Ръководство за падане от самолет без парашут: Методология на оцеляването

Време: 06:59:00 ч.
Височина: 10 000 м

Да приемем, че сте успели да се качите на вашия ранен сутрешен полет. След излитане сте се нагласили да поспите, но изведнъж се събуждате от брулещ леден вятър. И този звук – душераздиращ, оглушителен рев! „Къде съм аз? – запитвате се вие. – И къде по дяволите се дяна самолетът?“

Вие сте на 10 км над земята.

Напълно сам/а. И падате…

Скорост на падане: 190 км/ч
време на падане: 3 минути

Положението въобще не отива на добре. Засега обаче е по-целесъобразно да се съсредоточите върху положителните аспекти (без да броим бонуса, че някак си сте съумели да надживеете самолета, в който така уютно сте спали допреди малко).

Земното притегляне в момента е ваш лют враг, но пък си имате и един съюзник – времето.

Ако щете вярвайте, но настоящата ви ситуация е много по-добра, отколкото ако падахте, да кажем, от балкона на петия етаж. А ако трябва да сме още по-точни – вашето положение дори предстои да се подобри.

Междувременно обаче проблемите с кислорода на 10 км надморска височина най-вероятно ще ви почерпят с хипоксия и загуба на съзнание, така че в продължение на следващите няколко километра ще падате надолу като тухла. Когато впоследствие дойдете на себе си ще настъпи моментът да си припомните прочетеното в тази статия.

Затова четете внимателно, тъй като със сигурност няма как да пропуснете последната спирка от вертикалното си пътуване, а именно – земната твърд.

Борба за живучест

За да намалите скоростта на свободното си падане, опитайте да имитирате парашутист, изпълняващ продължителен скок. Разперете ръцете и краката, изпънете главата назад, изправете раменете. Завъртете се така че да застанете по корем към земята. Не се отпускайте – това не е най-подходящата поза за приземяване, затова бъдете в готовност да промените позицията си в пространството!

Няма да ви лъжем – шансовете ви за оцеляване при падане от десеткилометрова височина не са особено големи

Ако все пак сте в подобно положение, така или иначе нямате много алтернативи, освен да обмислите окаяното си положение по пътя надолу.

Съществуват два подхода за падане от самолет: Първият от тях е свободно падане без никакви опити за забавяне на полета. Вторият – да влезете в ролята на „ездач на отломки“. Този термин е въведен в обръщение от Джим Хамилтън, масачусетски историк-любител и създател на страницата „Изследване на свободното падане“. Това е обширна база данни, в която са включени почти всички случаи на падане от голяма височина. „Ездач“, в неговата терминология, е всеки, който е успял да се хване за каквато и да е отломка.

Примери от живия живот

През 1972 г. сръбската стюардеса Весна Вулович, обслужва полет на самолет DC-9. Всичко върви по план, докато някъде над Чехословакия самолетът спонтанно се взривява.

Весна прелита 10 километра, затисната между седалката си, бюфет-количка и тялото на друг член на екипажа. В тази конфигурация тя се приземява върху покрит със сняг планински склон и дълго се пързаля по него, докато успее да спре. В резултат стюардесата получава тежки травми, но все пак оцелява.

Извод: Ако сте заобиколени от нещо като пашкул от самолетни чарколяци, вероятността да оцелеете, когато ударите земята, ще бъде значително по-голяма.

Това мнение на Хамилтън е обосновано с убедителна статистика:

От 1940 г. досега са регистрирани 31 случая на оцелели при подобни обстоятелства. Тези, които са останали живи след самотен свободен полет, са значително по-малко – общо едва 13 регистрирани или заслужаващи доверие случая.

За суперзвезда на този клуб от фантастични щастливци може да се счита бордният стрелец на бомбардировач – Алън Меги. През 1943 г., когато изпълнява бойно задание в небето над Франция, той бива изхвърлен от оръдейната кула на своя бомбардировач В-17. Падайки около 6 километра право надолу, той пробива покрива на една жп гара… и оцелява! Е, немците веднага го пленяват, но и самите те остават шокирани, че го намират жив.

Извод: С наближаването на земята не забравяйте да си харесате няколко подходящи точки за приземяване. Хамилтън уточнява, че обикновено, когато падате, очите ви ще са насълзени от бързо преминаващия въздушен поток, което ще затрудни избора на място.

Физика за 8 клас

Засега нека забравим дали падате свободно или сте успели да се вкопчите в някакъв фрагмент от фюзелажа и обърнем внимание на добрата стара физика:

Първото нещо, което трябва да ви интересува, е крайната скорост a.k.a скоростта на падане в състояние на покой.

Силата на гравитацията ви дърпа надолу и се стреми виртуозно да ви разпопилее по земната повърхност. От друга страна, като всеки друг движещ се предмет, и вие срещате челно съпротивление, което се увеличава с увеличаването на скоростта. В един момент тези сили ще се балансират и ускорението ви ще спре, тоест вие вече преминавате към падане с постоянна скорост.

В зависимост от вашата тежест и размери, както и от плътността на околния въздух, скоростта ви ще се ускори до не повече от 200 км/ч, като това ще се случи в рамките на около 500 метра свободен полет. Тоест, независимо дали падате от небостъргач или от десеткилометрова височина, ще ударите земята с една и съща сила.

С тази разлика, че от покрива на небостъргач до тротоара, към който летите, имате едва 12 секунди, докато падайки от небето ще имате време да прочетете цялата тази статия.

Последна спирка – земята!

Време: 07:00:20 ч.
Височина: 6500 м.

Към този момент вече сте слезли в онези слоеве на атмосферата, където можете да дишате повече или по-малко свободно и съзнанието ви се възвръща. Остават ви две минути до удара в земята. Следващата ви задача е да решите дали искате да живеете още. Ако да, имайте предвид, че както се шегуват парашутистите – „се умира не от падането, а от кацането“.

Без да губите самообладание се опитайте да се устремите нанякъде. Накъде обаче?

Алън Меги се сгромолясва върху каменния под на гарата, но преди това зрелищното му преминаване през стъкления ѝ покрив намалява скоростта. Боли, но спасява!

Сеното също е добър избор, а някои от оживелите щастливци, от колекцията на Хамилтън, нацелват гъсти шубраци.

Дървесни корони? Също не е лошо, въпреки че можете да се наденете и на някои кофти клони.

Сняг? Просто перфектно!

Блато? Меката влажна растителност и прогизнала кал са най-прекрасният вариант.

Хамилтън разказва за случай, при който парашутист, падащ с неотворил се парашут, се удря във високоволтови жици. Жиците изпружинирали и го върнали обратно нагоре, което и спасява живота му.

Противно на масовите представи, най-опасният вариант е водата. Както и бетона, тя е практически несгъстяема.

Резултатът от падане върху водната повърхност ще е същият, като при падане върху тротоар. Единствената разлика ще е, че уви, асфалта няма да се разтвори под вас за да погълне завинаги останките от разбитото ви тяло.

Вижте още: Скачане от високи скали: 7 правила за безопасност

Танцът на падането

И още веднъж – без да отклонявате вниманието си от набелязаната цел, се заемете с положението на тялото си. За да намалите скоростта на падането, действайте като парашутист при скок. Разперете по-широко ръцете и краката, изпънете по-високо главата, разширете плещите и се извърнете така, че да сте с гърди към земята.

Вашето собствено съпротивление веднага ще нарасне, а и ще се появят възможности за маневриране. Но, най-главното е да не се отпускате нито за миг. Във вашето, да си го кажем откровено – твърде затруднено положение, въпросът как да се подготвите за среща със земята, за съжаление до последно ще остане нерешен.

В журнала War Medicine от 1942 г. е публикувана статия на тази тема. Там пише следното: „В опит да се избегнат наранявания, огромна роля играе разпределението на тежестта и нейното компенсиране„. Затова и съветът е да се стремите към „плоско“ падане.

От друга страна, доклад от 1963 г., публикуван от Федералната авиоагенция на САЩ, твърди че оптималната за запазване на живота поза, приета сред парашутистите е:

Краката събрани, коленете по-високо, а прасците притиснати към бедрата.

В същия източник се отбеляза, че тренирането на спортове като борба и акробатика, значително увеличават шанса за оцеляването при подобни бедствия. При падане върху твърди повърхности, добре би било да имате известни умения и в източните бойни изкуства.

Японският скайдайвър Ясухиро Кубо тренира като първо изхвърля парашута си от самолета и след това скача след него да го догони. Сграбчва го във въздуха, надява го и чак тогава дърпа хълката. През 2000 г. Кубо прави скок от височина 3 км, като догонва раницата си цели 50 секунди на свободно падане, преди да я хване и да разтвори парашута.

Тези страховити практики са доста полезни за нашия случай, а хубавото е, че има как да бъдат упражнявани и в далеч по-безопасни условия. Чрез така наречените тренажори за свободно падане – вертикални аеродинамични тръби, които обаче не дават възможност да оттренирате най-съществения момент, а именно срещата със земята.

Вижте още: Първи стъпки в свободното падане

Ако долу ви очаква водна повърхност – пригответе се за бързи и решителни действия. Съдейки по оживелите любители на скокове от високи мостове, може да се направи извод, че най-успешният способ за приводняване е с краката надолу. Тогава ще имате известни шансове след гмуркането да се доберете обратно до повърхността живи.

От друга страна, знаменити гмуркачи, практикуващи край скалите на Акапулко, твърдят че по-удачният начин е с главата надолу и ръцете пред нея със сплетени пръсти, за да я предпазват от удара.

Който и от двата способа за воден удар да изберете, постарайте се до последния възможен момент да се държите в гореописаната парашутистка позиция. КОгато се озовете непосредствено над водата, ако сте избрали позата с краката надолу, настоятелно ви препоръчваме с всички сили да стегнете седалищните си мускули. Препоръчваме от личен опит! Да обясним защо не би било особено прилично, но навярно вие и сами се досещате.

Каквато и повърхност да ви чака там долу, в никакъв случай не се приземявайте на главата си!

Изследователи от Института за безопасно движение по пътищата, сочат че при подобни ситуации, най-честата причина за смъртта са черепно-мозъчните травми. А ако така се случи, че все пак падате с главата надолу и нямате време или възможност да промените позицията си, то се постарайте да се приземите по лице. Това е по-безопасно отколкото удар в тила или в горната част на черепа.

Статистика преди сблъсъка

Време:07:02:19 ч.
Височина: 300 м.

Ако с изпадането си от самолета сте се заели да четете тази статия, то вече трябва да сте стигнали приблизително до тези редове.

Вече имате начален курс и сега е време да се мобилизирате и да се съсредоточите, върху задачата, стояща пред вас. Впрочем, ето още малко допълнителна информация:

Според статистиката, при катастрофа излиза, че е най-изгодно да сте член на екипажа или дете, а ако имате избор с какъв самолет да катастрофирате, по-добре да е с военен. За последните 40 години са регистрирани поне 12 случая на авиокатастрофи, при които е оцелял само по един човек. От този списък четирима са били членове на екипажа, а седем са били пасажери на възраст под 18 г. Сред спасилите се е Мохамед ал Фатих Осман, двегодишно дете, което преживява разбиване на Боинг в Судан през 2003 г., приземявайки се сред неговите отломки. През миналия юни, когато в близост до Коморските острови лайнер на Yemenia Airways претърпя крушение, единственият оцелял беше 14 годишната Бахия Бакари.

Оцеляването на членове от екипажа, може да се обясни с по-надеждните системи за пасивна безопасност. Докато въпросът защо по-често оцеляват деца, е все още не напълно изяснен. Изследванията на Федералната авиоагенция на САЩ показват, че децата, особено тези на възраст под четири години, имат по-гъвкави кости, мускулите са по-спокойни и имат по-висок процент подкожна мастна тъкан, която ефективно защитава вътрешните органи. Отделно хората с по-нисък ръст, чиято глава не стърчи над нивото на облегалките, са по-защитени от летящи отломки. При по-малка тежест на тялото ще бъде по-ниска и постоянната скорост на падането. А по-малкият му обем намалява шанса то да уцели някой остър предмет на мястото на приземяването.

3… 2… 1… Бух!

Време: 07:02:25 1.
Височина 0 метра.

И тъй пристигнахме.

Удар.

Ехо, живи ли сте все още?

И какви ще са вашите действия?

Ако сте се отървали само с дребни наранявания, можете вече да се изправите и да запалите цигарка. Точно както постъпил британецът Никълъс Алкемейд, картечар от свален самолет, който през 1944 г. пада от 6-километрова височина върху заснежени шубраци.

За съжаление обаче…

Без ни най-малко да се шегуваме – дори и оттук нататък могат да ви очакват още куп неприятности.

Да си спомним за случая с Юлиана Копке. През 1971 г. в навечерието на Коледа тя пътува на борда на самолет Lockheed Electra. Лайнерът се взривява някъде над Амазония. Чак на следващата сутрин 17-годишната германка се връща в съзнание, лежейки насред джунглата, пристегната към седалката си и обкръжена от разпиляни наоколо коледни подаръци в не особено празнична обстановка.

Ранена и напълно сама, тя се старае към момента да не мисли за прясно загиналата си майка, а да си спомни съвета на нейния баща биолог, че ако се загубиш в джунглата трябва да следваш течението на водата, за да стигнеш до населени места. Копке тръгва по течението на горските ручеи, които постепенно се сливат в реки. Тя заобикаля крокодилите и удря с пръчка по плитчините, за да плаши и разгонва скатовете.

Провирайки се през гъстата амазонска джунгла тя изпокъсва обувките и дрехите си, докато от тях не остава почти нищо. За храна използва единствено торба с шоколади, а жаждата си утолява от мътните води на реките. Копке не обръща внимание на счупената си ключица и възпалени открити рани.

На десетия ден от придвижването си по поречието на реката, тя забелязва изкарано на брега кану. След още няколко часа по крайбрежния склон стига до дървена колиба, където на следващия ден я откриват група перуански дървосекачи. В Перу този случай се възприема като чудо.

Вижте още: Алпинистите, оцелели на косъм от смъртта

Според официалните статистики, при всички самолетни катастрофи между 1940 и 2008 г., в резултат на 15 463 разбити самолета са загинали общо 118 934 души. Дори и ако прибавим към тях броя на парашутистите, чиито парашути не се отварят при скок, пак едва 157 оживели щастливци имат късмета впоследствие да разкажат за случилото им се чудо. От тях само 42-ма са оцелели след падане от височина над 3 километра.

Младата Копке не е съгласна, че спасението ѝ е чудо. Докато пада, ситуацията не е под нейн контрол, но когато идва в съзнание на земята, тя уверено поема отговорността за живота си в собствените си ръце:

„Аз съумях да взема единственото правилно решение – да напусна мястото на катастрофата” – споделя по-късно момичето.

Но все пак трябва да се отбележи, че тя още от малка получава необходимия за оцеляване опит, придобит в биостанцията на родителите ѝ. „Мен не ме беше страх. Бяха ме научили да се ориентирам в горите и да се придвижвам правилно по реките. Наложи ми се многократно да плувам сред опасни животни като каймани и пирани”.

И най-накрая – поздравления за щастливото приземяване. Вие вече се събуждате и колесникът на вашия самолет уверено опира в пистата с радостно цирикане. Очевидно не ви се е наложило да използвате наученото в статията, но дали пък да не я шернете на някой ваш приятел – просто така, за всеки случай…