До големи постижения хората обикновено достигат, когато са безкрайно мотивирани да направят онова, за което дълго са мечтали и работили. Особено в алпинизма, големите успехи често са плод не само на нечовешки физически умения и усилия, но и на силата на духа и вярата, че можеш да се изкачиш навсякъде… Има обаче някои постижения, които не са се случили, заради идеята, че ще бъде направено нещо невиждано досега, а защото така се е наложило.
Между 27-и и 31-и декември 1963 трима швейцарски гида тръгват на спасителна експедиция, по време на която стават първите хора, спуснали се по северната стена на Айгер.
По-рано същата година, през август, испанците Ернесто Наваро и Алберто Рабада тръгват да изкачват прословутата стена на алпийския връх в променливи климатични условия. На 15-и август американски алпинист се изкачил по западната стена на върха в опит да установи контакт с Наваро и Рабада. Не получил никакъв отговор.
Скоро швейцарски хеликоптер от Спасителната служба излетял и преминал в близост до ледника Белия паяк. От него забелязали испанците, но за съжаление те не издавали никакви признаци на живот. Нито един от двамата не реагирал на шума от хеликоптера.

Швейцарските водачи Паул Етер, Ули Ганщенбайн и Йозеф Хенкел извършват първото спускане по северната стена на Айгер, по време на което свалят телата на испанците, загинали от изтощение в средата на ледника „Белия паяк”.