С поредицата “Живот под карантина: свежи мисли с…” се стараем да ви предложим една по-позитивна гледна точка към това смутно време, което ни прибра и продължава да ни държи вкъщи. Но докато повечето от нас някак по принуда влязоха в режима на социална изолация, други сами избраха да се дистанцират далеч от града и случките, за да погледнат към живота по-близо до природата.
Днешният ни задочен разговор е с Руслан Вакрилов, който винаги намира начин за баланс между ските, катереното, пътешествията и екстремната фотография. И докато във всеки друг случай би ни разказал за времето на непрекъснато преливане от един спорт в друг, този път Рус ще ни сподели какво му се случва по време на пътешествията му от антрето до двора и обратно.
Мястото: къде и какво
Още в средата на март, след като отпаднаха всичките ми работни ангажименти, цялото семейство се изнесохме на село и заживяхме спокоен селски живот, ходим с гумени цървули и се занимаваме с ръчен труд. По една селска къща и нейния двор винаги има работа и никога не е скучно, а ежедневието е коренно различно от градския ритъм, с който сме свикнали.
Винаги съм се чудил дали ще мога да свикна бързо с живот на село, но се оказва, че това никак не е трудно.
Е, липсва ми планината и това да се виждам с близките ми приятели, но и с това се свиква. Почти веднага си спретнах кът за тренировки и мисля, че успявам да поддържам форма, така че когато всичко се нормализира да не съм забравил как се катери.
Най-хубавото е, че сега прекарвам цялото си време със семейството, а тези мигове са безценни.
Сега ти е паднало
Трудно ми е да нямам някаква конкретна цел или да водя живот с монотонен ритъм. След като вече не мога да съм често в планината, за да катеря и да карам ски или пък да работя по видео проекти най-сетне имам времето да се захвана с нещо, което винаги съм подозирал, че ще ме грабне, но съм отлагал за „по-спокойни“ времена – домашно пивоварство.
От няколко седмици започнах да варя бира в домашни условия и открих, че това ми ново хоби много ме вълнува, а резултатите на първо време, са изключително пивки и ароматни, което ме прави истински щастлив. Дано само с това да не съм стъпил на наклонената плоскост на битовия алкохолизъм, хаха.
Убиец на скука
Щом ми доскучае, подхващам всякаква работа по къщата, особено ако е свързана с режещи машини, работа с дърво или каквато и да било друга „мъжка“ дейност. Особено съм горд с една дървена къща и пясъчника под нея, която сглобих за децата. Това беше първото нещо, с което се захванах когато се преместихме тук и много ми помогна постепенно да забавя забързания ритъм, с който бях свикнал. В началото работех по цял ден, защото не можех да си представя, че ще имам време в което да бездействам, но постепенно се научих да си разпределям работата и да си оставям да има и за утре.
Сега поработвам два-три часа, а през останалото време съм „хакуна матата“. Освен когато варя бира – тогава ставам рано сутрин и по цял ден се занимавам само с това.
В мрежата
Истината е, че почти не използвам интернет. Естествено, вирея в социалните мрежи за да поддържам някаква връзка със света и за да се осведомявам за това какво се случва, но напоследък спрях да се интересувам и от това.
Добрата новина
Всяка ситуация има своите позитивни страни, но понякога е много трудно те да бъдат видени, особено когато се намират далеч в бъдещето. Ако погледнем човешката история, ще видим, че тя е една синусоида от възходи и падения, тук-там с някое плато между тях. Всяка цивилизация е като гумено топче, което за да отскочи нагоре първо трябва здраво да се удари в земята. И после, неизбежно пак да тръгне надолу. Може би сега сме на път да ударим земята и да се поразтърсим, друг е въпросът колко голям ще бъде катарзисът и ако светът, който познаваме се сгромоляса, колко дълги ще бъдат тъмните години преди следващия възход.
На много хора им се отдава шанс за равносметка и за промяна, но за съжаление не всеки ще успее да намери положителен изход от ситуацията.
В личен план мога да кажа, че в момента съм много щастлив и промяната ми действа добре. Единственото, което ме притеснява, и това притеснение се засилва все повече, е как ще се оправя с финансовата част от нещата, защото на този етап за „маргинали“ хора като мен предстоят тежки времена.
Желаното място
Пътуването много ми липсва. Липсва ми Пирин. Цяла зима чакам да завали и там сняг и да дойде времето за пролетен ски туринг, но явно този сезон ще е нулев. Липсва ми и скалното катерене, на който и да било от обектите в България, особено Враца.
Посланието
Винаги съм се дразнил на префърцунените приказки за това, че животът започвал на ръба на комфортната зона. Защото, истината е, че всички, които се правиха на лайф коучове и инфлуенсъри и злоупотребяваха с тази идея в момента са далеч отвъд комфортната си зона, седейки заключени вкъщи или останали без работа и по нищо не им личи, че гребат с пълни шепи от предизвикателствата на живота. Защото изкачването на върхове, спускането на улеи или бивакуването в зимни условия, колкото и да са некомфортни на пръв поглед, са нещо което съзнателно сме избрали, защото се кефим да ни е гадно и да ни е страх от стихиите, за да можем да изградим контрапункт на спокойния си и осигурен живот.
Една такава отвратителна ситуация, като настоящата, е истинско излизане отвъд комфортната зона и е същински стрес тест за това дали умеем да живеем и да се променяме към по-добро като се хванем да работим здраво за това. Та, с този градивен хейт, за изпроводяк, пожелавам на всички ни да успеем да намерим правилния път към по-добър свят!
Прегледай още: всички разговори от рубриката ни “Живот под карантина: свежи мисли с…” ще намериш точно тук.
