В серия от материали на 360mag.bg ще ви запознаем с някои от най-въздействащите родни зимни личности и техните разкази. На ред е най-добрата българка в леденото катерене – Радка Петкова, която разказва за състезанията, тренировките и какво е да катериш с пикел и котки на -29 градуса.
НАЧАЛОТО
Баща ми на 3 годинки ме качи на ски, на пистата над Сливен, с малките пластмасови скички.
Леденото катерене за мен започна през 1999-та на Мальовица. Катерихме чист лед. Беше изключително тежко да мъкнеш екипировката – ски обувки, котки (старите котки). В момента се катерим с олекотени еспадрили с шип отпред. Сега са елиминирани всякакви тежести и е станало типично спортно ледено катерене, дори не бих казала, че е особено ледено. Има панели, изкуствени хватки, ледени блокове – една смесица. По-скоро е микс скала и лед.
Изпитах истинско удоволствие, когато спечелих първото си състезание по катерене и си казах, че това е моят спорт. Случи се, когато бях на 10 години.
СЪЩИНАТА
По време на състезанията си напълно концентриран. Има адски много хора, които говорят и викат, музика, водещи. Често се съсредоточавам дотолкова, че се абстрахирам напълно от околния шум. Все едно катеря на абсолютна тишина. Само аз съм и катеренето, мисля за стъпките, движенията. Влизам в един ритъм и чувството е велико. Друг път не мога да се преборя с цялата шумотевица по време на състезанието и ми е трудно да се съсредоточа. Това ми пречи. Първото нещо, което си мисля е, че всичко ще бъде наред, че няма да ми отплесе нито една хватка, че нищо няма да се счупи, че ще се изкача догоре и това е.
Един път започнеш ли да влизаш в някаква форма, няма връщане назад, искаш все повече и повече да се катериш. Тренирам специално с насока за състезания. Самото състезание има два отделни елемента – скорост и трудност, като скоростта е на чист лед, а трудността е на смесица от лед и скала.
Състезавам се от малка, като съм почнала със ски, винаги съм била състезателка и самото чувство да се състезавам ме кара да се чувствам добре, не толкова катеренето.
Зад кулисите сме си приятелки със състезателките, обаче по време на състезание приятели няма.
СВЕТЛАТА СТРАНА
Преди състезание, сънувам някои определени движения, които правя. Как преминавам някакъв пасаж. Сънувала съм, че ще спечеля.
След изкачен тур подскачаш от кеф. Не може да се опише. Не можеш да си свалиш усмивката часове наред. Постоянно мислиш за това.
Близките ме подкрепят изцяло. Майка ми изтръпва понякога, когато аз и брат ми тръгнем да катерим. Защото ние ходим и заедно по състезания. Но е свикнала, винаги ни е поддържала и помагала, включително ни е намирала спонсори.
Всичките ми катерения и пътувания са били емоционални – един комплекс от хубави моменти. Затова и продължавам да го правя.
ВИЖ ОЩЕ: Майка Каквато Искам Да Имам – Радка Петкова, Каролина Калибацева и Жени Михайлова
ТЪМНАТА СТРАНА
Сериозни контузии съм нямала. Няколко падания с главата надолу. Понякога доста летене се получава. Поради спецификата на движенията на леденото катерене – слагане на крака върху ръката – това те обръща с главата надолу, летиш, блъскаш си гърба някъде.
Всеки път, когато почвам да тренирам за зимния сезон, си мисля, лед, студ, замръзнали пръсти, започвам с една неохота, но в момента, в който влезна във форма и започна да катеря по-високи категории, в един момент си казвам – хубаво, че не се отказах този сезон. В периода на подготовка някой път не си толкова мотивиран, докато не стане студено, докато не видиш, че вече може да започнеш да се катериш със сечивата. Лятото в никой случай не мога да се мотивирам да се катеря със сечивата.
Имало е познати катерачи, които загинаха. Преди години световният шампион загина при срутване на ледник. Постоянно се случват инциденти в екстремните спортове. Но това важи за всичко, не само за спортовете. Можеш да пострадаш и на пътя, докато шофираш. Каквото ти е писано. Опитвам се да не го мисля толкова. Просто продължавам да катеря.
Случвало ми се е да слизам през микс скала с лед, на Скакавица. Накарая, понеже рапелните точки бяха заледени, трябваше да пуснем рапел трима човека на едно дръвче, което беше около 6 см в диаметър. Трябваше един по един да се изнижем надолу. Много деликатна ситуация, но това ни беше единственият шанс да се спуснем. Леденето катерене хич не е безопасно, сериозен спорт е. Било чекнене на лед, удар в лицето. Много пъти съм получавала удари в лицето, разбивала съм нос, зъби.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО
Винаги остават неизкатерени маршрути, по-трудни и по-трудни, така че винаги има за какво да се върна. Не можеш да си позволиш да прекрачваш някакви сериозни предели. Граници вътре в теб, да. Но относно условията в никакъв случай.
Преди се състезавах на ски ралита и ски алпинизъм. Откакто почнах по-сериозно с леденото катерене и се опитвах да постигам някакви по-сериозни резултати, поспрях със ските. Миналата пролет в края на април карах фрийрайд няколко дни на Банско. Имам желание да отделя повече време за това. Възвърнало ми се желанието за извънпистово каране.
РИСКЪТ
Ако видя, че е топло и ледът е отлепен, значи условията за катерене не са добри и се връщам. В такива условия рискът е голям, да кажем 100%. Много ясно е за мен кога не става и не е подходящо и кога може.
Аз съм професионална каскадьорка. Нямам проблеми с падания и търкаляния.
Не мисля, че съм луда, може би просто по-различна, предполагам.
Ако не си вдигаш адреналина, няма да е интересно. Рискът е свързан с адреналина. Ще е скучно, ако седим и нищо не правим.
ИЗПИТАНИЕТО
Когато се катериш на лед, трябва да имаш едно на ум, че това е замръзнала вода, не знаеш къде точно може да се спука леда и да се изсипе вода отгоре. Винаги трябва да преценяваш какво правиш.
Преодолявам напечените моменти с дишане. Дълбоко вдишване и издишване и продължаваш, няма връщане назад.
Попадала съм в прашна лавина в Швейцария, катерейки един масив, скала и лед. Бях отзад на групата. Изведнъж погледнах нагоре и видях как започна да се изсипва огромно количесто сняг. Веднага реагирах, като си загърнах лицето с якето, за да не се задуша и се прибрах плътно до скалата, защото падаха и камъни. Доста време продължи и се запуши, но в един момент отмина. Беше стряскащо.
Помагала съм на скала на Мальовица. Едно момче, на около 5-6 метра над мен му се изхлузи въжето, явно завързано неправилно. Паникьоса се. Казах му „Спокойно, дишай. Не мърдай. Не пускай хватките, аз ще дойда до теб. Не се движи и не се опитвай да ме хващаш.“ Отвързах се и се изкатерих соло, като издърпах съседната осигуровка, взех карабинера и го щракнах. После откатерих обратно надолу.
При катерене се налага и да осигурявам. Когато идва моят ред, прекарвам около час неподвижна. Тогава се вкочанясвам. После когато започна да катеря отново, първите 10 минути болката в пръстите е толкова голяма, че ми се насълзяват очите. Най-студено е било на едно състезание, -29 градуса. Най-интересното е, че не замръзнах на маршрута. Успях да изкатеря целия маршрут и това много ме изненада. Някаква магическа топлина се беше отключила в мен. Психически се бях стоплила.
ИЗРАСТВАНЕТО
Развитието е свързано с много тренировки – физически и психически. Брат ми се катери ужасно спокойно на състезанията. Неговото катерене му идва от спокойствието. Аз не съм такъв тип, не съм спокойна, нахъсвам се. Винаги съм мечтала да мога да го правя като него.
Винаги опитваш, виждаш, че ти трябва още малко вдигане на летвата. Увеличаваш тренировките, с повече програми. Моментът с настройването на психиката също е много важен.
В България съм първа от доста време насам. В чужбина имам две 3-ти места, едно на скорост и две на трудност. Много четвърти, пети места. Почти всеки път се класирам на финал. Състезавам се и на сърф, където често ставам първа.
ЦЕНАТА
Понякога вадиш пари от джоба си, за да си финансираш нещата, които обичаш. Не може да се изкарват пари от този спорт.
ЕКИПИРОВКАТА
Няма да съкратя екипировката си откъм хубави дрехи, защото ще измръзна. Не бих направила компромис.
ИЗВЪН ЛЕДЕНОТО КАТЕРЕНЕ
Сърф. Падам си по лонгборд. Обичам да рисувам. Напоследък обичам да чета – Шантаран (любима книга). По професия съм каскадьор.
Имам две деца, но това не значи, че ще спра да правя нещо екстремно. Даже напротив. Сега се занимавам с далеч повече неща, отколкото преди да родя.
СЪВЕТЪТ
За всички деца, които искат да бъдат като супер герои – катерете се!
ВИЖ ОЩЕ: Всички ЗИМНИ ГЕРОИ ще намерите тук
Тринадесет от най-зимните хора, чийто дробове са пълни с планински въздух, а сърцата им туптят с ритъма на падащия сняг, бяха водеща тема на брой Зима 2014 на Списанието. Ако сте го пропуснали, свържете се с нас, и ще го получите на преференциална цена. А за по-сигурно – най-добре се абонирайте, толкова е лесно.
