена поезия и дори като уличен полицай във Вашингтон в годините, в който градът е наричан „столица на убийствата в САЩ“. Сега, на 73-годишна възраст Джеймс М. Табор продължава с гмуркането, карането на ски и преходите в планините.
С него, в интервю за сп. 360, ни среща Таня Иванова:
Как стигнахте до историите на Бил Стоун и Александър Климчук? И защо от всички екстремни истории избрахте да напишете книга точно за тях?
Бях продуцент на филм за History Channel Special за екстремно спускане в пещера в Централна Америка. Проучванията по темата ме отведоха до експедициите на Александър и Бил същата година. Това много напомняше на надпреварата за достигането на Южния полюс от Амундсен и Робърт Скот. Колкото повече навлизах в тематиката, виждах колко добра книга ще се получи.
- Снимка: официален сайт на писателя
Защо я нарекохте “Сляпо спускане”? Все пак не става дума за някаква авантюра, приключение, а за сериозно научно изследване…
Всъщност, има и от двете по равно. Аз пиша за масовата аудитория, но и за експертите. Книгите ми са „информация, обвита в забавления“ – както веднъж каза известната американската писателка Франсис Лиър. Със сигурност науката е важна, но не по-малко важно е приключението. В това отношение няма форми на изследване на земята, които са по-предизвикателни, опасни и трудни от експедиционната спелеология. Моята запазена „марка“ са истории, в които науката и екстремното се обединяват, и тази книга напълно отговаря на това описание.
Има ли, според Вас, някъде в книгата хиперболизиране?
Не.
- Снимка: официален сайт на писателя
А кое я направи бестселър?
Самата история имаше всички елементи, необходими за чудесна научно-популярна литература: харизматични герои; животозастрашаващи предизвикателства; героични характери, рискуващи всичко за мечтите си; крайна цел с голяма стойност; и тиктакащ часовник. Вярно е също, че моят издател, Random House, се справи отлично с маркетинга и рекламата на книгата.
Бяхте ли изкушен от тези истории да започнете и Вие да влизате в пещери, да се занимавате със спелеология?
Години наред изследвах диви пещери, преди да напиша тази книга. Без този опит едва ли Бил или Александър щяха да ми се доверят да разкажа историите им. Нито пък някой издател би повярвал – и с право – че мога да пиша за преживяването авторитетно.
Същата комбинация от натрупан опит и интерес направи успешна и предишната ми книга „Завинаги в планината“. Там ставаше дума за височинен алпинизъм в Аляска и една трагедия в Денали.
Кое е „най-дълбокото място“ или „най-високия връх“, както сме свикнали да казваме, за Вас, като писател и журналист?
Макар че вече съм на 73 години, все още го търся за себе си и мисля, че тепърва ще го откривам.
- Снимка: официален сайт на писателя
Отразявате екстремни спортове от много години. Защо се занимавате с това?
Мисля, че за да се занимаваш с това, една от причините е генетична – става дума за беден на ендорфини мозък, който се нуждае от необичайно голяма стимулация, за да се чувства добре. Отделно от това, винаги съм се радвал да изследвам собствените си граници – физически, психически и духовно. Бих перафразирал Сократ – „животът без предизвикаталства не си струва да се живее“*.
–
*Оригиналният израз, приписван на Сократ, е „Неизследваният живот не си струва да се живее“ и се отнася до представата на древните гърци, че всеки носи отговорност за собствения си живот и затова трябва да изследва себе си – бел.ред.
- Снимка: официален сайт на писателя
Статията развива седмичния бюлетин на БНР “Екстремните спортове”, като обръща по-сериозно внимание на една избрана тема.
