– Какво е това-а-а?
Изненадващо пискливият ми глас отеква в стаята.
Пламен скача в леглото в пълен шок. Пита какво става, оглежда се без да вижда
нищо. Седим ококорени под тънкия воал на бялата мрежа за комари, която
обгръща леглото като пашкул. Ритмично потреперва от вентилатора насреща ни.
Крушката от банята, оставена да привлича буболечки встрани от нас, осветява
частично цялото помещение. В дървеното бунгало има прекалено много процепи,
прекалено малко плътни греди, значителен брой сенки. Вратата към терасата се
затваря на височина от една педя и сме я зазидали с раниците си.
Това е първата вечер в Тайланд, когато някак прекалено ясно почувствах, че се
намираме в дървена кутия на колчета, разположена върху рекичка до джунглата
на Као Сок.
Звукът, който чувах, когато се унасях в така нужния ми сън, секна. Въображаемата
сянка от перваза на банята я няма.
– Какво стана, Ния?
– Не го ли чуваше тоя звук? Нещо пробяга по преградата на банята.
Следват въпроси какво съм видяла, колко е било голямо, евентуално от кое
животинско семейство е. Нямам отговор.
След около 3 часа трябва да ставаме, да си събираме багажа и малко местно
бусче да ни изнесе към близкия голям град, Сурат Тани. Не заспах, когато трябва и
сега дълбоко съжалявам за избора си.
Пламен става и обикаля бавно леглото, докато свети с телефона и държи
маратонката си като оръжие. Няма нищо. Звукът пак не се чува.
Решава да провери банята. Първо надвесва телефона си над преградата, но
камерата не показва там да има каквото и да е. Отваря вратата на банята и аз го
следвам в „alert mode“. Чува се силен шум. Той тръгва да бяга, аз след него.
Бягаме в грешната посока, към вратата покрита с раници. Спирам и го питам защо
бягаме. Звукът се оказва от дръжката на вратата, която среща стената при рязко
връхлитане в банята.
След много слухтене, мълчание и нещастни опити от моя страна за сън,
проклетият звук пак се появява. Накрая Пламен заявява, че е открил източника.
Идва от пластмасовата кутия върху стената, където минават ключовете за
лампата. Отваря кутията с химикал. Вече съм на ръба на последния нерв, който
ми е останал.
Пламен известно време заляга около тази кутия и я осветява с телефона. Шумът е
спрял отново и от кухината не е излязло нищо, което може да ни изяде.
Оказва се, че вътре има няколко яйца. Какво има в тях, така и не успяваме да
разберем. Аз, признавам си, вече и съвсем не искам. Не може и да ги стигнеш под
този ъгъл. Като се умълчиш и те започват да тракат вътре и да се люпят.
Стига ни толкова джунгла. Тази нощ цялата красота на богатата растителност,
пъстрите храмове, синята вода на Као Сок и красивите палми избледняват в ума
ми.
Това е, хора! Като си изморен, в полумрака, при неидентифициран шум, под
съмнението, че нещо ти е влязло в бунгалото, всяка сянка е два лакътя дълга. За
кратко изгубих трупаните над 30 г. логика и рационалност.
А и да бяхме станали жертва на мистериозно зло в тайландската джунгла през
януари, то екскурзията, която си организирахме сами, страшно си заслужаваше.
Пламен после много ми се подиграваше за този случай и продължихме
наситеното с приключения пътешествие. И аз му се смях, че с трепет се оглежда
за тигри в къмпинг район. Оглеждаше се даже в ниска трева.
Изкарахме в Тайланд две седмици и обиколихме повече от половината държава
по дължина. Сменихме 9 различни места за нощувки. Пътувахме в откритите
каросерии на т.нар. Тук-Тук таксита, където безопасността е на твоя отговорност.
Изядохме изключително много люто и ориз. Наехме общо три скутерчета,
изгоряхме, прахме се на ръка. Посетихме джунглата през нощта с водач, къпахме
слонове, обикаляхме шарените пазари, влизахме в пещери и храмове, хранихме
маймуни.
Много исках да запечатам в съзнанието си ярките картини, които бледнеят на
снимка или ако опиташ да ги опишеш. Иска ми се да съм от тези хора, които
помнят или поне от тези, които си записват навреме. Уви…
Няма да забравя, че на едно не толкова туристическо място, един будистки монах
се опита да ни заговори с шепата английски, който знаеше. Каза ми, че съм
красива. Е, това е! Може да не съм фотогенична и да не си намирам място пред
камерата, но щом той ми го каза, не мога да се съмнявам.
Виж всички участници в Конкурса!
Ако обичаш приключенията и не спираш да се предизвикваш, участвай в конкурса:
