Величествени, предизвикателни, красиви. Такива са каньоните с техните могъщо извисяващи се скални стени, с реките, лъкатушещи в основите им и образуващи на места неспокойни бързеи и мощни водопади. Те са се формирали предимно в големи платовидни скални масиви, където вследствие на ерозивни процеси в течение на хиляди и милиони години, водата си е проправяла път. По-твърдите пластове скали са останали и са образували стени на долината, а по-меките са се разрушили и са били отнесени.
Освен да се любувате на красивата природа и причудливи образувания в каньоните, ако сте от по-динамичните натури, може да практикувате каньониг – едно интересно и вълнуващо занимание, съчетание от изкачване, спускане, плуване, скокове във водата и спускане по водопади. За практикуването му са необходими широк спектър техники и умения, но всъщност изобщо не е труден. Каньонингът е подходящ за почти всеки, който е готов да се изправи пред предизвикателствата на естествения терен, с малко обучение и наглеждане от опитен инструктор.
Планинският релеф на България е предпоставка за наличието на каньони. Пролетта, лятото и ранната есен са подходящото време, за да се разходите в някой каньон или да си набавите малко повече адреналин, намирайки си удобни места за каньонинг. Предлагаме ви да се запознаете с някои от възможностите.
#1 Искърският пролом
Той е много интересен от геоложка гледна точка, тъй като представлява напречен разрез на Старопланинската верига. Но освен за учените, Искърският пролом има притегателна сила и за обичащите туризма. Там може да се насладите на гледките на множество различни скални образувания, карстови форми и други.
Ето част от забележителностите по протежението му:
- водопад Врачанска скакля – в района на село Заселе, на левия долинен склон;
- карстовият район с пещерите, около село Зимевица – на левия долинен склон;
- Лакатнишките скали – западно и северозападно от село Лакатник, на левия долинен склон;
- пещерата Темна дупка – северозападно от село Лакатник, на левия долинен склон;
- карстовият извор Житолюб – северозападно от село Лакатник, на левия долинен склон;
- Черепишкият манастир – югозападно от село Лютиброд, на десния долинен склон;
- Ритлите – отвесни каменни стени, западно от село Лютиброд, на левия долинен склон.
Вижте още: „Кацнал на една скала“: Национален пещерен дом – Карлуково
#2 Каньон „Голям дол”
Той се намира близо до река Искър, разположен е непосредствено до с. Кунино, намиращо се на десетина километра от Карлуково. Долният край на каньона е отворен към долината на река Искър и достига до центъра на селото.
Над високите, почти изцяло отвесни скали, на високото плато, са се разпрострели китни поля. Това обширно зелено покривало е прорязано от бездната на „Голям дол“, чиято дълбочина достига почти петдесет метра.
Може да тръгнете да се разхождате в каньона срещу течението на рекичката, започвайки от центъра на Кунино. По протежението му ще подминете малко езерце, а по-нагоре ще видите и входа на пещерата Татаркинята. В края си пътеката се изкачва на върха на каньона и предоставя впечатляваща гледка. Там обаче трябва да внимавате за пропадания, скрити под тревата, както и за нестабилни скали. Може да се върнете отново по пътеката или по пътя, заобикалящ каньона.
Вижте още: 10 язовира, подходящи за бягство през уикенда и не само (част 2)
#3 Еменски каньон
Живописният Еменски каньон се намира в полите на Предбалкана, по течението на река Негованка, на 20 км западно от Велико Търново. В мекия варовик, под въздействие на течаща вода, са се образували многобройни прагове, водопади, вирове и ниши, обградени от достигащи 90 метра отвесни скали.
Каньонът започва южно от село Ново село и е прекъснат от долинно разширение, в което е разположено село Емен. Така той по естествен начин е разделен на две части – Долен и Горен боаз. Заради уникалните природни образувания и красивата природа Еменският каньон е обявен за природна забележителност през ноември 1980 г.
В каньона се намира първата създадена в България екопътека – Негованската. Изградените мостове, стълби и други дървени конструкции, правят разходката в каньона достъпна и приятна. Най-красивата му част е закътаният водопад Момин скок, висок 10 м. Водопадът носи името си от легенда за три моми, скочили заедно от скалите на водопада, за да не попаднат в ръцете на гонещите ги османци.
В каньона се намира и Еменската пещера, която е една от най-дългите в България (3113 м). Началото на Негованската екопътека е от с. Емен, но по асфалтов път може да се стигне до Еменската пещера – откъдето започва най-интересната част на каньона.
Вижте още: С бодра крачка: 5 маршрута около Велико Търново
#4 Каньон „Шейтан дере“
Шейтан дере е каньон по поречието на река Арда, намиращ се непосредствено под стената на язовир Студен кладенец (Област Кърджали), на около 2 км от с. Рабово. Счита се, че името му в широк превод от турски означава „Дяволска река“.
Оформилият се пролом е увенчан със стръмните скали, извисяващи се застрашително над каньона. Каньон „Шейтан дере“ е съставен от призматично напукан латитов поток от вулканичен произход. В резултат на активната вулканична дейност са се образували кратери, които по-късно били частично оформени и издълбани от течащата вода.
В скалното легло на каньона река Арда е издълбала т.нар. абразивни кладенци, които местните жители наричат „шарапани“. Според геолозите тези своеобразни котли са образувани от малките въртопи от вода и малки камъчета, през периодите на пълноводие.
Вижте още: Изтрещели локации: Любимите рафтинг маршрути на Антон Гебов
#5 Каньон „Шегава“
Каньонът на река Шегава навлиза дълбоко в Конявска планина. Долината на реката е с дълбочина повече от 200 м. По стръмните, на места отвесни склонове, са изваяни причудливи скални образувания с височина повече от 100 метра: пирамиди, зъбери, отвесни стени, игли.
Изключително красиви са Шегавските ритли, скалните образувания „Самотнико“, „Тутунярнико“, „Камилите“, „Костенурката“, „Плочата“ и др.
В долината на река Шегава са и пещерите „Гълъбарнико“, „Беловащица“, „Дрен дупка“ и др. Съединяващото се с Шегава суходолие „Падалището“ има също каньоновидна долина с прагове, един от които е висок около 45 м, като при валежи се образува поток с красиви водопади.
Според една легенда, през 1330 г., на Спасов ден там се е състояла голямата Велбъждка битка между войската на сръбския крал Стефан Дечански и българите на Михаил III Шишман. Българският цар се обърнал за помощ към населението на близката Златина, а когато не я получил, изрекъл проклятие към селото – да се покрие с ръждата на времето. И наистина, години след битката, то се заселва в низината, на входа на Земенското дефиле, но вече с новото име Ръждавица, а днес Раждавица.
Рзположеното на входа за Земенския пролом село Раждавица, е един от изходните пунктове към дълбокия каньон на Конявската планина, който завършва край село Буново. За тази разходка на човек му трябват здрави обувки и желание да се провира през храсти, да се катери и да ходи по каменистото дъно на пресъхналата река.
Вижте още: 10 от най-живописните екопътеки в България
#6 Каньона на Дюшун дере
Съхранената природа, разнообразният животински и растителен свят на каньона на Дюшун дере, го превръщат в едно прекрасно място за туризъм. На територията на каньона са обявени три природни забележителности – водопадите: „Водопада“ – намира се в землището на с. Джанка и има височина на пада 25 м. Той е най-високият от защитените водопади в Кърджалийски регион; Водопад „Душан“, намиращ се в землището на с. Красино, с височина на пада 20 м и водопад „Буреще“, разположен в землището на с. Падало, с височина на пада също 20 метра.
Идвайки от село Джанка, Дюшун дере остава скрито от погледа и, ако не знаете за него, ще подминете, без да подозирате, че съществува.
Вижте още: 10 пълноводни водопада в България, които да посетим през пролетта
#7 Каньон Горло
Каньонът Горло се намира близо до град Смолян, между селата Смилян и Кошница. Той е малко известна, трудна за откриване, но много красива природна забележителност по поречието на река Арда.
Със сигурност си заслужава да се насладите на магичната гледка, комбинация от млечносинята вода на реката и допълващата я зелена растителност наоколо.
Ако успеете да разгледате района, може да имате късмет да видите Орфеево цвете, което е ендемит и се среща само в Родопите. То е известно още като „възкръсващото“ цвете, защото, дори и хербаризирано, след напояване се съживява. Важно е да отбележим, че Орфеевото цвете е защитен вид.
Поради факта, че е потънал в горска зеленина, каньон Горло е труднозабележим от пътя, но на 4,7 км от Смилян има малка отбивка, означена с жълта табела „Горло“. Друг ориентир може да бъде Славеевата чешма, до която има малък паркинг. Пътеката за каньона започва на 150-200 м от чешмата в посока Смилян.
В близост до се намират още крепостта Калето и проходната пещера там, както и пещера Ухловица.
#8 Каньонът на Кресненското дефиле
Река Струма е изваяла красив каньон в Кресненското дефиле, дълъг 16 км. Намиращото се в област Благоевград, дефиле, се простира на юг от град Кресна. То се е оформило от врязването на река Струма между планините Пирин и Малашевската планина.
Кресненското дефиле се намира в регион, който се характеризира с типичен преходносредиземноморски климат – зимата е мека, а лятото е горещо, със средна юлска температура +24,7°С. Тук се среща изключително многообразие от животински и растителни видове, някои от които са включени в Червената книга на България.
Районът на Кресненското дефиле е популярен сред любителите на екстремните спортове. През пролетта и в началото на лятото, когато река Струма е най-пълноводна, дефилето е предпочитано място за рафтинг спускания и каньонинг.
В непосредствена близост до Кресненското дефиле се намира резерват „Тисата“, с най-голямото находище на дървовидна хвойна в България.
#9 Каньонът на Енинска река
Енинска река, която се спуска от Стара планина към село Енина (на 4 км северно от Казанлък) е прокопала величествен каньон, където страховито се извисяват зъбери, скални кули, отвесни стени.
В самото ждрело са прокарани няколко алпийски тура и Виа ферати. Нагоре по реката се намират красиви водопади, с прилежащите им вирове, подходящи за лятно разхлаждане.
Защитената местност „Енинско ждрело“ заема площ с размер 11,8 ха и е част от землището на село Енина, в рамките на резерват „Каменщица“. Тя обхваща левия и десен скат на руслото на река Енинска, а преминаването по коритото на реката е истинско предизвикателство. Но пък, ако успеете, ще ви се разкрие дивната красота на каньона.
До началото на каньона може да стигнете, като се отправите към северния край на село Енина, следвайки реката. След това по тесен асфалтов път ще стигнете до водноелектрическата централа, откъдето започват предизвикателните участъци.
#10 Каньонът под Цирикова църква
Връх Цирикова църква се намира на 1739 метра н.в. и е леснодостъпен през хижа „Кабата“ или село Студенец. Маршрутът минава през хижа „Скални мостове“ до Кабата.
Пътеките и горските пътища, водещи до Кабата, са добре маркирани. На десет минути от хижата, по горския път, се стига до върха, където ще откриете добре поддържан параклис и впечатляваща панорамна гледка. Задължително е да разгледате каньона под скалите и отвесните пропасти.
За да стигнете до каньона на Цирикова църква, трябва да заобиколите параклиса отдясно и да продължите по пътечката. Тук трябва да бъдете много внимателни, защото следва много стръмно спускане. След него има съвсем кратко вървене, след което ще излезете над каньона.
Вижте още:
10 от най-красивите езера в България (част 1)
10-те планински първенци на България: опознай родината отвисоко
10 пещери в България: магията на подземния свят (част 1)
10 язовира, подходящи за бягство през уикенда и не само
10 идеи за запомняща се ваканция в Гърция
10 от най-живописните екопътеки в България
10 пълноводни водопада в България, които да посетим през пролетта
10 красиви водопада в България (част 2)
