Варненски велосипедисти: поредната арогантност

Препечатваме дословно писмото на варненски велосипедисти до медиите по повод на неприятна и неприемлива случка от последното велошествие в морската столица.

В последно време стана традиция в последния петък на месеца да се събираме колоездачи и да правим велошествие и въпреки че организаторът обяви, че този път нямаме разрешение от общината, ние решихме да покараме по маршрута на шествието – малка разходка отначало по велоалеята и по-нататък до спортния комплекс в Младост, тъй като именно оттам би трябвало да минава проектираната велоалея.

Тръгнахме в 19 часа от входа на Морската градина до ИУ, бяхме около 50-60 велосипедиста. Разбира се, движехме се по велоалеята, за да покажем на хората, че тя не е просто червено продължение на тротоара, а действително се използва.

Много от пешеходците или не знаят, или не ги интересува, че нямат право да ходят по пътя за велосипедисти, но веднага се отдръпваха, като виждаха голямата колона. Така направи и собственичката на една червена кола, която беше спряла върху велоалеята. Няма проблеми, след като хората осъзнават грешката си – нали затова обикаляме, за да им кажем, че не бива така. Но се оказа, че не всички разбират посланието ни, даже напротив.

Един едър субект, горд собственик на черен мерцедес с регистрационен номер В 5550 РМ, нямаше никакво намерение да мести колата си, въпреки че беше неправилно спрял върху вело-пътя между бившата сладкарница „Еделвайс“ и Нептун. Първите 10-ма колоездачи минаха покрай него, като само се сърдеха на неблагоразумието му. Аз обаче реших да създам едно чувство на неудобство на водача, за да не си мисли, че винаги ще бъде подминаван и оставян безнаказан. Спрях до колата и започнах да го подканям да премести колата си от велоалеята.

Очаквах, че ще откликне на искането или поне ще каже „след малко“, но той с цялата си наглост започна да ми показва жестове и да ми се репчи насреща с думите „ти луд ли си“ и „какво искаш от мене“. Разбира се, започнах с до болка познатата лекция как това е велоалея и той няма никакво право да спира на нея, следователно трябва да се махне от там.

С това явно накърних чувството му на безнаказаност и гордост и той слезе, за да се разправя с мене. Не бях особено изненадан, когато с бърза крачка дойде при мене и ме хвана за яката на якето, като бълваше насреща ми обичайните за такива случаи ругатни, примесени с „ти кой си, че да ми казваш“, „какво ми се правиш на много голям“ и т.н.

Беше ми ясно, че разумните доводи и цитати от закона не биха били от полза при този човек, но реших все пак да пробвам с такива. Пък и изчаквах да видя докъде ще стигне. За щастие не се стигна до саморазправа, понеже след няколко секунди бяхме наобиколени от над 30 колеги колоездачи, които крещяха срещу наглеца. Срещу виковете ни „престъпник“, „нямаш право“ и „махай се“, собственикът на Мерцедес-а само можа да отвърне с „вие ли ще ми кажете, ще спирам където си поискам“, като междувременно вече се оттегляше към колата си.

Думите му доведоха до нов залп от викове и като че ли успяхме да го стреснем. Така с много шум изпратихме този арогантен и агресивен тип, който като че ли си вярваше, че владее света. Не можахме да проумеем какво е това поведение и как някой въпреки че е нарушил закона може да се държи по този начин.

Това не е изолиран случай, а поредният – явно обществото ни толерира това, явно няма и кой да наказва нарушителите, явно щом караш Мерцедес и си направил нарушение, никой няма право да ти прави забележки, а ако все пак някой велосипедист ти направи забележка, трябва да излезеш от колата и да го набиеш, явно щом караш колело си нещо много по-долу от тези с Мерцедесите.

След това разходката премина нормално, понатоварихме малко мускулите си, поприказвахме си и планирахме бъдещи срещи за вело-туризъм. Коментирахме и случилото се, като стигнахме до заключението, че след като никой не се застъпва за нас, то явно ние самите трябва да сме сплотени и да се пазим, няма как.