Лицата на XCo Adventure cup: Организаторите

от

Северина Митева

16.10.2014

Северина Митева и Яне Голев са двама от участниците в приключенския университет на 360° Red Bull JOURNEYversity. Те бяха изпратени да съпреживеят и отразят най-трудното планинско състезание в страната – XCo Adventure Сup. След като се върнаха пълни с емоции, кал под ноктите и усмивки до ушите, разказаха с текст и снимки за изпитанието на физиката и психиката с елементи на доброволно бедстване, наречено XCo Adventure Сup.

Аз и Яне Голев бяхме „командировани“ от 360mag да отразим състезанието XCo Adventure Cup. Спомените в главата ми са хем малко прашасали, хем от време на време някой от тях така здраво ме удря, че се стряскам и тръгвам към клавиатурата на лаптопа, за да го опиша. Разказахме ви за състезанието и премеждията на отборите, но мен все така ми се иска да ви покажа това състезание още по-отблизо. Някак странно се пристрастяваш към мисълта за него и искаш да я споделяш с всеки. Искаш всеки да знае и да разбере това, което ти си преживял. През цялото време, докато бяхме там, си задавах един единствен въпрос – какви качества трябва да притежаваш, за да се впуснеш в едно такова състезание и да можеш да издържиш подобно натоварване. Търсейки отговора, в разговорите ми с отборите и организаторите всъщност получих много повече – открих лицата на XCo Adventure Cup.

Иска ми се и вие да се запознаете с тях и да погледнете към състезанието през техните очи. Ето защо, в следващите няколко материала, ще ви представим отборите, организаторите и XCo Adventure Cup, така, както го видяха те.

Репортаж от XCo Adventure Cup 2014 можете да видите тук.

ДИМИТЪР ДИМИТРОВ – основател, организатор, двигател, с две думи главното действащо лице на XCo Adventure cup

С Митко разговарях малко, не защото той не пожела – напротив. Просто работата по едно такова състезание е толкова много и повярвайте ми – непрестанна, че реших да не го притеснявам допълнително. Ето какво успях да разбера от него, което мисля, че ще бъде интересно и за вас.

Много от състезателите казаха, че тази година трасето е доста по-трудно от миналата. Има ли нещо такова?
– Има нещо такова, но другото е времето. То доста ги затрудни. Някои от тях правеха много наивни грешки. Явно това, че направихме контролите през по-голямо разстояние, което да им дава избор за варианти, много ги объркваше, защото не можеха да изберат правилния вариант, въпреки че често той беше ясен.

А специалните етапи, как решихте кой по кое време и къде по трасето да бъде?
– Нашата главна цел беше да направим състезание, което да прекоси Стара планина и да има движение по билото, от там другите неща се напасваха.

Като цяло, твоето предвиждане и това как се представят отборите, покриват ли се?
– Като време и като предвиждане за момента – да. Въпреки, че това си говорим сега, че може би е добре да помислим и за по-слабите отбори, да има може би по-леко трасе. За отборите аматьори, за да им е интерсно и на тях, а не да отпадат през първите 24 часа.

Следващото лице на XCo Adventure cup не се нуждае от допълнително представяне.

КИРИЛ НИКОЛОВ – ДИЗЕЛА

Защо реши тази година да не участваш като състезател, а да се заемеш с направата на трасето?
– Не участвам, защото реших малко да разнообразя и да помогна. Аз не съм направил трасето, само помогнах за някои дребни детайли – примерно някоя точка дали да остане или да се махне. За организаторите е плюс, защото те получават едно мнение, което е от друг човек. Те са правили трасето 4 години, сега могат да получат някаква друга гледна точка.

Все пак ти си слагал точките, кои бяха най-трудните контроли? За първия и съответно за втория етап?
– За първия етап – колоезденето, не мисля, че беше трудно. Трудно си го направиха неподготвените състезатели. Трасето беше ОК, ако си добър колоездач. Можеш да го направиш почти в рамките на деня с много малко нощно каране. А за другия етап – не беше нещо кой знае какво, защото имаше достатъчно време да го завършат – 46 часа за един 100 км етап. След Ком-Емине не мога да им съчувствам за някакви си 100 км за 46 часа.

Ако състезанието трябваше да носи послание, какво щеше да е то?
– Че всичко е въпрос на желание. Ето наприемр отбор 34 (2Unlimited) – за мен тези хора в случая са проявили страшна воля, за да го завършат, защото не са някакви атлети, не са хора, които тренират редовно. Те са доказателство, че като имаш цел, се завършва дори и толкова тежко трасе.

НАТАЛИЯ ВЕЛИЧКОВА

Наталия Величкова е известна като треньор на Дизела. Нейната неспирна енергия заразява. Не случайно тя успя да надъха много от отборите да продължат участието си в състезаниет когато те бяха на ръба да се откажат. По време на разговора ми с нея ми стана ясно как успява. Тя просто го носи в себе си – онова силното, не търпящото отказ, чувството на победата, на победителя, на вярващия в себе си и в способностите си човек.

Натали, какво трябва да притежават отборите, които искат да участват в това състезание?
– На първо място трябва да си авантюрист, на второ място да имаш някаква представа от това дали би могъл да се справиш, да си правил нещо подобно на това. На трето, но не и на последно място, трябва да познаваш планината и да имаш респект от нея.

Кои са хората, които се справят най-добре според теб в това състезание? По моите наблюдения, тези, които се справят до момента са все хора, които професионално се занимават със спорт.
– Ами да. Всъщност голяма част от живота им е подчинен на спорта, в крайна сметка трябва да са и комплексни състезатели, не може да нямаш обща физическа подготовка и да се впуснеш в едно такова приключение, защото много бързо ще трябва да приключиш и да се откажеш. Не става въпрос само за това да си професионален спортист, ами в крайна сметка за това, че трябва доста дълго време да си тренирал.

Ти познаваш голяма част от отборите, разкажи ни малко повече за тях.
– Аз лично познавам отборите, които са съставени от ориентировачи или поне единият от двамата състезателите е ориентировач, каквито са и първите два финиширали отбора. И може би съм пристрастна, защото съм ориентировач, но пък фактите говорят – всяко едно издание на XCo Adventure cup, организирано от XCoSports до момента е печелено от ориентировачи. Миналата година Митака (Димитър Димитров), къде на шега, къде на сериозно, каза на Иван Сираков и на Дизела, че повече няма да им дава да участват в този състав и ще ги раздели, защото иначе състезанието не е интересно. В крайна сметка, Дизела не участва тази година. Иван обаче стартира със Станимир Беломъжев, който е европейски шампион в ски ориентирането и спечелиха състезанието. Вторият отбор пак е от ориентировачи.

Посланието, което носи това състезание, с твои думи.
– Никога не трябва да се отказваш, просто колкото и да изглежда безнадеждна ситуацията, колкото и да изглежда невъзможна мисията, няма да се отказваш! Всичко се случва първо в главата ти. Ако в главата си четеш надписа, че може да се случи, значи няма обстоятелства, които да ти попречат – няма късмет, няма карък или каквото и да е било, всичко зависи от теб самия и в крайна сметка може да се случи. Това състезание е борба със самия себе си, нямаш противници, ти всъщност се бориш със себе си, за да можеш да разбереш докъде е твоя лимит. Човешкият инстинкт за самосъхранение се включва много по-рано от лимита на твоите възможности, ако ти го осъзнаеш, можеш да надскочиш още малко себе си и да постигнеш това, което си чел по книгите и си гледал по филмите – как някой човек прави нещо, което изглежда абсолютно невъзможно.

ВЕНЦИСЛАВ ВЕНЕВ

Едно от емблематичните лица на XCo Adventure cup е Венцислав Венев. Благодарение на Венци и неговата „парти джипка“, голяма част от трасето на състезанието стана достъпно и за нас – екипът на 360. Ето какво ни сподели той, минути след награждаването на финалистите.
Венцислав Венев

Разкажи ни малко повече за тази годишното издание на ХСо Adventure cup.
– Първо много го очаквах, защото знаех, че ще бъде доста тежко. Не знаех маршрутите, знаех само мястото. Оправда очакванията ми като трудност. Може би, очаквах отборите на колоездачния етап да се справят по-добре. Малко подцениха района, защото Средна гора се оказа планина и то сериозна, със сериозни височини, големи разстояния и въпреки, че можеше да се кара по черните пътища, според мен печелившите варианти си бяха по шосетата. Да, губиш височина, но се движиш доста по-бързо.

Какво мислиш за отборите, които взеха участие тази година?
– Първите, които финишираха – Иван Сираков и Станимир Беломъжев, са много подготвени състезатели. Те са състезатели по ориентиране на световно ниво. Това им позволи много бързо да преминат трасето, на много места съм сигурен, че те са го бягали. Тази година като проблем се очерта изборът на партньори – несъпоставимостта вътре в отборите. Тоест, силен един и доста слаб втори човек в отбора, което наложи пък доста отбори да отпаднат и то сравнително раничко. Другото нещо, което е важно – оказа се , че ориентировачите са си ориентировачи, бягат наистина бързо, но има един момент в който бягането не винаги е решаващо. Това показа и последният завършил отбор – те не са ориентировачи, а са обикновени хора, които се поддържат, карат си колела, ходят си в планината, познават я и знаят как да се държат в нея. Ориентировачите обикновено какво правим – слагаме camel-back-a, бум маратонките и ходим, търчим – час, час и половина, два. Максимум 2 часа сме в планината, вярно че на голяма скорост пребиваваме там, обаче след два часа, след тренировката, бам! – приберем се и сме преобути, на сухо и сме готови за възстановяване.

Добре тогава, какви са качествата, които трябва да притежава един отбор, за да се справи с това изпитание?
– В такъв вид състезания, с дълги преходи, с доста по-голям опит са алпинисти и дори съвсем обикновени туристи, защото те с по-малка скорост се придвижват в планината, обаче за сметка на това имат културата да пазят силите си, знаят как да нощуват, знаят как да преценят къде да нощуват и могат да пребивават вътре в планината доста по-дълго време от нас ориентировачите. Но, евала на отбор 34, които финишираха 30 секунди преди изтичането на контролното време. Държаха се мъжки, те са малко по-възрастни. Тя и възрастта си оказва влияние, но този отбор много добре си беше разчел времето и силите. Аз се изненадах когато ги посрещнахме под билото, между Антон и разклона за Копровщица, те бяха много свежи и дори готови да бягат. Аз и Митко дори бягахме с тях до финала. Момчетата до края се държаха и финишираха

Мислиш ли, че това обаче е причината много от ориетировачите да завършат с такива проблеми с ходилата – защото не са спирали да почиват?
– Ами да, останалите играчи са щадили организма, така че да изпържи по-дълго пребиваване в такива условия, докато ориентировачите – той екстремно, давай – час, час и половина бягай. Но пак казвам, това са състезатели на световно ниво, той може да ти бяга 30-50 километра, но ги бяга наведнъж, на един дъх, колкото го бяга – бяга и след това отива и възстановява. Не нощува в планина, не прави биваци, не прави хранения в планината – те за това са по-бързи. Друга причина за прижките е и влагата, естествено.

Според теб, ако това състезание носи послание, какво е то ?
– Посланието, което трябва да носи такъв вид състезание е: Ей хора, излизайте, гората не е далече от вас, а красотата, която може да ви предложи е невероятна! Планината е много жива, пълна е с живот, който трябва да се види, ходете, тя е тук до вас, на час разстояние.