На 14 септември 2024 г. 68-годишният Мик Фаулър и 74-годишният Виктор Сондърс осъществиха първото изкачване на Яваш Сар – връх в пакистанския Каракорум, с височина 6258 м. Изкачването им е по северозападната стена, в алпийски стил.
След 50 години приятелство, тези алпинисти успяват да направят едно поразително първо изкачване в Каракорум. Фаулър и Сондърс изкачват върха по време на седемдневен преход от базовия лагер. В края на приключението си двамата се съгласяват, че Яваш Сар с основание може да бъде наречен „Матерхорн на Хунджараб“.
В най-спокойните си нощи по време на изкачването двамата спят в палатка, вклинена върху тесни первази от скали и сняг. В най-лошия си случай те са подпрени на перваз, полуседнали, закачени на коланите си, с крака, висящи от склона на скалата, и палатка, наметната над главите им за подслон. Изкачването им нагоре е борба, в която се налага да ритат силно, за да се закрепят, да копаят с ледените си инструменти по тесни ивици от лед и стени от рушаща се скала.
Алпинистите не са имали карта, пътеводител и почти никаква информация за маршрута – разчитали са само на това, което са успели да съберат чрез наблюдение с бинокъл в дните преди изкачването.
Сондърс и Фаулър са свикнали с подобни неудобства: и двамата са ветерани алпинисти, всеки със собствена дълга биография, украсена с първи изкачвания и дълги експедиции. Но те са още далеч от възрастта, в която повечето планинари окачват обувките си на стената.
Вижте още: Първо изкачване на връх Линк Сар в Каракорум
Двамата британски алпинисти изкачват северозападната стена на планината, 40 години след първото си пътуване до Пакистан.
Мик Фаулър разказва:
„Стената беше сложна и ние имахме късмета да намерим добри условия за катерене и след задълбочено проучване с бинокъл да си проправим път през многобройни вероятни задънени улици, без да стигнем до никакви прегради. Забележителна особеност на изкачването беше липсата на добри места за бивакуване и в един момент изтърпяхме мъчително неудобен висящ бивак при силен вятър. Това е едно от най-добрите изкачвания, които сме правили заедно. Беше абсолютно брилянтно!“
Фаулър и Сондърс за първи път се катерят заедно в Пакистан през 1984 г. Двамата редовно са си партнирали в катеренето през 80-те години на миналия век. През 1987 г. те правят прочутото си изкачване на Златния стълб на Спантик. След това не се катерят заедно в продължение на три десетилетия, докато не се събират отново през 2016 г., за да направят първото изкачване по северната стена на Серсанк в Индийските Хималаи.
Планираните им експедиции биват отложени, поради диагнозата рак на Фаулър. След успешното си лечение той се връща към фитнеса и експедициите, а сега изследва Големите хребети с допълнителното предизвикателство, че трябва да използва торбичка за колостомия (отклоняване на единия край на дебелото черво през отвор в корема).
Вижте още: Годишнина от първото изкачване на К2
Пред списание Outside двамата коментират скорошното си изкачване, дългогодишното си приятелство и насоките си за дълъг, изпълнен с приключения живот.
Как започва тяхното приятелство
Фаулър: Ха, добре, когато се срещнахме за първи път, не се разбирахме много. Описах Виктор като дразнещ малък келеш, а той ме описа като арогантен пич. И така, бих казал, че започна доста добре. Но имахме една седмица в Шотландия заедно, правейки няколко добри зимни изкачвания през 1979 г. и тогава започнахме да се ценим повече и създадохме приятелство, което продължава почти 50 години.
Сондърс: Открих, че се чувствам по-удобно с Мик на по-трудни терени, отколкото с много катерачи на по-лесни. Мисля, че си вдъхнахме много доверие от самото начало.
Фаулър: Да, и Виктор е изключително уверен човек. Доста трудно е да го извадиш от равновесие. Което е много ценна черта за партньор в катеренето.
Защо избират Яваш Сар
Фаулър: Бяхме го обсъждали за първи път преди повече от 10 години. Имаше много малка снимка на планината, която се появи в American Alpine Journal, направена от поляк през 2011 г. И двамата я обсъждахме като възможна цел, но всякакви неща се случиха между 2011 и 2024 г. – моето здраве, пандемия. Всякакви неща.
Сондърс: Освен тази снимка, всъщност не видяхме маршрута, докато не влязохме в базовия лагер. До този момент бяхме виждали снимката, но не знаехме как ще изглежда наистина. И двамата бяхме доволни да видим, че изглежда с изразени форми и стръмно.
Фаулър: Имаме списък с критерии, преди да изкачим планина. В идеалния случай трябва да има чудесна неизкачена линия, която да стига направо до върха. Трябва да е в район, в който никой от нас не е бил преди, и в район, който е интересен от културно отношение. Катеренето трябва да е предизвикателство за нас, но не прекалено трудно. Яваш Сар отговаря на много от условията ни.
Вижте още: Рекорд 14х8000: Кристин Харила и Тенджен Шeрпа изкачиха всички осемхилядници за 92 дни
Как срещата с рака повлиява на Мик Фаулър
Фаулър: Щяхме да тръгнем на пътуване преди няколко години и лекарят ми каза, че имам рак на ануса, а това не е нещо, което искате. Така че направих лъчетерапия и химиотерапия и в крайна сметка бе направено отстраняване на ануса и ректума ми.
Всичко това ме остави с торбичка за колостома. Проблемът е, че по време на тези големи алпийски изкачвания съм с колан цял ден и много слоеве дрехи. Така че не е толкова лесно да маневрирам, когато започне да се появява съдържание в торбичката. Но това е просто животът.
Сондърс: От друга страна, той не трябва да излиза от палатка, за да си свърши работата. И така, ето ме мен, който трябва да стоя извън палатката в ужасни условия, вързан някак си за планината, вършейки работата си от страната на скалата, а Мик просто ми се смее. Той казва: „А, трябва да вземеш едно от тези неща, много по-удобно е.“ Прекарваме много време в смях. Наистина сме като двойка четиригодишни деца по душа.
Най-голямото им и неочаквано предизвикателство по време на изкачването
Сондърс: Липсата на места за биваци. Нямаше катерене, което да е безобразно трудно, но имаше много малко места за поставяне на палатка.
Фаулър: През повечето време успявахме да подредим камъните по някакъв начин в равнина, за да можем да опънем палатка върху тях. Но имахме един бивак, който беше особено неудобен. Това беше седящ бивак, което беше най-големият ми кошмар, предвид операцията, която бях претърпял. И беше много ветровито, и первазът, на който седяхме, беше леден и хлъзгав, така че продължавахме да се плъзгаме.
Сондърс: Използвахме тъканта на палатката без прътовете и я окачихме върху себе си като чувал. Беше много студена нощ с вятър, така че без чувала щяхме да стигнем до хипотермия. Не мисля, че някой от нас е спал повече от половин час.
Вижте още: В памет на Боян Петров, който казваше: „Според мен се прераждаме и душите не умират.“
Съветите на Фаулър и Сондърс: как алпинистите да останат в играта толкова дълго и да продължат с приключенията до края на живота си
Фаулър: За мен беше много важно да отделям време в живота си, за да правя това, което обичам, а именно алпинизъм и да ходя да се катеря. Щастлив баща и щастлив съпруг е този, който се е наситил на планинарството. Но в рамките на това съм много внимателен с избора си на цели и с избора си на партньори за катерене.
Изберете надежден, сигурен партньор за катерене като Виктор и повече от всичко продължете да си прекарвате добре и да живеете живота си. Мисля, че винаги сме избирали маршрути, които ще ни доставят най-голямо удоволствие. Ние не искаме да изкачваме върхове само защото са най-трудни.
Сондърс: С годините ставаш по-малко арогантен с възрастта. Всеки е така, дори Мик. Докато преминавате през живота, трудностите се преодоляват. И започвате да давате приоритет на удоволствието и хората, с които се катерите.
Фаулър: Бих казал също, че не мисля, че това партньорство ще приключи скоро. Вече имаме нови планове.
