Димитър Томов и Десислава Маринова от Перник са от онези хора, които трудно могат да стоят дълго на едно място. Планините ги събират първо като приятели, а после и като двойка, която днес споделя не само общ дом, но и една доста амбициозна цел – „200 върха“, изкачването на най-високите точки на почти всички държави в света. Първа стъпка по пътя към неговото реализиране е изкачването на най-високите върхове на всички държави в Европа, позната като „Европейска корона“. До момента имат зад гърба си 50 държавни първенци, 46 от които са на Стария континент.
Тя търси тишината на по-слабо посещаваните маршрути, редките растения и усещането да си далеч от шума. Той е педантичен, целеустремен и признава, че планината е неговият начин да избяга от динамиката на ежедневието. Заедно обаче имат нещо общо – склонност към „леки дивотии“, както сами наричат някои от приключенията си.
Десислава
С планинарство се занимава от около 13 години. Обиколила е 39-те планини на България, а Рила, Пирин и Стара планина са сред местата, към които постоянно се връща. Освен към върховете, има силен интерес към флората и фауната и често избира по-диви и спокойни маршрути.
Димитър
Пътят му към планината започва със 100-те национални туристически обекта, а по-късно преминава през планинските първенци на България и Балканите. Днес, наред с работата си в сферата на климатичната и термопомпената техника, посвещава почти всяко свободно време на следващото приключение.
Когато планината събира хора
Деси и Димитър се срещат покрай общата си любов към планината и пътешествията. Първоначално обикалят заедно като приятели, а днес вече живеят под един покрив и планират следващите си маршрути като екип.
Разказват, че бързо са открили не само сходни интереси, но и еднаква склонност към нестандартни идеи и тежки преходи.
„Понякога измисляме такива маршрути, че би било разумно поне единият от нас да натисне спирачката“, шегуват се те.
Опитът идва с трудните маршрути
Според двамата истинският опит в планината се трупа с време и разнообразни преходи. Първата им среща на живо дори не е на обикновена разходка, а по Виа ферата Мальовица.
Често единият предлага труден маршрут, а другият го „доразвива“, докато накрая и двамата се оказват в сериозно изпитание. Един от най-запомнящите се случаи е преходът до Бесна кобила в Сърбия, който започва като идея за кръгов маршрут, а завършва след десетки километри (почти 60 км) ходене, изгубена пътека, движение по GPS в тъмното и последни километри, изминати на стоп.
„Имаме доста случаи, при които се опитваме да съкратим маршрута и накрая се движим без маркировка и пътека“, признават те.
Двамата са категорични, че откакто са заедно, целите им са станали още по-смели. Смятат, че се допълват добре и именно това им помага да се справят с различните предизвикателства по европейските върхове.
От България до проекта „200 върха“
Идеята за големия им проект се ражда постепенно – след 100-те национални туристически обекта, планинските първенци на България, Балканите и Европа.
Днес двамата работят по проекта „200 върха“, който включва изкачването на най-високите точки на почти всички държави в света. Проектът е част от популярното движение „peakbagging“ – своеобразно „колекциониране“ на върхове, при което важни са не само височината и трудността, но и географското разнообразие.
Основната им цел включва върховете на всички държави – членки на ООН, Ватикана, Палестина и Антарктида, а към тях добавят още няколко символични точки.
„Искахме да намерим нещо различно – ниша, в която да пробием“, казват те.
50 държавни първенци за четири години
Само за четири години Десислава и Димитър успяват да изкачат 50 държавни първенци. Сред тях са 46 върха в Европа, както и Килиманджаро и Тубкал в Африка.
Освен класическите планински върхове, те посещават и по-нестандартни най-високи точки – например в Катар и Бахрейн.
Най-трудните изкачвания
Когато трябва да подредят най-тежките си изкачвания, двамата без колебание посочват Дюфур, Монблан и преминаването по ръба между Малкия и Големия Граушпиц.
„Това са върховете, които ни натовариха най-много и физически, и психически“, обясняват те.
Върховете, към които биха се върнали
Сред местата, които мечтаят да повторят, са Триглав в Словения, Цумщайн в масива Монте Роса и Митикас в Гърция. Причината не е единствено изкачването, а атмосферата, панорамите и усещането, което тези планини оставят.
„Има върхове, които просто ти остават под кожата“, казват те.
Ярки спомени: нощувка в колата и среща с мечки
Сред най-запомнящите им се истории остава изкачването на Молдовяну в Румъния. Липсата на резервация ги принуждава да пренощуват в колата край езерото Бъля, а на следващия ден ги очаква дълъг над 30 км преход с над 2000 метра денивелация. Водата свършва още следобед, а слизането приключва по тъмно. Истинското приключение обаче идва след това – в търсене на свободна стая. Двамата обикалят с часове с колата, но никъде нищо!
„Единственото хубаво нещо? Успяхме да видим известните мечовци на Фагъраш. По пътя, който се виеше надолу, видяхме доста мечки, като един огромен екземпляр беше заспал директно на платното. Добре, че карахме бавно, та успяхме да го заобиколим.“ – спомнят си двамата с вълнение и усмивка.
Към 1:00 през нощта все пак намират стая и след бърз душ заспиват „моментално“.
Колко струва подобно приключение?
Деси и Митко казват, че подобни проекти изискват сериозна подготовка, а някои върхове – като Монблан, Дюфур или Гросглокнер – и добра техническа подготовка. Двамата не обичат да пътуват „само за върха“ – винаги отделят време да разгледат и самата държава. Финансовата страна също не е за подценяване.
„От две години даваме всичките си парички за пътувания“, признават с усмивка.
Следващата спирка – Исландия
Още на 14 май Десислава и Димитър тръгват към Исландия заедно с двама приятели. Там ги очаква преход с продължителност между 12 и 15 часа и над 2000 метра денивелация, като голяма част от маршрута преминава през най-големия ледник в Европа.
Ако всичко върви по план, след това ще им останат само още два върха преди да завършат Европейската корона – в Швеция и Финландия.
„Стискайте ни палци“, казват те преди следващото си приключение.
