Кирил Тодоров е рали-състезател, победител в клас N3 в провелото се съвсем наскоро рали „Траянови врата“ 2010 – първи кръг от българския рали шампионат. Срещнахме се с Кирил, за да си поговорим за автомобилите, високите скорости, състоянието на спорта у нас – и да му пожелаем успех на следващите кръгове от шампионата и в бъдещото му развитие.
Здравей, като за начало разкажи ни малко повече за теб – кога започна с автомобилите и откъде тази страст?
Започнах от малък, от 14-годишен, мисля, че беше 1999-та година. Баща ми е бил дълги години в този спорт, като главен механик на един добър български състезател от 90-те години. В последните години, преди да се откаже, имаше и няколко години като навигатор и за малко да станат шампиони на България с по-нисък клас автомобил. От 5-6 годишен ме е водил по състезания, и аз имах много желание, но за да почнеш, трябва да имаш 18 години, защото тогава дават шофьорска книжка. В мотоциклетите няма ограничения, затова започнах с тях, на писта, и вървях доста добре.
В кариерата ми до 2004-та три пъти съм бил бронзов медалист на Република България, имал съм и второ място в балкански шампионат. След това през 2005-та станах студент в НСА, това беше една от големите ми мечти, и на едни вътрешни състезания с автомобили дадох най-добри показатели сред моите колеги. Така ми дадоха един Фолксваген Голф, и с него през 2006-та започнах. Първият ми старт беше в Кюстендил, на писта, и беше много трудно за мен, защото валеше, а нямах гуми за дъжд и беше много хлъзгаво. И все пак се справих доста добре, идваха по-големи състезатели със стаж и име в спорта да ме поздравят, че имам такива резултати без никакви условия. На другия ден бях добре в стартовия списък, но за съжаление колата не издържа и се счупи. Така започна моята кариера, с един Голф.
В момента каква кола караш?
Рено Клио, клас N3, около 185-190 коня, един задвижващ мост на колелата, средно предаване, 2000 кубика. Колата е много добра, допадна ми още от първото състезание. Никой не очакваше, че ще дам такива резултати с нея, но аз доста бързо се адаптирах и мисля, че занапред и още по-добри резултати ще давам.
Добре, а не е ли по-добре 4х4 задвижването?
Това са различни класове, но като цяло да, автомобилите 4х4 имат голямо предимство, защото са много по-мощни и когато колата се насочи към завоя, той се изписва по-добре и много по-добре седи в него колата. Докато с предно предаване изпадаш в недозавиване, ако влезеш по-бързо в завоя – ти завиваш волана, а колата продължава напред. Лошото е, защото ние сме с по-задни номера, като по-слаб клас, и когато първите автомобили 4х4 влизат много вътре в завоя, вкарват пясък и кал, и става още по-сложно и рисковано.
Какво е положението в момента в България, колко състезания се правят годишно, или поне за твоята категория?
Аз карам само рали, карал съм и планински шампионат, но все пак ралито е най-трудното и най-върховия момент за този спорт. По принцип календарът включва 8-9 ралита на сезон, това е от началото на април до края на октомври. Тази година, за съжаление, покрай кризата и за спорта е по-трудно и сега отложиха едно състезание за септември, с цел да се набавят средства. Мисля, че ще са от 9 на 6 намалени състезанията, но за голяма радост имаме кръг от световния шампионат.
Това се случва за пръв път у нас, нали?
За пръв път, да, ще бъде през юли. Лошото е, че финала на Боровец май ще съвпадне с финала на световното по футбол… :)
Имаш ли спонсор?
За съжаление все още нямам. Сега ми помогнаха момчетата от камерите Go Pro, за рали “Траянови врата”. Надявам се да ми помагат и занапред, защото това е един от много скъпите спортове. И всичко идва от семейството, с цената на много големи лишениия.
А относно безопасността – какви са базовите неща, което трябва да се направят, по автомобила и по тялото ти?
Ние сме с екипировка, която, дори да ти се запали автомобила, те защитава от огън. Вътре има изграден рол бар, което са тръби в самия автомобил, които също предпазват от инциденти и удари вътре в клетката. Вързани сме с колани, четири и пет точкови, каски със задължителната от миналата година ханс система, която не позволява на главата да се движи, а я държи във фиксирана позиция, при евентуален челен удар.
Доколкото знаем, е имало разногласия между спортистите в това отношение, защото се блокират почти изцяло движенията.
Да, блокират се, и на преходите, след състезателните отсечки, трябва да се свалят всички тези неща, защото влизаме в нормалния път на гражданите и там на разклоненията трябва много да се оглеждаш, а тези хансове не позволяват много въртене на главата.
Къде тренираш тук, в България?
Тренирам силно казано, защото средствата никога не стигат за това, единствено правим настройки на автомобила. Излизаме с нашия екип на отсечка, примерно 2-3 км, и правим тестове.
Няма ли някакво специално място, където да отидеш и да тренираш?
Има такова, но е писта, на Калояново, близо до Пловдив. Там спокойно може да покараш, но това няма нищо общо с ралито. Защото в ралито всичко е отсечки, неравности, не знаеш какви са условията, не знаеш на всеки завой какво те чака. Затова е важна и функцията на навигатора. Когато имаме определени дни за състезание, във времето за тренировка имаме обикновено два пъти да минем отсечката. На първия си правим записки, на втория проверяваме, и изпуснем ли нещо, след това ни е голям капан за състезанието. Трябва също и да предвиждаме къде може да излезе фракция, както споменах, от 4х4, които вадят пясък и кал в завоите.
Ако искаш да покараш състезателна отсечка, тя трябва специално да се затвори, и то в местности, където няма много движеине.
Кой ти е навигатор?
Навигаторът ми е приятел, син на един от много добрите български навигатори. Еди Сивов се казва, 20 годишен. В началото ми беше много стресирано, защото още е малък и не е видял за какво точно става въпрос. Не можех да се отпусна напълно да карам, защото, ако нещо стане, не можех да му се доверя на сто процента. Карах с един голям резерв, не се бяхме сработили, реално за първи път сядахме заедно на това състезание. В интерес на истината много добре се справи. Имаше грешки, имаше напрежение, притеснения – както от негова, така и от моя страна, има много още да се работи. Но вярвам, че ако продължим занапред, ще станем много добър екип.
Карал ли си извън България?
Огромно желание и амбиция имам да изляза навън и да направя поне едно състезание. Ходил съм и като механик, и да гледам, и, да бъда честен, няма нищо общо с нашите състезания.
Миналата година имахме щастието да излезем в Сърбия на едно състезание. Имахме право три пъти да минем отсечката, бях с най-нисък клас автомобил, Ситроен Саксо N2, и вървяхме седми в първата врътка за класирането. Тогава затворих устата на много колеги, които мислеха, че наизустявам отсечките, защото има и такива тук, в рали-шампионата. За съжаление на третия състезателен етап направихме един много голям скок и счупихме скорости. След това, докато намерим от други колеги, направихме голямо закъснение в сервизния парк. Много добре се справиха момчетата, за 15 минути смениха скоростната кутия, но имахме други проблеми с едни джанти, а според регламента при повече от 18 минути закъснение автоматично отпадаш от състезанието. Ние в 19-тата минута влезахме, което беше фатално.
А в мотоциклетите имаш ли афинитет към крос или повече към пистовите?
Кросът е изключително сложна и технична дисциплина, но мен винаги ме е влечала скоростта – колко е по-голяма, толкова по-голям адреналин, емоции и радост.
Как поддържаш форма, все пак това е голямо психическо и физическо напрежение, и трябва да си в кондиция?
Така е, трябва да имаш много въздух. Гледам по-малко да вдигам щанги, защото ми се напомват мускулите и ми се забавят рефлексите, а аз трябва да имам бързи рефлекси. Затова наблягам много на тичане на стадион и леки физически тренировки. Лятото в автомобила става до 70 градуса, а нямаш право да караш на отворени прозорци, могат да те дисквалифицират дори за един пръст, ако не са вдигнати докрай. А ти си целият и в екпиировка, и на по-дългите отсечки тази топлина много те изцежда. Яко се свалят килограми.
Имаш ли идол, някой, който те вдъхновява?
От НСА това е Димитър Илиев, който ми е дал едни от първите стъпки в спорта. За мен той е най-добрият българин – състезател, нищо че в момента има някакви трудности и късметът му изневерява.
