Ивайло Ставрев от село Бяла, близо до Сливен. Младият даунхил колоездач, който няма отбор, няма спонсори (ако не броим родителите), но пък си има свое трасе, а от края на февруари и титлата при младежите в състезанието по спускане с колела на сняг „Winter Bike Duel“ в Пампорово. Ето какво разказа Ивайло за себе си, карането, трасетата и колелата:
Ти се класира на първо място при юношите в „Winter Bike Duel 2016“. Как го постигна?
Успях да спечеля четири дуела без да направя нито една грешка. Нямах нито едно падане. Условията бяха тежки, но се преборих с тях. Казах си, че всичко ще се нареди и така стана.
Коя част от трасето ти хареса най-много?
Първият вираж. Там беше най-трудната част от трасето, а и фатална за класирането на много от колоездачите. Там имаше най-много падания.
Кой беше най-сериозният ти конкурент?
Лъчо Савов. С него се изправихме на финали. Той обаче падна в началото на последното спускане и аз успях да дръпна много напред и да победя.
Как се класира в предишните издания на зимния байк дуел?
Първото ми състезание беше преди две години – „Winter Bike Duel“. Сега реално стават три години, в които карам активно. На предния дуел бях трети. Тогава обаче конкуренцията беше много по-голяма и не успях да се преборя. Имах една загуба.
Много по-различни от даунхила ли са състезанията на сняг?
Да, нямат нищо общо. На сняг е просто забавление. До голяма степен нещата зависят от късмета на човека – дали ще падне, дали ще се подхлъзне. Ако имаш късмет, ще победиш. Важни са обаче и неща като сцепление, стойка върху колелото и много други.
Къде тренираш най-често?
В село Бяла, което е на 20 километра от Сливен. Там имам собствена пътека, която съм си направил и карам по нея. Надявам се скоро да има и състезание там.
Тази пътека ти я намери и превърна в трасе ли?
Да. Аз я направих и започнах да тренирам там, а сега карат и други момчета по нея. Който поиска, може да ми пише. Събираме хора, правим оферта за транспорт, качваме се горе и караме.
Колко е дълго твоето трасе и за колко време го спускаш?
Около 2:30 минути със средна скорост е спускането ми по него. Много е интересно. Има всякакво разнообразие по него – каменна река, много скокове и други интересни участъци.
А някой помага ли ти в създаването на това трасе?
Баща ми беше като спонсор за дъските. Помогна ми и в правенето на скокове. Основната помощ е от него.
Има ли други момчета от района, с които да караш по твоето трасе?
Не. Там е село и няма кой друг освен мен местен да кара. Карал съм няколко пъти с момчета от Сливен и други градове, качвали сме се горе и сме правили спускания и това е. Но други от района няма.
А освен на твоето трасе и „Winter Bike Duel“, караш ли и другаде? Участва ли в даунхил сериите миналата година?
Да. До предпоследното състезание от Сериите бях втори, но в Петрич ми беше доста трудно и отидох на четвърто място.
А в Градските серии участва ли също?
Да, бях и на тях, на трите места – Велико Търново, Габрово и Плевен, но не бих казал, че това е силната ми страна. За мен това е по-скоро забавление.
Ти нямаш спонсори, освен баща си, и нямаш отбор. Така ли?
Да, отскоро нямам вече отбор и сега просто ще карам индивидуално. Финансират ме само майка ми и баща ми. И си има разходи. Нормално е почти на всяка тренировка, на всяко състезание, да се чупи нещо по колелото.
С какво колело си?
Карам RAM Synergy, 26”. Много съм доволен от него. На мен лично ми пасна идеално. За мен е леко и се държи много добре.
