Макар и по-рано от предвиденото, заради пандемията COVID-19 и този сезон беше щедър откъм емоции и предизвикателства, особено за професионалистите в зимните спортове, каквито са вуртуози на ските от Българския фрирайд отбор. Вальо, Борис, Бобо и Симона определено имат какво да ни разкажат за екстремния спорт, импровизацията в планината и спортния хъс да продължаваш да се състезаваш, въпреки конкуренцията.
360°: Каква е равносметката за отбора на финала на сезона?
Вальо: Радостни сме, че за трета поредна година успяхме да запишем доста успехи и то главно при младежите. Всички във Freeride Junior Tour се представиха страхотно, като за трима от тях това бяха едва първите им състезания извън България. Тина записа второ и трето място при ски девойки на състезания в Капл и Алпбах, Австрия, Теди записа победа още в първото си участие при сноуборд девойки във Фибербрун, Австрия, а най-малкия ни състезател Денис (11г) се представи страхотно в Андора и зае 7-мо място при многобройна конкуренция и то срещу по-големи от него. Бобо имаше много силни класирания в последния си сезон при младежите, за които той ще си разкаже. Общо имахме 12 старта, като постигнахме 6 подиума, от които 2 победи и още 5 класирания в топ 10 за Европа и Океания.
360° : От всичко случило се през годините, кое за теб е най-голямото постижение на отбора до този момент?
Вальо : Това, че български райдъри станаха част от уравнението на международните състезания. Това не значи, че сме най-добрите, но определено присъствието ни се усеща. Това е най-радващото за мен – въпреки че сме много малко като брой състезатели спрямо останалите, имаме успехи и то във всички категории на FWQ и FJT при положение, че започнахме реално от нулата преди три сезона.
Борис: Като отбор най-голямото ни постижение според мен е това, че се запазихме и продължаваме да съществуваме. Това е една постоянна борба, за да можем изобщо да си позволим да имаме български райдъри по тези състезания. Логистичните разходи с пътуванията, таксите за участие са доста високи, дори в сравнение с други подобни спортове и стават все по-големи всяка година.
360° : Как намирате финансиране за отбора?
Вальо : Фрирайд ски и сноуборд не получават държавна подкрепа, няма и федерация, която да следи за интересите ни. Единствените ни варианти да продължим да съществуваме и да се развиваме са чрез частни спонсори, които споделят идеята ни, както и с помощта на много хора от ски и сноуборд средите, които ни подкрепят от самото начало на отбора.
Тази година сме много радостни, че получихме решаваща подкрепа от нашите приятели от Бош Инженеринг Център София, които застанаха зад нас като главен спонсор на отбора и най-голям поддръжник.
360° : Как ви приемат по състезанията в чужбина?
Бобо : В началото, те ни виждаха просто като още един състезател, който е чужденец и не мислеха, че ще претендираме за челните позиции, но след като постигнахме значителни успехи, започнаха да гледат на нас като сериозни конкуренти и да ни уважават. Всъщност това е показателно какво сме направили, защото ние идваме от една по-малка държава, на техен терен, на техните състезания и никой не предполага, че сме способни да се представим на такова ниво.
Борис: Това, което ме радва най-много е, че като единен отбор навсякъде гласът ни се чува повече. Организатори и съперници гледат на нас професионално и сериозно. Пряк резултат от това отношение са двете Wild Card-ти, които получи нашата дебютираща състезателка (ски девойки) Тина. Без да има нужните или по-скоро, каквито и да е точки, тя беше допусната на два пъти до по-висок ранг състезания, което ѝ позволи, още с първия си състезателен сезон, да се нареди на 14то Място в Ервопа (от общо 61 състезателки в нейната категория).
Симона: Като цяло състезанията по фрирайд на които съм била, и в България, и в чужбина нямат нищо общо по характер с повечето състезателни спортове. Атмосферата е спокойна, енергията е позитивна, не се усеща толкова спортната злоба (разбира се има и изключения). Взаимно се „приемаме“ много добре. Запознаваме се с готини хора от различни места, обменяме опит и най-вече ни разпознават като Отбор, което по фрирайд състезанията също е нетипично.
360° : Какви бяха тази година личните ти постижения?
Бобо: Личните ми постижения този сезон бяха основно една победа в Алпбах, Австрия и едно второ място в Каппл, Австрия, които ме изведоха до победата в Австрийските фрирайд серии. Също така успях да се класирам в ТОП 10 на едно от най-големите състезания за сезона Ел дорадо, Андора, което за мен лично беше един показател, че мога да съм конкурентноспособен на състезатели от държави, в който фрирайда е култура (Швейцария, Франция, Австрия) от десетилетия. В крайна сметка съм доволен да заема 14-то място в Европа и Океания от над 130 състезатели и да бъда част от европейския елит.
Вальо: Със Симеон започнахме сезона с два старта от най-висок ранг 4 звезди във Франция, което е последната цедка преди Freeride World Tour. На първото в La Rosiere бях напълно неподготвен физически, само с 3,4 дни каране преди това. Склонът беше 650 метра денивелация с доста твърд и неравен сняг. Едва стигнах до финала от умора, спомням си че кашлях с часове с вкус на кръв след това. Завърших 18-ти, горе долу точно където очаквах. В Лез Арк пък имахме много гадно стечение на обстоятелствата с лоша организация, нестабилно време и в крайна сметка канселирано състезание в самия ден. Това ни върна много назад в класирането с Мони, защото разчитахме на резултат точно там. А заради пандемията не успяхме да идем на още 2, 3 планирани състезания от ранг 3 звезди. Постижения спортни нямахме, но важното за мен е, че успяхме да споделим този опит на най-големите състезания със Симеон и да караме заедно. Много е радващо да виждам колко е прогресирал със ските последните години. Нивото му е за топ 10 при най-високия ранг и съм сигурен, че най-доброто за него тепърва предстои.
360°: Как започна всичко при теб със ските/сноуборда?
Бобо: Сестра ми като малка тренираше ски-алпийски дисциплини и когато майка ми я водеше на тренировка ме взимаше. И така в един момент просто беше неизбежно. На 2 годинки се качих на ски и малко по-късно започнах и аз да тренирам.
Борис: Баща ми, а след това и дядо ми ме водеха всеки уикенд в планината, докато не пораснах и не започнах да прекарвам и останалата част от седмицата си там. Ще им бъда винаги благодарен, защото това тяхно усилие сега е безценно за мен.
Симона: Благодарение на майка ми и приятели и не си спомням уикенд и ваканция през зимата, които да не съм прекарала в планината на ски (освен няколко пъти, когато бях наказвана заради лоши оценки). Когато бях на 15 г. сноубордът стана много модерен около мен и разбира се трябваше да пробвам, но нещо не го усетих и си останах със ските.
360°: Кога започна да караш извън пистите и реши, че това е твоето нещо?
Бобо: Мисля че бях на седем, когато за първи път напуснах пистите, разбира се не бях сам. И така постепенно нещата ескалираха и фрирайда се превърна в моя начин на живот.
Борис: Когато заживях в Банско и за пръв път видях връх Тодорка и Стражите. Любов за цял живот. Бях 20 годишен. Разликата в годините, на които сме започнали да караме извън пистата с Бобо, показва колко бързо този спорт и култура се развива у нас.
Симона: Бих искала да разгранича малко карането извън пистите от същинския фрирайд. Минаването под лифта, карането на няколко метра до „обработеното“, успоредно на пистите, излизане от една и преминаване в друга писта през горичката, изобщо всички места около пистите, които очевидно се вижда къде ще излезнеш за мен са каране извън пистите и от малка съм се забавлявала по тези терени, при нов пръхкав снежец с приятели и без широки ски дори. Безспорно това ме е накарало да се огледам и по-надалеч и високо, даже извън очертанията на курортите, където идва и фрирайдът, а за него се изисква доста предварителна подготовка. – екипировка, маршрут, хора, самооценка, разум, много познания (за планината, времето, лавинната обстановка), както и много други.
Точно определена дата нямам, на която да съм започнала с фрирайда, тъй като гореспоменатите „изисквания“ не се научават за един ден. Имала съм късмета да израстна покрай истински планинари, които през годините са ме запознавали със същинската зимна планина, която в последствие стана като мой втори дом. И така вече 5 години си подреждам нещата, за да мога да прекарам цяла зима в планината!
360°: Имали ли сте контузии ?
Борис: Нашият спорт е екстремен и травмите са част от него. Поддържането на спортна форма през цялата година, познанията за снежната обстановка и правилната преценка на лични възможности, са ключа към това да се опазим от травматичност. За щастие съм имам само една сериозна травма (дислокация на раменната става), която се случи точно, когато бях забравил горния принцип. Както казваше един велик фрирайдър бате Венци Рошков: “Карайте за себе си, не за публиката, която ви гледа и вика под склона.”
Бобо: Контузиите са част от играта. За щастие до момента най-тежката травма, която спорта ми е причинявал, са били разтегнати връзки на коляното. Но мисля че, когато един човек мисли, докато кара и преценява правилно собствените си възможности, коефициента на травматичност може да бъде сведен до минимум. Според мен най-страшно е, когато човек с карането си цели да се покаже пред другите, защото в този момент губи адекватната си преценка за нещата, което в нашия спорт може да бъде фатално.
ВИЖТЕ: Българският фрирайд отбор: Равносметката за зимен сезон 2019/2020
Симона: От ските най-тежките ми травмо, за щастие са разтежения и прищипани нерви, които с малко почивка и масажи си минават. Но пък от каратето си имам редовните комоцио и счупен нос, даже по няколко пъти.
360°: Любопитна история покрай карането, която ще помниш винаги?
Бобо: Беше преди 3 или 4 години, когато с Андрей Балевски и Симеон Павлов карахме източното изложение на вр. Тодорка и стигнахме до един ледопад, където се наложи да си пуснем ските отгоре и да скочим без тях. Проблемът беше, че денят беше към края си, а ние бяхме в горната част на склона. Като цяло беше интересно преживяване, но най-важното е, че се спуснахме невредими.
Борис: Един слънчев ден преди почти десет зими, когато още живеех в Банско, получих обаждане от приятел, който беше закъсал по време на изкачване на връх Тодорка. Той носеше тежка снимачна техника и явно това му беше изиграло лоша шега. От най-високите лифтове в курорта успях да видя къде се намира и бързо поех натам. Видях че малко пред мен по същия хребет към Тодорка върви един скиор. Настигхнах го и се оказа, че той също се е притекъл на помощ. С общи сили успяхме да помогнем на закъсалия познат и се озовахме заедно на върха, където успяхме да направим супер каране и дори го заснехме. Това беше началото на едно прекрасно приятелсвто с моя дългогодишен фрирайд партньор и капитан на нашия отбор Валери Пелтеков. Човекът с камерата беше Стоил Димитров, създател на един от най-добрите български филми на зимна тематика – Изгубената зима.
360°: Каква е цената на това да продължаваш с фрирайда?
Борис: Цената е нищо повече от това да организираш останалата част от живота си така, че любовта ти към планината да не пречи. Да си избереш приятелка, която не е ревнива, например :)
Бобо: Смея да твърдя, че е доста висока. Това да се занимаваме професионално с един спорт изисква изключително много жертви. И бих искал да благодаря на всички хора, които ме подкрепят, като особено внимание искам да обърна на семейството ми, приятелката ми и на човека без, който доста от тези успехи нямаше да са реалност, а именно Борис.
360°: Би ли дал някой съвет за начинаещи фрирайдъри? Бъдещи „творчески“ планове?
Борис: Мислете! Зимната планина е свят, в който ние сме гости. Подхождайте възпитано с уважение, за да бъдете добре дошли отново.
Бобо: Единственото, което бих им дал като съвет е, винаги да се забавляват, но никога да не губят разсъдака си. По този начин спорта ще им доставя максимално удоволствие. Относно бъдещи планове, продължаваме напред, подготвяме се за следващия сезон, за да им покажем, че българите можем и ще го направим.
Симона: Много са съветите, които бих дала, но най-общо – образовайте се, мислете, уважавайте природата и не ходете сами!
Вальо: Казвал съм го много пъти и ми е като мантра – карай според условията, а не според това, което си си наумил… Това е най-големия фактор във фрирайда и често е труден за разчитане. Планината е една дива среда, където зависиш само от твоите решения. Рецепти няма.
