Северина Митева и Яне Голев са двама от участниците в приключенския университет Red Bull JOURNEYversity, който 360° организира съвместно с партньори. Те бяха изпратени да съпреживеят и отразят за 360° най-трудното планинско състезание в страната – XCo Adventure Сup. След като се върнаха пълни с емоции, кал под ноктите и усмивки до ушите, те разказаха с текст и снимки за изпитанието на физиката и психиката с елементи на доброволно бедстване, наречено XCo Adventure Сup.
Аз и Яне Голев бяхме „командировани“ от 360mag да отразим състезанието XCo Adventure Cup. Разказахме ви за състезанието и премеждията на отборите, но мен все така ми се иска да ви покажа това състезание още по-отблизо. Някак странно се пристрастяваш към мисълта за него и искаш да я споделяш с всеки. Искаш всеки да знае и да разбере това, което ти си преживял. През цялото време, докато бяхме там, си задавах един единствен въпрос – какви качества трябва да притежаваш, за да се впуснеш в едно такова състезание и да можеш да издържиш подобно натоварване. Търсейки отговора, в разговорите ми с отборите и организаторите всъщност получих много повече – открих лицата на XCo Adventure Cup.
Иска ми се и вие да се запознаете с тях и да погледнете към състезанието през техните очи. Ето защо, в следващите няколко материала, ще ви представим отборите, организаторите и XCo Adventure Cup, така, както го видяха те.
Отбор „Защо пък не“ е един от двата изцяло женско отбори. Анна и Савина са активни спортисти, майки и не на последно място две изключително позитивни и усмихнати момичета. Ето какво споделиха те пред нас, за състезанието, етапите, подготовката и очакванията им.
Участвали ли сте преди?
– Анна: Не, не сме участвали, но от както го има състезанието го следим и имаме желание да участваме. По една или друга причина обаче не успяваме. Решихме, че тази година е крайно време.
Откъде дойде името на отбора ви?
– Савина: Нямаме големи амбиции. Всъщност искаме да завършим, това са ни всичките амбиции и да се забавляваме, разбира се.
– Ани: Искаме да се представим достойно. Правим го за играта.
Кое мислите, че ще ви е най-трудно?
– Савина: Притесняваше ни, че плуването ще е много студено, но се оказа плажче. Затова сега повече се притесняваме от дъжда в неделя.
– Ани: Другото е, че не сме сигурни как ще ни се отрази толкова дълго натоварване. Не сме пробвали толкова дълго и то при лоши климатични условия да правим нещо.
Видях, че имаш дете, Ани?
– Ани: Всъщност ние и двете сме мами, и на практика това беше причината да отлагаме толкова дълго участието си в играта. Тичахме след малките човечета. И решихме сега, защото догодина може пак да сме бременни – вече е време за второ. (смеят се) Ако сега не се пуснем в състезанието, кога?
Отбор „Защо пък не“ не успя да завърши първия етап от състезанието. Намирам ги в базовия лагер, уморени, но все така с широки усмивки на лицата.
Здравейте отново, разкажете ми какво се случи, как мина етапът? Разбрахме, че сте се загубили.
– Ани: Толкова се загубихме, че стартирахме от Копривщица и след три часа пак се озовахме в Копривщица, само че от другата й страна.
До коя точка успяхте да стигнете?
– Ани: До 6-та. Прибрахме се в 7 сутринта. Имахме много голямо желание и воля, но недостатъчно умения. След загубването много изпаднахме от другите отбори. Според мен, щеше да е хубаво, ако бяхме до някой отбор, който се ориентира малко по-добре и да ни дават насоки чат-пат.
Нищо, това е стратегия за догодина.
– Ани: Да! (смее се) Стратегията за догодина е – залепяме се плътно.
Вие се притеснявахте от плуването. Как мина там?
– Савина: Беше кеф! (смее се) Не, не беше!
– Ани: Беше ни много студено, въпреки, че имахме неопрени. На Сави дори й посиняха краката. Плюс това, от умората, от цялото това ходене с колелата по баирите нагоре надолу до безкрайност, докато стигнем до тази точка, на мен ми бяха схванати краката през цялото време на плуването и изобщо не можеш да се оттласнеш, цамбуркаш си лека по лека, и така.
– Савина: Да, аз наистина цялата бях посиняла. Без неопрен със сигурност нямаше да мога да го направя.
На нас обаче ни казаха, че с плуването сте успели да изпреварите един от отборите.
– Савина: Те се бяха объркали повече и от нас. Всъщност ние после, двата отбора, най-загубените, решихме да се комплектоваме и се движихме заедно до края. Дойдохме си тук заедно. И добре че бяха те, защото в гората доста ни беше страх.
– Ани: Те бяха една идея по-бързи от нас и ние се притеснявахме да не ги бавим, но те си решиха, че ще остават с нас. Което беше супер. Бяхме си взели спрей, който да ни е третият приятел в отбора, обаче истината е, че ако бяхме само двете, сигурно щяхме да се откажем.
– Савина: Редовно някакви очи ни гледаха. Светиш с челника и гледаш някакви очи те гледат.
– Ани: Даже съм убедена, че на 6-та точка бяха вълци. Някакви очи, които се лутат и стоят и дебнат, направят някое кръгче и пак стоят и дебнат. И никакъв звук не издават. Не са със звънци да дрънкат, не са кучета да лаят. Едни такива малки очички стоят и те гледат. Много беше страшно.
– Савина: Вървиш по пътеката и отстрани в гората изведнъж гледаш 10 чифта очи срещу теб и докато осъзнаеш, че това всъщност са налягали крави.
Вашите очи обаче в момента определено светят.
– Ани: От толкова гледане на чужди очи…
Доволни ли сте от представянето си?
– Савина: Принципно мислехме, че ще го направим, защото предни години, каквото е било, щяхме да можем, но тази година беше много трудно. Предишната година колелото е било предимно каране, а тази година повече бутахме, а и раницата, особено с мокрия неопрен, започна да тежи още повече и колелото, и то тежи и ти го буташ по баира. Ужасно!
– Ани: Беше ни трудно. Не успяхме да постигнем това, за което бяхме дошли. Много ни се искаше обаче, бяхме се готвили доста.
Колко време се бяхте готвили?
– Савина: Хаха! Един месец, но много редовно. Ходехме на ориентиране, на катерене. Всяка събота и неделя карахме колело и правехме по доста километри.
– Ани: Наистина се бяхме готвили. Малко трудно е да го съчетаеш с работа, деца, но наистина се бяхме готвили, не е ей така да сме дошли съвсем на туризъм.
А останалите отбори, какво ви е впечатлението? Бяха ли добре подготвени?
– Ани: Имаше някои много подготвени, фундаментално подготвени! (смее се) Но като цяло всички отбори бяха страхотни. Много добро впечатление ми направи това, че който и да срещнем се е опитал по всевъзможен начин да ни упъти, да ни каже нещо, което да ни свърши работа, да ни подкрепи.
Къде ви беше най-трудно?
– Савина: Накрая почват да ти изневеряват крачката, почваш да говориш някакви странни неща – на мен ми се случваше да бъркам някои думи.
– Ани: Почваш да ставаш малко неадекватен. Просто се изморяваш много и това е горе-долу моментът, в който трябва да си кажеш стига толкова
– Савина: Аз сигурно нямаше да спра, ако не беше Ани, защото на мен много ми се искаше да стигнем до края.
– Ани: Затова сме заедно. Аз съм много доволна от нашия отбор, много се подкрепяхме, много силни бяхме и дори някой от нас да каже – „скапана съм, не мога повече“, другия ще каже – „добре спираме, да ядем например, сега – веднага, на място“. Някакви думи си казваме окуражителни и продължаваме. Ние сме братовчедки и сме израснали заедно, доста неща сме правили заедно и по-лесни и по-трудни.
– Савина: По-трудни обаче не знам дали сме правили. (смее се)
– Ани: Да, да. По- трудно нещо от това не сме правили досега, със сигурност!
Догодина ще участвате ли пак?
– Ани: Ако не сме бременни, може и да участваме, а и освен това Митака каза, че можело да направят нещо като аматьорски вариант за професионалисти, така го нарече.
– Савина: Това не беше като за аматьори. Беше за много добре подготвени физически хора.
– Ани: Това трасе, според мен, не позволяваше грешки. Или поне не толкова много. (смее се) Беше за хора, които познават местността или поне много добре се ориентират по карта, познават изолинии и всичко. Наистина много се колебаехме, много време ни отнемаше. Примерно да намерим точка 5 ни отне около час и половина, след като се бяхме качили на върха. Пристигнахме по тъмно и с челниците се взирахме и се опитвахме да познаем, това дървета ли са, релеф ли, изобщо какво се случва.
– Савина: Ако беше по-светло, щеше да е много лесно.
– Ани: Догодина, ако участваме, определено ще търсим да се движим с още някой отбор. Четирима за движения през нощта определено е доста по-добре, освен ориетирането, просто за компания – най-малкото е по-весело.
Сега сигурно ще ви държи доста време тръпката от състезанието?
– Ани: О да, със сигурност! Много се радвам, че го направихме, независимо до къде сме стигнали, супер много се радвам, че участвахме.
Още от Северина Митева и Яне Голев за XCo Adventure cup:
– Лицата на XCo Adventure cup – Организаторите
– Лицата на XCo Adventure cup – Опитните
– Лицата на XCo Adventure cup – Новобранците
– Лицата на XCo Adventure cup – Победителите
