Северина Митева и Яне Голев са двама от участниците в приключенския университет Red Bull JOURNEYversity, който 360° организира съвместно с партньори. Те бяха изпратени да съпреживеят и отразят за 360° най-трудното планинско състезание в страната – XCo Adventure Сup. След като се върнаха пълни с емоции, кал под ноктите и усмивки до ушите, те разказаха с текст и снимки за изпитанието на физиката и психиката с елементи на доброволно бедстване, наречено XCo Adventure Сup.
Аз и Яне Голев бяхме „командировани“ от 360mag да отразим състезанието XCo Adventure Cup. Разказахме ви за състезанието и премеждията на отборите, но мен все така ми се иска да ви покажа това състезание още по-отблизо. Някак странно се пристрастяваш към мисълта за него и искаш да я споделяш с всеки. Искаш всеки да знае и да разбере това, което ти си преживял. През цялото време, докато бяхме там, си задавах един единствен въпрос – какви качества трябва да притежаваш, за да се впуснеш в едно такова състезание и да можеш да издържиш подобно натоварване. Търсейки отговора, в разговорите ми с отборите и организаторите всъщност получих много повече – открих лицата на XCo Adventure Cup.
Иска ми се и вие да се запознаете с тях и да погледнете към състезанието през техните очи. Ето защо, в следващите няколко материала, ще ви представим отборите, организаторите и XCo Adventure Cup, така, както го видяха те.
ОТБОР „СНЯГ“, #28, РАДОСЛАВ МИРЧЕВ И РОСЕН ЖЕКОВ
Този свеж отбор е новобранец в състезанието. С тях се посмяхме много докато ни разказваха за премеждията си по трасето. Отборът им винаги ще свързвам с едно определение, което се измъкна от устата на Радо по време на разговора ни след края на състезанието, а именно – „Огънят е ненужен романтизъм“.
Отбор „Сняг“ финишира успешно в първия етап от състезанието, но лошото време се оказа причината, те да се откажат по време на пешеходния преход. Ето какво ни разказаха двамата, малко след като се завърнаха в базовия лагер.
Разбрах, че сте останали да спите в една кошара.
– Росен: Овчар парадайз! Аз въобще не очаквах да намерим толкова хубава колиба. Имаше две легла с пружини вътре. Една дървена пейка, дърва, ядохме печена луканка…
Вие сте били на хотел!
– Росен: Абсолютно! Не, между другото беше много добра идеята, защото бяхме свежи нагоре. Тръгнахме към 2-3 през нощта и идеята беше, когато излезем горе на върха, след Вежен, между 2-ра и 3-та база, като изгрее слънцето, да видим каква е ситуацията. Само, че горе беше вятър, мъгла и дъжд.. .и дъжд, мъгла и вятър.
Радо каза, че са го болели краката, затова ли се отказахте?
– Росен: Не, не. Радо го боляха краката, аз го навивах, след това в един момент, аз почнах да се демотивирам, той пък ме навиваше и така. Само накрая беше – сега да продължаваме ли да бедстваме или да се върнем?
Този етап ли беше по-тегав?
– Радо: Хехе много по-тегав. Даже преди малко се сетихме, че можеше снощи да се завием с фолиото. (замисля се) Да ама ако се бяхме завили, нямаше да станем. Ние си легнахме в десет вечерта, трябваше да станем в два и половина – три и когато си толкова уморен, без аларма, няма ставане. (смее се)
Ако времето не беше толкова лошо, щяхте ли да се откажете?
– Росен: Не, щяхме да продължим, до къде не е ясно.
– Радо: Е, колко убедено го каза. Не, най-вероятно нямаше да се откажем, но горе беше много гадно времето – духа и ти набива един такъв дъжд. Вали 20 минути, спира да вали, ходиш духа те, изсъхнеш, или поне си започнал леко да изсъхваш и пак завали.
Кой беше най-трудният момент за вас?
– Радо: На Клисура май. Ние там стояхме около час.
– Росен: На мен на изкачването след това. Това беше най-психологическия момент за мен.
– Радо: А и на плуването. Аз на връщането на половината крампирах. Беше много страшно. Росен ми държеше краката – той плуваше с крака, аз с ръце.
Догодина ще се тествате ли пак в тази комбинация?
– Росен: Сигурно да, ако съм си в България.
А това, за първи път ли ви беше?
– Радо: Да.
И така ли си го представяше?
– Радо: Представях си го евентуално да завършим. Трябва да има и по-лек вариант. Гледай сега машините ще си направят бързо и лекия вариант. А гледай сега, те финишират и не могат да ходят. Това не е много хуманно! (смее се)
Готвихте ли се специално за състезанието?
– Радо: Аз не знам дали можеш да се готвиш за такова състезание. Тука от два дена си го мисля. Не съм сигурен, че може.
– Росен: Трябва да тичаш по 10 км на ден…..
– Радо го прекъсва: Да, да има прогноза, че ще вали и че ще е студено, и ще духа и ти веднага ставаш, обличаш се и излизаш, това ли имаш предвид? (смее се)
А с какво ще запомните състезанието.? Има ли момент, който ще запомните?
– Радо: Ами на мен по-скоро цялото състезание, някакъв цял спомен.
– Двамата в един глас: Богдан, да, да, Богдан!!!
– Росен: Атакувахме върха по азимут директен, а то се оказа през гората.
ОТБОР „МЛАД ВЕХАТЕЛ“, #43, ЦВЕТОМИР КРЕМЕНСКИ И ВАЛЕНТИНО КЪТОВ
Ето какво споделиха от „Млад вехател“ с нас за отбора им, мотивацията им да вземат участие в XCo Adventure cup и трудностите по трасето.
За първа година ли ще участвате?
– Цветомир: Да.
Как решихте да вземете участие?
– Валентин: Ами ние и от години искахме и сега се чувствахме подготвени.
Коя мислите, че ще е най-трудната част от трасето?
– Цветомир: Ходенето.
– Валентин: Може би всичко ще бъде трудно, защото ще бъдат много дълги етапите.
Къде е силата на вашия от отбор?
– Валентин: Колелото. Но ние тръгваме с идеята да се забавляваме.
Малко преди да стартират за втория етап (пешеходен етап, пресичащ билото на Стара планина с обща дължина 100 км и денивелация от 5000 м), успях да разменя 2-3 думи с Валентин, докато той старателно приготвяше сандвичите с лютеница.
Стартирате отново?
– Валентин: Да.
Вчера се придвижвахте заедно с отбор 31 – Шлака, вие тук ли се запознахте?
– Валентин: Не, ние със Стефко се познаваме, понеже катерим заедно.
Какви са впечатленията ти от първия етап?
– Валентин: Готино беше. Не беше чак толкова трудно, просто е много дълго като време. Не беше трудно като ориентиране, просто беше дълго и имаше много бутане. Но аз познавах терена, може би заради това лесно се ориентирахме.
Готови ли сте за втория етап?
– Валентин: Не много, изморени сме доста. А и това, което казаха, че ни чакат 5000 м денивелация, си е бая.
Колко време се подготвя човек за подобно състезание?
– Валентин: Ами зависи. Ние само за колоезденето сме се готвили – към 300 км сме карали колело. Иначе за Стара планина – нищо. Днес ще е тегаво – даже извън човешките възможности.
За съжаление отбор „Млад вехател“ не успя да финишира. По време на втория етап от състезанието Цветомир контузи коляното си и на момчетата им се наложи да прекратят участието си.
Още от Северина Митева и Яне Голев за XCo Adventure cup:
– Лицата на XCo Adventure cup – Организаторите
– Лицата на XCo Adventure cup – Майките
– Лицата на XCo Adventure cup – Победителите
– Лицата на XCo Adventure cup – Опитните