Желанието за летене е старо колкото самото човечество, опитите в тази насока също. През годините са правени многобройни опити с различни конструкции, но сериозният пробив е направен едва в началото на ХХ век от братята Райт, които доказват, че планери с неподвижно крило и задвижвани от двигателна сила могат да успешно да се понесат в небето.
Междувременно българите не правим изключение от световните тенденции, и както ще видим, дори сме новатори в новатори в различни аспекти. Хора като Асен Йорданов и Цветан Лазаров доказват, че България е фактор в авиацията, при това на световно ниво. Съществуват обаче и много други не толкова известни българи, посветили живота си на небесната шир, без които българската мечта за полет не би била осъществима. Този материал е за четирима от тях.
Харалампи Джамджиев и основите на българската авиационна наука
Харалампи Джамджиев е роден на 13 юни 1875 г. Възпитаник на Военното училище в София, той посвещава живота си на въздухоплаването и се превръща в основоположник на българската авиационна наука.
Господинъ Джамджиевъ е първият българин, конструирал летателна машина още в далечната 1895 г. През 1902 г., пък изпитва успешно модел на орнитоптер (летателен апарат с подвижни криле като на птиците), който според някои сведения успява да измине почти 200 м във въздуха, планирайки.
Като един от първите авиоконструктори, които достигат до извода, че бъдещето е на неподвижното крило (още през 1903 г.) той е притежател на два патента за самолетни конструкции – във Франция през 1911 г. и в Чехословакия през 1921 г. Автор е и на две авиационни теории – рикошетно-параболична (за обяснение на птичето летене) и теория за хидро-аеродинамичния вакуум.
Радул Милков и първият разузнавателен боен полет в Европа
Радул Милков е роден на 5 март 1883 г. в Пловдив. Още като ученик се отдава на военното дело. През 1906 г. завършва Военното училище в София, а през 1912 г. изкарва успешно курс за пилоти в Германия. Той е един от първите организатори и командири в българската авиация, но ще остане в историята най-вече като пилотът, извършил първия разузнавателен боен полет в Европа.
В разгара на Първата Балканска война, на 16 октомври 1912 г. поручик Милков и наблюдателят Продан Таракчиев излитат със своя Албатрос Ф-2, за да извършат разузнавателен полет над обсадения от нашата армия Одрин. Това е първият боен полет за българската авиация и първият разузнавателен в Европа. В дневника на Първо аеропланно отделение, където служат двамата герои, събитието е отразено съвсем кратко: „Полет на един апарат Албатрос до Одрин и обратно, пилотиран от поручик Милков с пасажер поручик Таракчиев. … При кацането на апарата се счупи шасито“.
В чест на този полет датата 16 октомври се отбелязва като Ден на Българската авиация, а Нос Милков на Земя Греъм в Антарктика носи името на авиатора Радул Милков.
Симеон Петров и… зората на звукозаписната индустрия в България (и всичко останало)
Симеон Петров е роден на 1 септември 1888 г. в Русе, а летателната му кариера започва през 1912 г., когато завършва школата за летци на Луи Блерио във Франция.
В биографията на летеца има много “първи” изпълнения. Още по време на обучението си предлага, и придружаван от Луи Блерио, осъществява първия нощен полет над Франция. След внезапно спиране на двигателя при тренировъчен полет съумява успешно да приземи самолета, планирайки – за първи път в историята на авиацията. На 13 август 1912 г., след полет с „Блерио-XI” пък се превръща в първия нашенец, летял в небето над България с аероплан българска собственост. Той е и първият началник на аеропланното училище и основател на летище “Божурище”.
Едно от нещата, с които се прочува знаменитият българин обаче е записано не в страниците на авиационната ни история, а в тези на музикалната. През 1938 г., вече като цивилен, Симеон Петров полага основите на втората у нас (и в последствие най-голямата на Балканите) звукозаписна компания “Симонавия” (колаборация между името му Симеон и любимата му дейност – авиацията). Дружеството записва над 5000 плочи с българска музика, върху които първоначално се крепи репертоарът на радио София. След 9 септември 1944 г. и последвалата национализация, звукозаписните компании “Симонавия” и „Лифа рекорд“ се сливат с държавното предприятие за грамофонни плочи „Радиопром“, прераснало през 1952 г. в легендарния комбинат “Балкантон”.
Стоян Стоянов и въздушните победи на изтребителната ни авиация
Стоян Стоянов е роден през 1913 г. в село Галата, сега квартал на Варна. Завършва Въздушния взвод на Военното училище през 1937 г. с отличие и продължава обучението си в Авиаторската школа в Казанлък. Заради изключителните си качества през 1938 г. в Германия, където завършва школата за висш пилотаж на Луфтвафе “Вернойхен”. Пръв от българските летци преминава на самолет Месершмит Ме-109, командир на ято, а по-късно и на изтребителен полк.
Със своите над 35 бойни полета в защита на родното небе по време на англо-американските бомбардировките и 15-те си признати въздушни победи, Генерал-майор Стоян Стоянов се превръща в най-ефективния български въздушен “ас” за ХХ век.
Пълен кавалер на ордена “За храброст” и носител на германски “Железен кръст”, връчен лично от комндващия Луфтваве Херман Гьоринг, Стоян Стоянов има нелека съдба след 9 септември. Реабилитиран е през 1991 г.
