В рубриката “Българските сноуборд таланти” ви срещаме с младите надежди на българската сноуборд сцена и техните родители, за да разберем повече за мястото и развитието на сноуборда у нас, как се отглежда талантът и има ли адекватна подкрепа от държавата за децата, чиято мечта е да се занимават професионално с един от най-трудните екстремни спортове.
След като ви запознахме с Андреа Коцинова и Радостина Славова и техните родители, както и със самите тях от първо лице, сега ви срещаме с още една надежда на родната сноуборд сцена и нейното семейство – Василена Трайкова. Поговорихме си с нея и родителите й за любовта към сноуборда, какви са трудностите в спорта и как само на осем може да заявиш себе си в това, което правиш.
Първи стъпки в сноуборда
Василена е само на осем, но от три години е част от отбора на СК Бороборд. Родителите й я записват в отбора на 5-годишна възраст, като първите две години тренира с децата само през лятото, защото все още е твърде малка. В края на втория сезон започва да кара активно сноуборд, а баща й разкава повече:
Борислав: „И двамата с жена ми спортуваме – караме ски, колела, правим преходи в планината, но никой от нас не се е занимавал със спорт професионално. Василена винаги е била изключително жизнена и неуморима. Когато беше на 2 г., за първи път се качи на ски, хареса ѝ и няколко години караше с баща си. Когато стана на 5 г., решихме, че е време да я запишем на някакъв спорт, но не бяхме избрали. През това време няколко пъти засичахме в града деца от Бороборд – караха скейтборд и правеха страхотни номера, но това, което най-много ни впечатли, беше поведението им.“
Първото ѝ състезание е през 2020 г. в Осогово, където печели първо място на Осми зимен фестивал “Олимпийски надежди” във възрастова група U8. След това става първа в “Купа Мальовица”.
Борислав: „Когато записахме Василена да тренира, не сме коментирали възможността тя да се състезава. Искахме да може да прекарва голяма част от времето си навън и да спортува. За нас наистина беше изненада, когато треньорите ни казаха, че ще участва в първото си състезание, а още по-голяма изненада беше и нейният успех. Василена тренира в СК Бороборд, нейни треньори са двама братя – Христо Ахтаподов и Константин Ахтаподов. И двамата са страхотни треньори и педагози, което е видимо и от резултатите на отбора. Успяват да всеят респект не само сред малките деца, но и сред тийнейджърите в отбора.“
За успехите в спорта
През сезон 2020/2021 г. се състезава в няколко дисциплини – слалом, гигантски слалом, сноуборд крос и Slopestyle, като в нейната група – U8, се представи като абсолютен титуляр и печели всички златни медали. Поради липса на достатъчно момичета в тази група, в няколко състезания е включена при момичетата от възрастова група U11, където показва своите качества и успява да се докаже като конкуренция на големите момичета. В тази група тя спечели трето място от купа “Амер спортс”, трето място в купа “Осогово” и второ място от купа “Радо Янков”.
Борислав: „Тази година ситуацията със състезанията и тренировките беше доста динамична. Често имаше промяна в дата и място на провеждане, което объркваше плановете ни за отпуск и организация за пътуване, но въпреки промените, всички състезания от календара бяха проведени. При тренировките също имаше промяна. Децата тренираха всяка вечер като караха на осветените писти на Боровец, а когато имаше възможност, в един от почивните дни тренираха на Мальовица.“
За трудностите в спорта
Важен фактор в развитието на сноуборд таланта е финансовият. Сноубордът е изключително скъп спорт и, за съжаление, държавата не винаги успява да помогне на всички със спонсорство. Боби се надява в следващите години основен приоритет на управляващите да стане спортът и образованието.
Борислав: „Да, наистина разходите са огромни. Като се започне от екипировка, лагери, пътувания по състезания и всякакви други разходи. Винаги има нещо, което трябва да се купи или плати. До този момент се справяме сами, но се налага да правим много компромиси, основно с качеството на екипировката и оборудването. За съжаление, нямаме спонсори и държавна подкрепа, но се надяваме нещата да се променят.“
Извън сезона
Когато е извън сезон, Василена се занимава с други спортни активности, които поддържат формата й до зимата:
Борислав: „Треньорите на СК Бороборд имат цялостна концепция за развитие на състезателите. Освен през зимата, когато основно карат сноуборд, те имат тренировки и през останалата част на годината. Тренировките са всеки ден или три пъти в седмицата, в зависимост от това дали децата са все още на училище, или е лятна ваканция и включват лека атлетика, скейтборд, лонгборд, каране на колелета и понякога плуване. Също така, отново двамата треньори организират летен лагер по сърф за около 10 дни, а за по-големите и перспективни състезатели се организира лагер в Австрия преди сезона в България.“
Обърнахме се лично към Василена, която ни разказва накратко какво е да си на пистата, как се приемат победите и загубите, и колко е голямо вълнението преди всеки старт.
Кога се качи на сноуборд/ски за първи път?
Василена: На ски на 2, а на сноуборд на 7.
Какво е усещането, когато излизаш на старта на състезание?
Василена: Развълнувана съм, но се чувствам добре и уверена. За първи път тази година имах предстартова треска на последното състезание, защото нямах представа какво означава сноуборд крос. Беше ми лошо, даже не исках да се състезавам, но когато пристигнах на пистата и видях другите деца всичко ми мина.
В спорта има победи и загуби. Как преживяваш тези моменти?
Василена: Всеки иска да е на първото място, но понякога има някой, който е по-бърз, или пък ти не си се представил добре. Аз винаги съм спокойна, без излишни емоции гледам напред.
Разкажи ни някоя забавна история от сноуборда, която си преживяла?
Василена: На един от стартовете някой мина през финала преди мен и въпреки че спускането, което направих, беше много добро, ми се наложи да се спусна отново. Малко се притесних, но и второто спускане го направих отлично.
Какво ще посъветвате всички онези деца, за които си пример и искат се занимават със сноуборд?
Василена: Да се стараят много и да слушат треньорите си.
