През 1937 година в Предбалкана, съвсем близо до Дряновския манастир, е открита първата благоустроена за туристически посещения пещера в България, кръстена в чест на героя от Априлското въстание Бачо Киро. Тя се намира в отвесна варовикова скала, на височина 335 м над морското равнище и до днес продължава да пази хилядолетни тайни…
Най-великият архитект – Природата
Формирала се е във варовиковия скален венец Боруна между каньоните на реките Андъка и Дряновска. В далечните геологически епохи тази местност е била дъно на море, за което свидетелстват вкаменелости от раци, раковини и други фосили от древни морски обитатели.
Главният архитект, изваял тази пещера, реално са водите на река Дряновска. В началото на кватернера (преди близо 2 милиона години) те започнали да нахлуват в пукнатините на скалата, а впоследствие карстовите води, просмукани във варовиците, лежащи над пещерните галерии дооформили уникалните образувания.
Днес тъмните ѝ коридори, простиращи се на 3.6 км навътре в скалата, са дом на 4 вида прилепи и на множество причудливи карстови образувания, като сталагмити, сталактити, сталактони и драперии. Поради тези причини тя е популярна дестинация за посещения и дори концерти, като фигурира сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз под номер 22.
Разкопките и откритията
Освен с природната си красота, пещерата Бачо Киро е интересна и с археологическите останки в нея, които разкриват какъв е бил животът в праисторията по нашите земи. Наскоро тя попадна във фокуса и на международните научни издания, след като анализът на намерени там находки, показа че това са най-старите следи от Хомо сапиенс в Европа.
Проучванията в пещерата започват още от 1890 г. и сред откритията до момента има над 11 000 фрагмента от животински кости от поне 23 различни вида животни, включително на бизони, елени, кози и дори цял скелет от пещерна мечка, висока 3 метра, която е била сред най-едрите животни на континента по това време.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Земята преди време: Необикновената природа на праисторическа Европа
Артефактите съдържат още: кремъчни и костни инструменти, накити, като фрагмент от диадема, както и различни останки от човешки кости. Някои от каменните и костните инструменти, са били използвани за разфасоване на месо, сваляне на кожа, както и за пробиви, при които мозъкът е изваждан.
Това е и най-старото находище в Европа, в което е открита кост с гравиран геометричен мотив, или с други думи едни от първите свидетелства за проява на изкуство.
Всички тези открития са толкова фундаментални, че са обособени от учените в отделна култура, наречена Бачо Киро и представляваща преходна фаза между средния (70 000– 0 000 г. назад) и късния палеолит (45 000 до 20 000 г.).
Тоест тези следи от интензивно обитание на архаичен Хомо сапиенс, са оставени от времето, когато по същите земи са живели и неандерталци. По този начин периодът на съжителстване на двата човешки вида излиза все по-дълъг.
Сблъсъкът на кроманьонците и неандерталците
Този момент от праисторията от край време е обект на оживени спорове. Дискусиите гравитират най-вече около въпроса как са протичали срещите между неандерталците и древните сапиенси (наричани още кроманьонци).
Археологическите и генетичните проучвания сочат недвусмислено, че е имало масови смесвания. Като дори и в съвременните европейци все още се срещат до 3-4% неандерталски гени.
Не е ясно обаче дали всички тези взаимодействия са протичали по мирен начин. Тоест двата вида да са се възприемали като себеподобни и е възможно да са осъществявали естествени смесвания; или са се възприемали като различни, вражески същества и съответно да се е стигало до сблъсъци и крадене на женски.
Вижте още: С бодра крачка: 5 маршрута около Дряново
При всички положения, каквото и да е станало, по един или друг начин са се получили смесванията, довели до сегашните резултати.
В крайна сметка неандерталският вид изчезва окончателно от лицето на Земята преди 40 000 години. Хомо сапиенс се оказва по-адаптивен, по-сръчен и по-ефективен ловец. Но най-вече по-изобретателен, с въображение и склонен към абстрактно мислене. Всичко това се оказват решителни козове, които му осигуряват победата в битката за Европа.
Счита се, че нашествието на кроманьонците в Европа откъм азиатските степи и откъм Мала Азия е протекло преди около 43- 41 000 години. Костите от Бачо Киро обаче са на възраст между 46 и 44 000 години. И други находки от Европа са датирани към този период и дори към по-древен, като например от находище в Южна Гърция, за които се счита, че са на 210 000 години. Но всички те са спорни, тъй като са грубо датирани само по пластове, където може и случайно да са попаднали. Докато датирането в нашата пещера е направено с максимално прецизен въглероден анализ и ДНК тестове, така че тук нещата са сигурни.
А проучванията продължават, тъй че може би ни очакват още изумителни открития и занапред.
ВИЖТЕ ОЩЕ: 10 пещери в България: магията на подземния свят (част 2)
