На 24 юли 1938 г. е осъществено първото изкачване по Северната стена на Айгер (Eiger) от немско-австрийска група алпинисти, които започват изкачването си поотделно, като две отделни свръзки.
Върхът е висок 3970 м. и се намира изцяло на територията на швейцарския кантон Берн, в североизточната част на Бернските Алпи. Северната му страна е най-голямата стена в Алпите. Изкачването по нея е считано за едно от най-предизвикателните и опасни в европейските Алпи. Северната страна на Айгер е наричана “Стената на смъртта”.
На 21 юли 1938 г. първи към върха се насочват австрийците Хайнрих Харер (Heinrich Harrer) и Фриц Каспарек (Fritz Kasparek). Тъй като Харер е без котки, двамата се движат бавно. След като на втория ден виждат идващата след тях свръзка, двамата оставят въже, като парапет на едно от ключовите места, т.нар. Траверс на Хинтерщойсер. Благодарение на него следващите ги германци Андерл Хекмайр (Anderl Heckmair) и Лудвиг Фьорг (Ludwig Vörg) ги настигат бързо.
Вижте: Първо слизане по Северната стена на Айгер
Двете свръзки си помагат и с общи усилия, водени най-вече от Хекмайр, достигат върха в обща свръзка.
Българи, изкачили Айгер по Северната стена
1975 г. – първо българско изкачване на северната стена по класическия маршрут: Иван Вълчев, Методи Савов и Спас Малинов
1978 г., на 18 август – първо българско изкачване по Японската диретисима, осъществено от Мария Христова (първата българка, изкачила северната стена), Иван Вълчев, Методи Савов и Спас Малинов
1985 г. – първо българско зимно изкачване на северната стена: Николай Петков, Димитър Начев, Иван Масларов и Кирил Тафраджийски
