Бяхме аз, Георги Гьошев, Бойко Георгиев и Ради Томов. Тогава аз и Бойко бяхме на 21 години, а Гошо и Ради – на 20. Тренирахме заедно академично гребане и станахме републикански шампиони. Ради дори стана треньор по гребане. Бяхме с моята брезентова палатка (9 кг) и два надуваеми гумени дюшека (4 кг) които бях спечелил от „заплатите“ ми по 30 лв/мес като гребец. Палатката се водеше за двама възрастни и едно дете, но ние успявахме да спим четирима. За храна носехме основно консерви. Одеялата – вълнени. Спалните чували още не се бяха появили. Раниците – по 20 кг. Още нямаше мобилни телефони.
Първи ден: Боровец – Вапско езеро
Тогава още нямаше лифт Боровец – Ястребец. Тръгнахме по тъмно и хванахме първия автобус София – Боровец. От Боровец до вр. Мусала (2925 м) – по туристическата пътека край р. Бистрица. Заваля ситен дъжд, а по-нагоре – суграшица.
Без да губим време изкатерихме и върховете Малък близнак (2777 м), Голям близнак (2779 м), Маришки връх (2765 м), Овчарец (2768 м), слязохме до х. Грънчар, после вр. Ковач (2634 м), и се запътихме по билото към вр. Вапа (2532 м).
Подгизнали от дъжда, замръзнали от вятъра и свечеряването, бяхме принудени да свием на юг към Вапското езеро за да търсим подходящо място за палатка. И сякаш господ ни помогна – над езерото имаше овчарски навес с нар, печка, олио, сол и чувал с картофи!!! До късно през нощта си сушахме дрехите, пържихме картофи и благодарихме на овчарите. Аз съм спал „като заклан“, но Гошо не могъл да си намери място от бълхите.
Втори ден: Вапското езеро – Страшното езеро
Сутринта времето се оправи. Поехме отново по билото през Канарата (2691 м) до Рибните езера. На път за Водния чал (2683 м) срещнахме няколко коня.
Бойко беше свикнал да се справя с конете и хвана един за да ни носи багажа нагоре. Но от съседния склон конярите започнаха да викат и да стрелят предупредително.
Отказахме се от коня. Покрай заслона на Кобилино бранище и вр. Попова капа (2704 м) стигнахме до Страшното езеро. Покрай опитите да запалим печката с клони от смрика, бая се опушихме. Но затова пък планината ни показа една от прелестите си. Кръглата огромна луна се беше спряла в процепа на разцепената скала и ту се показваше, ту изчезваше заради препускащите облаци.
Третия ден: Страшното езеро – Дупница
Сутринта се спуснахме до х. Мальовица и по пътека, начертана на картата, но не и на терена, успяхме да се прехвърлим през билото Калбура в Урдините езера. Сили и надежда, че не сме се загубили ни даваха малките купчинки от камъни, които намирахме от време на време между клека и скалите.
На Урдините езера внимателно огледахме голите скалисти склонове на стръмния вр. Дамга (Вазов връх) – (2670 м) и с триста зора се изкачихме на билото по една падина. От там надолу покрай х. Иван Вазов и красивите меандри на р. Бистрица успяхме да стигнем в гората по тъмно някъде около х. Комсомолец. Чак тогава разпънахме палатката, тъй като толкова късно нямаше да има влак от Ст. Димитров (Дупница) за София. Поне да не съжаляваме, че я пренесохме през цялата планина.
На другия ден росни – росни се прибрахме в София с влак.
Виж всички участници в Конкурса!
Ако обичаш приключенията и не спираш да се предизвикваш, участвай в конкурса:
С интерес изчетох историята на Александър Обретенов! Маршрутът ми е познат, на някои от тези местенца сме виждали голям зор! Сашо, първият ви ден наистина е луда работа, ама като те познавам в твой стил си е! Великолепен разказ, не зная някой толкова добре да познава България и толкова увлекателно да пише за красотите и! Възхитително! Продължавай!