Една незабравима екскурзия с Детелинка, Бойко и Мария – съпруга на Бойко, завършила ВМЕИ – бивш главен специалист по стандартизация в ИНКОМС. Бяхме с моята брезентова палатка (9 кг) и два надуваеми гумени дюшека (4 кг). Този път носехме и фотоапарат.
Първи ден: Тодорова поляна – Средното езеро
С Детелинка бяхме лесоустроители в ДГС „Гоце Делчев”. Използвахме възможността шофьорът на служебния камион – Стойчо да ни качи до края на пътя. Но преди това ни остави над едно сечище за да закара останалите лесоустроители до отделите им. Отдолу се чуваше мучене на крава. С Бойко слязохме доста надолу под сечището за да търсим кравата – той беше намислил да й натоварим раниците и да я използваме вместо магаре. Видяхме „я” на една поляна под нас. Но за съжаление „тя” се оказа „той”, който също ни видя. И не само ни видя, а с пръхтене и риене по земята се запъти към нас. Хукнахме нагоре направо през сечището. Добре, че бикът обикаляше по пътя като мучеше заплашително и ни търсеше. Детелинка вече се беше „въоръжила” с един камък, а Мария – с една пръчка…
В сюблимния момент, когато бикът се изкачи до нас пристигна и Стойчо с камиона. Последва светкавично мятане в каросерията преди бикът да заудря с рогата си задния капак…
Камионът ни качи до Тодорова поляна. От там – покрай Бойков връх (2045 м) и Черновръх (2349 м) стигнахме до Средното езеро. Там построихме палатката си и хванахме 2 пъстърви. Там построихме палатката си и хванахме 2 пъстърви. Тогава още не бяха обособени националните паркове „Пирин“, „Рила“ и „Централен Балкан“ и риболовът не беше забранен.
На тази екскурзия всяка вечер си построявахме палатката край някое езеро, ловяхме пъстърви, печахме ги на огън. Сутрин като се събудехме палатката беше заледена отгоре, а камъните край огнището надробени от студа.
Втори ден: Средното езеро – Кременски езера
Покрай Горното езеро, изкатерихме Ченгене чал (2709 м). Времето се влошаваше. Облаците ту показваха красотата на планината, ту я скриваха. Подсякохме вр. Джано (2707 м) от изток и стигнахме до двете красиви Кременски езера. Построихме палатката си в клека между двете езера. Успяхме да хванем 11 пъстърви.
Трети ден: Кременски езера – Попово езеро
Сутринта с Бойко ловяхме риба, а Мария се изкачи на вр. Сиврия (2593 м). Бойко като разбра това, се ядоса, качи на отсрещния склон и цял час събаряше камъни. Когато се успокоиха духовете си събрахме багажа и потеглихме. Заобиколихме вр. Сиврия от североизток и стигнахме до най-голямото езеро в Пирин – Попово.
След като построихме палатката от южната страна на езерото, в 14 ч. Бойко и Мария тръгнаха да изкачват вр. Дженгала (2730 м) по източния склон и след това – по северния ръб. Било е много рисковано изкачване. Те успяха да осъществят най-трудното си изкачване в живота – там, където според книгите се качват само екипирани алпинисти. Екипът им се състоеше от два шушляка (които Мария беше ушила), фланелки, бански, китайски кецове, нож и фотоапарат.
Виждахме ги и викахме, докато се скриха зад дясното ребро на върха. После само викахме. Когато се развали времето и започна да се стъмва, затворихме палатката и тръгнахме да ги търсим. Те вече бяха успели да минат през стръмната част от маршрута. Срещнахме се в 19 ч.
Четвърти ден: Попово езеро – Превалско езеро
Сутринта облаците бяха захлупили езерото над 20 м като покрив. Изведнъж от отсрещния край на езерото бавно и тържествено един тромпетист засвири „Тишина“. Имахме чувството, че се намираме в огромна концертна зала. Когато свърши от всички страни на езерото започнаха да ръкопляскат и да викат „Браво“. Едва тогава разбрахме, че не сме сами на най-голямото езеро в Пирин. Там хванахме и най-големите пъстърви – Бойко 4, а аз – 2.
По обед събрахме палатката и покрай вр. Дженгала и вр. Полежан стигнахме до Превалското езеро. С Детелинка се разходихме до заслона на Тевното езеро. Без раници сякаш ни бяха пораснали крила, а другите туристи тъпчеха на едно място. Вечерта беше много студена, макар че завихме палатката с найлони. Сутринта палатката беше заледена, а камъните около огнището – натрошени от рязката промяна на температурата.
Петия ден: Превалско езеро – Дългото езеро
През вр. Типиц (2645 м) и вр. Възела (2620 м) стигнахме до Тодорина порта (2580 м). Спахме край горния край на Дългото езеро.
Шести ден: Дългото езеро – почивка
Решихме да почиваме, опиянени от прекрасното време и красивата природа. С Детелинка ловихме риба. Аз хванах 6, а тя успя да се разпише и беше много щастлива. Бойко и Мария се разходиха до х. Вихрен за вафли и захар.
Седми ден: Дългото езеро – Влахини езера
Покрай Рибното езеро и Муратовото езеро, през Влахинския превал стигнахме до Влахините езера.
Там цяла нощ вилнееше гръмотевична буря. Детелинка и Мария бодърстваха за да пазят палатката от светкавиците, а аз и Бойко си спахме спокойно защото имаше кой да ни „пази“…
Осми ден: Влахини езера – Даутово езеро
Маршрутът този ден беше най-труден. Минаването по Кончето между вр. Вихрен (2914 м) и вр. Кутело (2907 м) е доста опасно, ако не внимаваш, но там поне е монтирано стоманено въже по което да се водиш. После през Бански Суходол (2884 м), Баюви дупки (2821 м), Каменитица (2726 м), Суходол (2640 м), Албутин (2688 м) и Каменишки връх (2533 м) успяхме да стигнем до Даутовото езеро. По това трасе на няколко места има силно заострени скалисти била, обрасли с клекове. Бяха много трудни за преминаване. Най-дългото го нарекохме „Бойковото конче“.
След като се помотахме малко заради обширните клекови формации и лошата маркировка, най-после открихме Даутовото езеро. Добре, че облаците от време на време се вдигаха високо!
Обикновено аз и Бойко построявахме палатката, а след това ловяхме риба. През това време жените готвеха. Последната вечер жените се оплакаха, че няма какво да се яде. Тогава решихме аз и Бойко да сготвим, а те да наловят риба и да построят палатката. Те не успяха да хванат риба.
През това време с Бойко успяхме да сготвим 5 вида гозби – от гъби, няколко сушени плода за компот, едно нишесте за десерт, не помня другите 2 и ги поканихме на „банкет“. Тогава видяхме, че палатката е построена с вратата към вятъра и цялата се беше надула като парашут. Съборихме я и я построихме обратно, като я затиснахме и с едри камъни защото не се знаеше колко силен ще бъде вятърът през нощта.
Девети ден: Даутовото езеро – Предела
С нетърпение дочакахме изгрева на слънцето. Предстоеше ни продължително и трудно спускане надолу през обширните клекови формации без маркировка. Когато положението стане „безизходно“, лягаш по корем и „плуваш“ върху клека. Следваше вековна иглолистна гора, прокъсана от сечища. До м. Предела успяхме да натъпчем всички празни съдове с боровинки, а коремите – с малини. От там – с автобус до Симитли, след което в „конски тръс“ с тежките раници около 2 км успяхме да хванем последния влак за София.
Виж всички участници в Конкурса!
Ако обичаш приключенията и не спираш да се предизвикваш, участвай в конкурса:
Какви хубави преживявания !
Хубави хора, хубави времена, хубава България.