Представяме ви Таня Иванова – журналист от БНР, запален по екстремните спортове и високите върхове, неуморно следящ какво се случва по света и у нас. Всяка седмица Таня ще ни представя по една актуална тема, част от седмичния бюлетин на БНР “Екстремните спортове”, развита специално за нас.
Да си на 15 и да се качваш на подиума с националното знаме до сърцето, след като си победил всички свои връстници от Европа, е огромно постижение – лично, семейно, на отбора ти, национално. Но децата, които прославят Родината, не се раждат шампиони, те израстват като такива – с времето, с грижата на родителите, с помощта на треньорите и най-вече – с целенасочени лични усилия, хъс, труд и постоянство. Пример за това е пловдивчанинът Николай Русев, който на Великден стана европейски шампион за младежи в дисциплината “боулдър”, още с дебюта си в такъв клас състезание, а ден по-късно – и европейски вицешампион в “скоростта”.
“Браво! Невероятно!” – се чуваше от коментаторите в студиото в Перм, Русия, докато Ники демонстрираше отлична техника при преминаването на боулдърите, а после – и когато успяваше да изпревари състезателите от страната-домакин на стената за скорост. След финалния топ, който донесе на българския катерач златния медал, коментаторът възкликна “Ето това е красота!” – Ники се завъртя, висейки на едната си ръка, с лице към публиката и я поздрави като козирува – жестове, каквито правят победителите.
Зад този успех обаче стоят години тренировки. И понеже живее в Пловдив, всяка седмица Ники пътува по два пъти до София със съотброничката си Алекс Тоткова, за да тренират с отбора на НСА. През почивните дни катеренето продължава на скали.
Там през пролетта и лятото на 2020 г., след извънредното положение и невъзможността да се катери, Ники Русев отново изпробва силите си:
„Останах вкъщи два месеца и знаех, че трябва да тренирам. Всеки ден след училище правих усилени тренировки. Това продължаваше над два часа и половина. Исках, когато отида при своите приятели и треньори, да видя, че не съм загубил форма, и дори да съм станал по-силен“
– сподели тогава Ники и премина две 8с-та, “Непобедим Ext.” и “Напред” в пещерата Проходна край Карлуково. На същия катерачен обект, два месеца по-късно той записа и първото си 9а – “Напред и нагоре”, а през август изкатери и второто – “Black Cobra” 9а в Херкулане, Румъния.
Ето какво разказа той за първия си маршрут с най-високата категория на трудност, достигана досега от българи (след Ивайло Радков-Фазата и Алекс Тоткова):
„Питам Фазата (единият от треньорите на Ники – бел.ред.) къде са хватките и той ми отговаря, че няма хватки… Трябва да си заклещиш двете колена и бавно да ги местиш, докато не се обърнеш наопаки, и да овладееш един мах на две ръбчета. През цялото време примките стояха под мен, абсолютно винаги се оплитах с въжето и заради това не можех да пробвам всяко движение поотделно, а се връщах от началото на цепката. Всичко това се случваше в чист таван” (таван в скалата, на който катерачът виси, захванат с ръцете и краката си, а понякога и само на ръцете си – бел. ред.).
За да мине проекта си, Ники влиза в режим – всяка вечер ляга в 22:00, защото трябва да става рано и да катери, докато е хладно.
„Застанах пред маршрута и не го мислех много, защото знаех какво трябва да правя. Целунах скалата пред мен и тръгнах. Чувствах се толкова силен, че направих движенията супер статично. Закичих последната примка и изревах на макс. След това наистина ми олекна.
Нямаше как да се справя без подкрепата на своите родители, приятели и треньори. Няма как да забравя как Фазата ми казва, че съм вторият, който се осмелява да се качи в цепката (огромна цепка по маршрута, изкатерен за първи път от Ивайло Радков – Фазата през 2015 г., което остава в историята като първото 9а в България – бел.ред.).
Двамата се срещат преди 6-7 години на състезание в Стара Загора. Тогава, след края на състезанието Ники Русев и Алекс Тоткова “останаха и продължиха да се катерят, това много ме впечатли“ – спомня си Фазата. Освен заниманията с младите катерачи в НСА, той отделя от времето си, за да катери с тях на скали, дори в чужбина, за да могат те да се развиват като комплексни катерачи. Защото състезанията в зала и преминаванията на маршрути навън взаимно се допълват, а когато това се прави с постоянство и има ясно поставена цел, резултатите идват.
“Руснаците бяха по-силни и по-бързи от мен (на полуфинала – бел.ред.), но дълбоко в себе си знаех, че на финала е възможно да се случи нещо различно. Успях да изненадам всички с второто си място с най-доброто си време досега – 7,349. Но ако искам да съм най-добрият, ще трябва да слушам повече руска музика за мотивация в тренировъчната зала” – пошегува се 15-годишното момче.
