На мнозина от българските читатели това заглавие навярно ще се стори малко странно. И вие уважаеми читатели, сега когато четете тези редове навярно ще си зададете основателните въпроси. Какво все пак младият български Княз /1887 – 1908 г./ и Цар /1908 – 1918 г./ е направил, за да заслужи настоящото ни внимание по въпроси, които по право биха били далеч от неговите държавнически дела на току-що освободената ни държава? Да си призная преди доста години, с часове и дни прелиствах пожълтелите страници на редица ежедневни, седмични и месечни издания, за да открия, и най-важното, да облека в законовата форма на историята, това което сега излагам. И тогава, както и сега ме интересуваха делата на високопланинския туризъм и най-вече на алпинизма.
Бях чувал от първоучредителите на Българския планински клуб /БПК/, а след 1935 г. вече Български алпийски клуб /БАК/, за подчертано големия интерес на цялото семейство на княз /цар/ Фердинанд към планините и техните върхове. И най-вече за направените от тях изкачвания на три от най-личните ни върха – вр. Мусала /2925 м/, първенец не само на България, но и на Балканите, за втория по височина у нас и трети на Балканите вр. Елъ Тепе /2914 м/ и за Юмрукъ – чалъ, който с 2376-те си метра без каквито и да е съмнения се е извисил най-високо почти по средата на най-голямата ни планина – Стара планина.
Впрочем ето и самите факти, които много по-добре от мен биха защитили тезата на заглавието, което поставих в началото на един опит за историята на първите документирани изкачвания на посочените по-горе три върха – Мусала, Вихрен и връх Ботев.
Изкачването на вр. Юмрукъ – чалъ
В дните преди 9 август 1887 г., когато младият принц Фердинанд е стягал куфарите за България, за да седне на княжеския български престол, не е пропуснал да сложи в тях и туристическата си екипировка. Като запален турист, посещавал не един път върховете на Алпите, Фердинанд навярно добре се е осведомил, че и в страната, където той се готви да прекара следващите години, има красиви планини и примамливи върхове.
Затова когато, вече като Княз, по време на розобера, той прекарва няколко дни в Калофер, не пропуска възможността да се изкачи и на най-високия връх на Стара планина. Извисил мощната си снага над малкото градче, върхът не дава покой на младия ни княз и Фердинанд предприема едно смело начинание. По това далечно време върхът носи впечатляващото име Юмрукъ чалъ, а и все още няма яснота дали някой, някога е дръзнал да завладее 2376- метровия му купол. Сведенията, които са достигнали до нас за това важно за историята на нашето туристическо движение събитие, са твърде оскъдни, но все пак ни дават основа да проследим историята на това изкачване, както и развилите се впоследствие събития около върха и Княза.
Вижте още: Първото българско изкачване на Матерхорн
Дълги години турското име Юмрукъ чалъ се задържа, дори още десетина години след освобождението ни. Развръзката с новото име на върха става едва след 1888 г., когато на 25 юни 1888 г. Фердинанд осъществява, първото официално отбелязано изкачване на върха. Противно на изкачването на вр. Мусала, през следващата година, когато в него участва и Захари Стоянов, това изкачване е разгласено в обширен негов материал /в. „Свобода”, бр. 289 от 1 август 1889 г./. Тук, за изкачването на Юмрукъ чалъ официално съобщение и подробно описание няма, или поне не е намерено. На събитието обаче е обърнато много сериозно внимание от кметството на гр. Калофер, като няколко дни след това на върха е поставен циментов стълб, на който е отбелязан този факт. И нещо много по-важно. За ознаменуване на това важно събитие от страна на кметството е направено предложение върхът да се преименува от Юмрукъ – чалъ на Фердинандов връх.
Новото име обаче е отбелязано 20 години по-късно, когато Димо Гендов, краевед на града, публикува това важно събитие в Сборника „Калоферска дружба”, кн. 1, София 1908 г. На географските карти обаче новото име е нанесено през 1912 г. Много по-късно, едва през 1942 г., при мащабното подменяне на старите арабски или турски имена, Юмрукъ чалъ официално е получил името Фердинандов връх. Смяната на името е публикувана в бр. 139. на „Държавен вестник” /Заповед № 2186 от 15 юни 1942 г. на Министерството на народното просвещение/ и е в изпълнение на чл. 3 от закона за наименованията с народностно и обществено значение. От посоченото по-горе става ясно, че от 1888 г. до 15 юни 1842 г. името Фердинандов връх се е споменавало в говоримия и писмен език, но не е било легитимно.
Както е известно политиката водена от Фердинанд, и то най-вече в последните години на царуването му, не се харесва на новите управляващи. Въпреки това, след Втората световна война, управляващото Отечествено-фронтовско правителство не взема отношение към новото име на върха. Не се предприемат никакви действия за официална смяна на името. Нещо повече, при построяването на метеорологичната станция през 1940 г. на върха, на една от стените й е поставен метален барелеф с лика на цар Фердинанд и обяснението, че на 25 юли 1888 княз Фердинанд е изкачил този връх. Днес незнайно кога и как барелефът е изчезнал и не се знае къде е и дали въобще е запазен?..
По това, което е изнесено в печата от Кънчо Пеевски, директор на училището в гр. Карофер, се знае следното. По време на партизанското движение, под предлог, че данните, събирани от построената вече наблюдателница, обслужват немските войски, партизани от отряд „Васил Левски” нападат станцията и разрушават цялата инсталация. Навярно още тогава, а и след това върху барелефа са извършвани покушения, но до свалянето му не се е стигнало, тъй като барелефът е бил закрепен доста стабилно.
След края на войната, когато обстановката у нас малко се поуспокоява, през месец юни 1945 г. Кънчо Пеевски провежда излет със своите ученици. Станцията по това време е изоставена и необитаема, но на директора му прави впечатление, че на една от стените й все още стои металният барелеф на „омразния от всички българи цар”- /Цитатът е по Кънчо Пеевски/. По него обаче ясно личали белези от неуспешни опити той да бъде свален. Опити за свалянето му и замерването му с камъни са правени и от неговите ученици, а навярно и от самия него. Оказало се, че за свалянето е било нужно много време и специални инструменти, каквито те не са имали.
Възмутен от грозната гледка и факта, че повече от година Отечествено-фронтовска власт, барелефът още стои на върха, и най-важното, че името му не е сменено, веднага след завръщането си в Калофер, Пеевски посещава кмета Димо Сотиров. Двамата дълго обмислят какво може да се направи по случая и накрая стигат до извода, че отдавна е трябвало някой да се заеме с тази задача и този някой трябва да бъдат точно те двамата. Без много умуване (двамата) решават, че най-приемливо и достойно за калоферци и за целия български народ би било вместо Фердинандов връх, върхът да бъде наименуван на името на техния съгражданин – поета-революционер Христо Ботев. Веднага пишат молба от името на кметството, която изпращат до Регентството. Не след дълго в община Калофер пристига съобщение, че смяната на името единодушно е приета, но не и с предложеното от тях име – връх Ботев. Регентството счита, че е по-уместно да се върне старото име Юмрукъ – чалъ, с което народът е свикнал.
Вижте още: Никола Миронски – фотографът на българските планини
Така с указ на Регентството № 4 от 1948 г., на върха официално е върнато старото име Юмрукъ – чалъ. Пет години по-късно, когато Регентството вече е в историята и въпросите от национално значение се решават от новото правителство, във вестник „Известие” , бр. 61, 1950 г., предложението на община Калофер е узаконено. Така вече 74 години най-личният връх на Стара планина носи името на великия българин Христо Ботев. Точното му име се изписва Връх Ботев.
Вижте още: Предизвикателството „Връх Ботев“: Маршрутите, инцидентите и безопасността по пътя
Изкачването на връх Ботев от Фердинанд
Както отбелязахме по-горе, считаме, че това изкачване може да се приеме за първо, тъй като никъде в някакви документи няма официално съобщение за такова изкачване. Доводите, които някои автори излагат, че някога, от някои пастири, горски работници, хайдути или някои други лица може би са се изкачили на върха, не биха могли да се приемат, тъй като в историята може би не се приема. За историята важни са точни дати, точни имена и къде даденият факт е официално регистриран. Що се отнася до годината 1888, трябва да отбележим, че точно по това време са били изкачени редица важни и популярни върхове по световните планини, което означава, че годината 1888-ма може да се приеме нито като подранила, нито като закъсняла. Та нали точно по това време са изкачени няколко много популярни върха: Чимборасо /6310 м/, в 1880 г, Килиманджаро /5895 м/, Аконкагуа /6962 м/, в Аржентина и Мусала /2925 м/, и трите през 1889 г. Нали най-високият връх на Гърция Митикас е изкачен едва през 1913 г., когато Гърция е освободена от турско робство.
P. S. Със Заповед № 2186 от 15 юни 1942 г. на Министерството на народното просвещение са сменени още 233 имена на селища, местности, върхове, реки и други обекти, носещи турски или арабски имена.
доц. Сандю Бешев
