„Водачът не е само машина за успешно катерене на скали и заледени склонове, за отгатване на маршрута и времето. Водачът не катери за себе си – той отваря вратите на своите планини за другите“.
Гастон Ребюфа
През 2022 г. се навършват 25 години от учредяването на „Асоциация планини и хора – сдружение на планинските водачи в България“. Днес разговаряме с нейния председател.
Любомир Попйорданов е предприемач, професионалист и едно от най-известните имена в туризма в България. Любителите на екстремните спортове свързват името му с магазин „Стената“, първата агенция за приключенски туризъм „Одисея-ин“, „Дни на предизвикателствата“, „Байк и Рън за Чепън“ и каузите, зад които застава.
Роден е през 1959 г., юрист по образование, женен с 3 деца.
Екс-председател на Българската асоциация за алтернативен туризъм. Един от учредителите на Българската асоциация за селски и екотуризъм.
Пътешествал и катерил планини в повече от 30 страни. Правил е свои изложби с живопис, фотография. Автор на книгата „Усещане за планина”. Продуцирал е филми и е организирал десетки журналистически пътувания. Автор на над 100 статии. Филантроп и граждански активист. Мечтае страната ни да се превърне в „най-желаното село на Европа“.
Г-н Попйорданов, трудно ли беше началото? Как се стигна до обединението в асоциация?
ЛП: Идеята за Сдружението дойде след изкачване на вр. Монблан. Основателите бяха водачи на агенцията ни, осем души, любители на планината, катеренето, природата, биоразнообразието, които определено вярвахме в бъдещето на професията и нейната мисия.
Ако е възможно да се направи ретроспекция на тези 25 години, кои са основните успехи на асоциацията?
ЛП: Най-голямото постижение е създаването на самата правна рамка като професия и нейното включване в Закон за туризма. На старта през 1999-2002 г. решаващи бяха съвместните усилия на „Одисея-ин“, БААТ и АПХ и експерти, пристигащи по проект на Tetraktys, с финансиране от Френското министерство на външните работи.
„Планини и хора“ стартира своя учебен център през 2003-2004 г. и именно тогава са издадени и първите дипломи, като в началото присъстваха и френски преподаватели, които оцениха както професионалното ниво на нашите курсисти, така и подпомогнаха създаването на един начален екип от преподаватели (партньори ни бяха ENSA Chamonix и CRET Briancon).
2010 г. – АПХ е приета за пълноправен член на UIMLA (Union of International Mountain Leader Associations, със седалище днес в Швейцария);
2015 – 2017 г. – АПХ става инициатор в инициатива за нов заслон „Кончето“, подкрепена от Райфайзен Банк. Набран е значителен финансов ресурс, с който е проектиран и изграден чисто нов заслон, а старият, на части, е изнесен от мраморното било на Пирин с хеликоптер. Документално всичко е дооформено през 2021 г. когато всичко е предадено на Дирекция на НП Пирин;
2019 г. – Приет е Етичен кодекс на планинския водач като документ на АПХ;
2021 – 2022 г. – В рамките на 15 месеца е реализиран от експерти планински водачи проект в помощ на маркетинга на Организациите за управление на туристическите региони. Проектът е отчетен като дейности на 30.09.2022 г. Става дума за 740 онлайн тура и 740 онлайн презентации.
Кои са най-големите предизвикателства и трудности в управлението и координацията на дейностите на асоциацията?
ЛП: В България сдруженията са изправени пред предизвикателствата да се справят сами със своето финансиране, независимо от това дали са регистрирани в обществена или в частна полза. Другото предизвикателство е абдикирането на членската маса в сдруженията като цяло от доброволчество, от работа за каузи. Практически в момента в България има слабо обновление в гражданския активизъм, българите предпочитат своята лична свобода пред участието в намирането на решения и работата за тези решения… Въвличането на членовете в работата на сдружението Pro Bono.
Училището за планински водачи в с. Черни осъм, близо до Троян, е единствено в Европа. Доскоро то имаше проблеми с финансирането. Все още ли е така и от какво най-вече има нужда?
ЛП: Училището в с. Черни Осъм е интересен експеримент. От гледище на самата професия, този експеримент е неоправдан, защото не може да се приравнява средно специално образование с придобиването на професия, свързана с туристическа услуга, обещаваща безопасно и обогатяващо личността пребиваване в планинска среда. Това е причината в страните с развит планински туризъм тази професия да се придобива след завършване на образование, приравнено към средно образование.
Предпочитам да не коментирам проблемите и нуждите на училището в Черни осъм.
Планински водач може да се стане и със завършването на специализиран курс. Има ли много желаещи да бъдат планински водачи и може ли всеки пожелал да се запише в такъв курс?
ЛП: Планински водач може да се стане само след успешно завършване на специализиран курс в България или в чужбина. Проблемът е в наличието на множество Професионални учебни центрове с права да предлагат обучение и отсъствието на адекватен контрол върху тяхната програма, преподавателски състав и обучителен процес.
Има значителен интерес към професията и към тези обучения. Всеки може да се запише за приемния изпит в ЦПУ към нашето Сдружение, чиито дипломи са единствените признати извън България. Удостоверенията за професионална правоспособност, издавани от Министерство на туризма, са изисквания на българския закон, ведно с вписване в Националния туристически регистър. Но те имат тежест единствено в България. Извън България признати са само дипломите на Асоциацията ни.
Кои са най-големите предизвикателства, които стоят пред един планински водач?
ЛП: Динамични промени в търсенето на пазара, липса на реален ангажимент на държавата за контрол, законови празноти и липса на реална професионална отговорност, нелоялна конкуренция.
Може ли да се каже, че с времето се повишават изискванията към планинските водачи – ако сравним 2000 г. с 2022 г.?
ЛП: Разбирането на Асоциация “Планини и хора” е изискванията на UIMLA към планинските водачи, да се превърнат в такива и към всички членове на АПХ планински водачи. Професията се развива и трябва да следваме добрите практики във водещите страни. Професионалната отговорност на планинския водач, която все още не е регламентирана в българския Закон за туризъм, но в другите страни представлявани в UIMLA те са задължителни, и поддържането на ниво на професионална компетентност и способности, които се удостоверяват с курсове и документи.
Водачът трябва да носи отговорност, лично за своята услуга, и за възможните вреди, и дори нещастия, или дори смърт, които биха произлезли от неговата услуга. Туризмът е услуга, а в приключенския туризъм тази услуга е много специална и лична. А безопасността и сигурността са А и Б в туризма.
Промениха ли се туристите? Какви бяха в началото и какви са сега?
ЛП: Трябва да направим разграничение между планинско водене на чуждестранни туристи и на български туристи. По отношение на българските, в началото нямаше изисквания за професионална квалификация и правоспособност. Очакванията се свързваха с практиката на екскурзионните пътувания на БТС, в рамките на които можеше да се видят групи с численост до над 40 души! Практически нямаше никакви специални очаквания за внимание, поведение, създаване на култура. Както във всички други области, култура на потребление нямаше. За съжаление, за тези 25 години нещата не са се променили много. Клиентите продължават да предпочитат водачи, които не подписват договори и работят в сивата икономика, стига да е по-евтино, реално без възможност след това да се обърнат за правна помощ… Изсветляването на туристическия бизнес в България продължава да е генерален проблем.
Бяхте съветник на министър-председателя Кирил Петков в областта на туризма. В едно интервю казвате, че законът за туризма е с изключително остаряла концепция. Кои са основните неща, които трябва да се променят, според Вас?
ЛП: Всеки закон е една визия за регулиране на важни обществени отношения. За пороците в Закон за туризма към днешния ден трябва да виним неговите създатели през 2012-2013 г. и всички, които впоследствие са работили по него. Той създава среда на организирана безотговорност и реално не работи за българския туризъм, а по-скоро обслужва интереси на определени групи бизнеси. Това е най-дългият и неработещ законодателен акт в областта на туризма в целия ЕС. Той издава правна и визионерска безпомощност.
Вярвам, че все пак има какво да се постигне и на този етап със ЗИД, като в частта на професията на планинския водач се въведе задължителна застраховка „професионална отговорност на планинския водач“, с което ще се изсветли планинското водене и то ще се постави на необходимата професионална основа.
Честването на Асоциацията ще бъде на 15 ноември. Да очакваме ли новини от форума?
ЛП: Да.
Какво бихте казали за финал?
ЛП: Учредяването на едно Сдружение е само първата стъпка в неговия живот. Благодаря на всички членове на УС и на Учебнометодичния съвет и преподавателите в Учебния център през годините, както и на тези, които през годините поеха неговото председателство Росен Василев и Орлин Чачановски. Без труда и постоянството на всички тях тези успехи биха били немислими.
За въпроси към АПХ, може да се свържете с тях на: us@planini.eu
