Северина Митева и Яне Голев са двама от участниците в приключенския университет на 360° Red Bull JOURNEYversity. Те бяха изпратени да съпреживеят и отразят най-трудното планинско състезание в страната – XCo Adventure Сup. След като се върнаха пълни с емоции, кал под ноктите и усмивки до ушите, те разказаха с текст и снимки за изпитанието на физиката и психиката с елементи на доброволно бедстване, наречено XCo Adventure Сup.
Аз и Яне Голев бяхме „командировани“ от 360mag да отразим състезанието XCo Adventure Cup. Разказахме ви за състезанието и премеждията на отборите, но мен все така ми се иска да ви покажа това състезание още по-отблизо. Някак странно се пристрастяваш към мисълта за него и искаш да я споделяш с всеки. Искаш всеки да знае и да разбере това, което ти си преживял. През цялото време, докато бяхме там, си задавах един единствен въпрос – какви качества трябва да притежаваш, за да се впуснеш в едно такова състезание и да можеш да издържиш подобно натоварване. Търсейки отговора, в разговорите ми с отборите и организаторите всъщност получих много повече – открих лицата на XCo Adventure Cup.
Иска ми се и вие да се запознаете с тях и да погледнете към състезанието през техните очи. Ето защо, в следващите няколко материала, ще ви представим отборите, организаторите и XCo Adventure Cup, така, както го видяха те.
ОТБОР „ШЛАКА“, #31, ЖИВКО ЖЕЧЕВ И СТЕФАН ДОНЧЕВ ДОНЧЕВ
Успях да поговоря с момчета сутринта преди да стартират за втория етап. Отбор „Шлака“ има солидна история в състезанието, но за съжаление до сега не са успявали да завършат, не заради друго – просто винаги пресрочват допустимото време. Тази година, отново времевата контрола, при последната 5-та точка от пешеходния етап, доведе до края на участието им в надпреварата.
Вчера по-трудно ли беше трасето от колкото си мислихте?
– Живко: Беше тегаво, но в случая имахме късмет, че Валката (отбор 43 – Млад вехател) бяха минавали голяма част от трасето, да не кажа цялата.
– Стафан: Освен това, аз цяла зима тренирам ориентиране – превъртях quake2. (смее се)
Подготвяли ли сте се специално за състезанието?
– Живко: (смее се) Един път сме карали колела 90 км тази година и то отидохме на събор на село. Напихме се с 25 годишна ракия и след това решихме, че ще се приберем до Габрово с колелета, което беше 88 км, счупи ми се задна спирачката и това ми е тренировката за тази година.
Имаше ли по-екстремни моменти?
– Живко: (пак се смее) Вчера гърмяхме пиратки. Едни кучета направо им разказахме играта. Както бяха 6-7 тръгнали, много така надъхани към нас.
– Стефан: После обаче се зарибихме и почнахме да гърмим пиратки постоянно.
– Живко: Важното е да ти е забавно. То мизерия, мизерия, ама трябва да ти е забавно.
– Стефан: Пяхме „Черно фередже“ цяла вечер.
Как беше плуването при язовира?
– Стефан: А, чувствах се като на „Златни Пясъци“
Добре днес, го дават много тегав маршрута, вие как го виждате?
– Живко: Уф, ще ни се разкаже играта. Виж, че много отбори финишират, но като видят какво следва и решават, че няма смисъл. Последните днес завършиха в девет сутринта.
След края на състезанието хващам Живко за няколко бързи въпроса, докато си събираха багажа.
Как беше второто част от трасе?
– Живко: Много мъгла, нищо не виждаш. Тъпото е, че не можахме да хванем ръба, защото е малко по-разлят. И като спариш така, започваш да си пееш някоя глупост, правиш всякакви работи, само и само нещо друго да ти е главата и то даже не го правиш целенасочено, ами от емоцията. Но пък е яко. Ппримерно когато търсиш контролата, уж знаеш къде е, уж всичко ти е ОК, обаче до последно има една такава несигурност, че може и да не е там. Има някои, които са много сигурни, обаче други – не ги намираш, няма ги. Тук трябва да е, гледаш пак – и като я намериш и всичко олеква, и изведнъж ти става супер готино. Това е много хубаво – как се сменят постоянно емоциите.
Кое според теб е най-трудното в това състезание?
– Живко: На 70 часа ходене ти се падат 5 часа сън. Най-трудното е когато си вървял 12 часа и знаеш, че ти остават още 10. Виждаш долу селото и си даваш сметката, че хората в него изобщо си нямат и на представа, че ти си там горе в планината и бедстваш.
ОТБОР „DREAM TEAM“, #1, ПИРИН ГАЛОВ И ЕВАНС ГАРСОН
Отборът на Пирин и Евънс е ветеран в XCo Adventure cup. В миналогодишното издание на състезанието завършват пети. Тази година, за съжаление, се отказаха по време на втория етап, а причината ще разберете в следващите николко реда.
Видяхме се в Клисура. Там казахте, че имате по-различен вариант за качване към Вежен. Какъв беше той и донесе ли ви преднина?
– Пирин: Отидохме да си купим храна от едно магазинче и там от пред бяха седнали местните и ни казаха, че има много по-пряк път през едно ТКСЗ и излизаш директно на моста, от който се хваща пътеката нагоре. Минахме от там, а другите ни бъзикаха, защото това си беше обратен азимут. Те хората тръгват на едната страна ние на другата, но спестихме доста. Нагоре беше супер. Стигнахме до Вежен доволни, защото успяхме да срещнем 3-4 отбор. И като стигнахме на върха, тъкмо да се любуваме на гледката и слънцето изчезна и дойде мъглата, облаци, дъжд, буквално не можеш да видиш на няколко метра пред теб какво се случва.
– Еванс: Единият гледаше зимната маркировка, другият пътеката, за да не се загубим.
Тогава ли се отказахте?
– Пирин: Отказахме се горе на билото към трета контрола. Ние стигнахме до трета точка, но на 100 м от нея нещо не я намерихме. Решихме, че сме се загубили. След това два-три пъти обиколихме цялото било. Разгледахме го в мъглата (смее се) и в един момент вече краката ни издадоха багажа – просто много започнаха да ни болят. Оказа се в един момент, че и двамата сме ходили с мехури два-три часа, но сме си траели.
Добре, ако времето беше хубаво, щяхте ли да минете трасето?
– Пирин: Според мен нямаше да имаме проблем да го минем. Дори и първият етап с колелата щеше да е много по-лесен.
– Еванс: Основният проблем са краката и влагата. Всичко тръгна от там.
Вие спирахте ли да почивате?
– Пирин: Не, нашата цел беше да вървим през цялото време. Щяхме да я изпълним, но краченцата ни предадоха.
Какви качества са нужни на един състезател, за да участва в това състезание?
– Пирин: Тук ти трябва много повече психика, според мен. Да имаш куража и волята да го минеш. Сега отбора който ще финишира, те в момента търпят страшни болки, но наистина са решили, че ще го завършат, страшна психика е това! Много други класни състезатели от различни спортове се отказаха по-раничко. Но имаше и хора, които не бяха за тук. Тежко е. А тази година е още по-трудно. Може би и заради дъжда и много от пътища са изровени, има доста кал. Постоянно си мокър и това много влияе на този некомфорт, който имаш през цялото време.
Кой беше най-запомнящият се момент за вас по време на състезанието?
– Пирин: Вчера, с колелата, по Средна гора. Аз понеже не съм ходил и беше страшно красиво. Не очаква човек такава красота.
Според теб самото състезание дали е повече надпревара или е по скоро за фън?
– Пирин: Преди всичко, поне за мен, е удоволствието. Сменяш рязко обстановката, съвсем различно е, откъсваш се от всичко, от напрежение. Но си го има и състезателното. Това състезание е състезание със себе си, с никой друг, да успееш да преодолееш тези болки, стреса, умората, съня.
Още от Северина Митева и Яне Голев за XCo Adventure cup:
– Лицата на XCo Adventure cup – Организаторите
– Лицата на XCo Adventure cup – Майките
– Лицата на XCo Adventure cup – Новобранците
– Лицата на XCo Adventure cup – Победителите
