Ако върнем часовника назад “само” с 20-30 000 години, които от геологическа гледна точка са незначителен период от време, ще ни бъде доста трудно да познаем заобикалящият ни пейзаж.
Земята
По това време на територията на съвременна България, както и в почти цяла Европа, преобладават тундрови и степни ландшафти. Полярните ледници стигат чак до днешните територии на Германия и Полша, поради което тундрата започва оттам и стига чак до Средиземноморието. Областите около Екватора и Тропиците са доста сухи и горещи, поради което общо взето нашите ширини (съвременният умерен и субтропичен пояс) са най-благодатните за живот райони.
Горите по тези ширини са редки и изолирани предимно в планински котловини с южно изложение, като преобладават ниски дървета и по-скоро храсти и шубраци. Това, което силно доминира в пейзажа е така наречената Мамутска степ.
Тази своеобразна тундрова степ всъщност е невероятно богата среда, въпреки че зимите са особено сурови, а лятото е доста по-хладно, отколкото е днес. Но за разлика от страшно мразовитата арктическа тундра, с краткото си лято и ограничения вегетационен период, през ледниковата епоха в Европа летата са били със същата продължителност, с каквато са и сега.
През пролетта и лятото слънчевата светлина и топлина са изобилни, което насърчава разпространението на растенията. Буйната растителност, включваща най-вече треви, билки и мъхове, позволява поддържането на огромни стада от едри тревопасни животни. Така че в тези времена Евразия е притежавала облика на едно своеобразно ледниково Серенгети.
Водата
Тъй като тогава една много голяма част от водата на планетата е задържана в ледените шапки на полюсите, нивото на океаните е с около 120 метра по-ниско от съвременното. Това означава, че бреговата ивица в някои случаи е била значително по-навътре в морето отколкото е днес.
Като резултат по това време Англия и Ирландия например са били част от континента. Ламанша е долина, през която тече огромна река образувана от сливанията на Рейн, Темза и Сена и вливаща се в Атлантика. Самият Атлантически океан завършва с ледена стена, издигаща се малко по на север от Англия, а някъде отвъд – вулканите на Исландия и цялата ѝ земя лежат под дебели ледове. Тоест – било е възможно от Норвегия да се стигне пеша до Канада, като се върви по достатъчно твърди и стабилни ледници.
ВИЖТЕ ОЩЕ: 3500 км през Арктика за 76 дни: Подвигът на една полярна лисица
Северно море пък представлява една безкрайна ливада, сред която стърчи самотен висок връх – съвременният остров Хелголанд. Алпите и Пиринеите също са целогодишно сковани в лед, както и най-високите части на Рила и Пирин у нас. Всичките ледникови езера в тези планини, реално са се образували при процеса на топене на въпросните глетчери, до чието начало обаче все още са оставали хилядолетия.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Има ли ледници в Пирин?
А що се отнася до Черно море – дори и хората, живеещи днес до морските градини на Варна или Бургас, не биха могли да го видят на хоризонта, тъй като неговите брегове са били с десетки километри по-източно, отколкото са сега.
В тези времена то всъщност дори не е море, а затворено сладководно езеро, лежащо в равнина на около 100 метра под нивото на световния океан. Водата му е била съвсем прясна и годна за пиене. До момента, когато с топенето на ледниците, водите на Средиземноморието наводняват съществуващия естествен сухоземен мост между Балканите и Мала Азия, образувайки Мраморно море и преливащи от ръба на долината в сладководното езеро.
Това се случва преди около 8 хиляди години и в резултат на този катаклизъм сладководната флора и фауна е унищожена от внезапно нахлулата средиземноморска сол. Гниенето на цялата тази, умъртвена накуп биомаса, образува отровния сероводороден пласт, съществуващ днес на дъното на Черно море.
От този потоп с библейски размери по нашите земи е засегната и цивилизацията на Варненския халколитен некропол.
Във времето, което ние разглеждаме, обаче все още няма цивилизации. Не е открито и земеделието, така че хората живеят на малки групи от ловци-събирачи, популациите на които са все още съвсем рехави.
Животът
Европа е един напълно див, суров и пуст откъм население континент, но пък за сметка на това из неговите простори бродят величествените исполини на мегафауната.
Безспорно най-емблематични от всички тях са косматите мамути с дълги бивни, на които всеки е виждал рисунки, макети или скелети по музеите. Но масовата представа, че те са били някакви необикновено огромни гиганти без аналог в съвременния свят, е погрешна.
Мамутите реално са с размери и тегло, общо взето колкото на сегашните слонове, само с някои разлики в пропорциите. При мамутите главата и въобще предната част на туловището са по-масивни и високи, докато при слоновете тези пропорции са по-равномерно разпределени. Вероятно буйната козина, с дължина на косъма над метър и страховитите бивни, стигащи чак до земята, създават впечатлението, че древните братовчеди на слоновете са били нещо значително по-голямо от тях.
Може би в известна степен действително е било така спрямо палеолитните ловци, тъй като тогава средният ръст на хората е бил с 10-15 см по-нисък от сегашния, поради спецификата на тогавашния суров живот и липсата на витамини в менюто им.
Понякога се среща и друга заблуда – че понятието мастодонт е синоним на мамут. А всъщност иде реч за северноамериканската разновидност, която си е съвсем отделен вид, по-дребен на ръст и с редица съществени физиологични разлики.
Но косматите братовчеди на слоновете далеч не са единствените необикновени представители на древната европейска мегафауна.
Едрите тревопасни, които тогава и в Евразия са включвали многочислени стада от бизони (или зубри) и антилопи, на свой ред са били ловувани от едри хищници. Саблезъбите тигри са навярно най-популярните сред тях, но за протокола трябва да отбележим, че те все пак не са тигри, а са съвсем различен вид, който е и от друг род и подсемейство, спрямо тях.
Освен тях, по същото време в Европа е имало и лъвове, включително видове с изцяло бяла козина, тъй като тогава снегът е бил характерен за пейзажа през по-голямата част от годината дори и в низините. Планински лъвове оцеляват на някои места, включително на Балканския полуостров, чак до Средновековието.
Друг много често срещан опасен едър хищник, е бил пещерната мечка, достигаща тегло от половин тон, с която хората е трябвало да водят свирепи боеве за удобните укрития от природните стихии, каквито са естествените скални навеси и пещери.
Тези ареали са обитавани същевременно и от пещерни лъвове, петнисти хиени и вълци. Като пещерните хиени, лъвовете и леопардите са били по-едри от съвременните си африкански аналози, което се явява пряк ефект от адаптацията към по-студен климат.
Из откритите пространства препускали древните диви братовчеди на конете и зебрите. А тогава сред тях е бродел и огромен елен, с височина на раменете над два метра и гигантски рога, подобни по форма като тези на лосовете от Аляска, но много по-големи – с дължина от 3.65 м и тегло до 40 кг., Цялата маса на животното пък е достигала до 700 кг.
Също така и тогавашната разновидност на носорозите в Евразия е значително по-едра от съвременните им братовчеди. По размери те са се доближавали до тези на мамутите и също като тях са имали дълга козина. Те са били с доста по-масивен рог, както и с по-дълги крака от съвременните, което им е позволявало да тичат сравнително бързо (40-45 км/ч) за техните размери. Теглото им от около 5 тона, пък ги е правело изключително опасни.
Колкото до хората по това време – може да се каже, че неандерталците са живели в хармония със създанията в този уникален свят. Ловували са ги разбира се, както и са ставали жертви на много от тези диви зверове, но популациите и екологичните ниши са се поддържали в стабилен общ баланс през целия късен Плейстоцен.
Нещата обаче се променят коренно с края на последния Ледников период, който настъпва окончателно преди ок. 11 500 г. Това води до коренни изменения в климата и околната среда. Мамутската тундрова степ е изместена от гъсти гори и блата, като това се случва твърде рязко за да могат всички тези същества да успеят да се аклиматизират към новите условия.
А за тяхно нещастие тези събития съвпадат и с пристигането на един нов супер хищник, наречен Homo sapiens. С масовото си ловуване на едър дивеч, той става основна причина за безвъзвратното изчезване от лицето на Земята на много от тези животни, като още тогава започва да влияе силно на околната среда и да изменя значително облика на планетата.
