Какво сте готови да направите, за да спасите живота си в екстремна ситуация? Ще можете ли въпреки болката да мобилизирате последните си сили и да продължите напред? На алпинистите, за които ще ви разкажем, не им се е налагало да мислят върху тези въпроси. Наложило им се е да ги преживеят!
Със зъби и нокти към спасението
През 1992 г. Пиер Бежан и Жан-Кристоф Лафай се опитват да прокарат нов мрашрут от южната стена на Анапурна. По пътя фиксират около 150 м въже и продължават катеренето в алпийски стил. След 4 дена, на височина над 7300 м те попадат в силна буря и организират бивак върху заледен участък със 70-градусов наклон. Изкачват още 200 м над бивака, но бурята не спира и двамата решават да се върнат надолу.
Двамата предприемат опасно спускане по рапел. Осигуровката обаче поддава и Пиер полита в бездната заедно с въжето и цялото им налично оборудване. Жан-Кристов остава сам на 2000 м над базовия лагер.
Алпинистът продължава спускането сам по стръмния терен и чак към 21:00 ч. успява да достигне бивака. Остава в него през целия следващ ден и още една вечер, в очакване бурята да отслабне. На втория ден възобновява спускането, използвайки малкото оставено оборудване, което намира в палатката.
Най-накрая достига до поставеното от тях въже и се насочва към скривалището за провизии, който са изградили на височина 6600 м. В този момент обаче падаща скала премазва дясната му ръка и я чупи. Лафай остава цял ден при скривалището, за да възвърне силите си, а на следващия възобновява спускането, използвайки лявата си ръка и помагайки си със зъби при работата с въжето. В края на деня с последни сили достига базовия лагер.
В началото на 2006 г. Жан-Кристоф Лафай изчезва безследно при опит за зимно соло изкачване на връх Макалу.
В прегръдките на бялата смърт
Една от най-големите трагедии на Еверест започва на 10 май 1996 г. когато, по време на комерсиална експедиция, 34 алпиниста опитват да достигнах върха. В резултат на рязко влошаване на времето 15 от тях загиват.
Един от оцелелите обаче е 49-годишни лекар Бек Уедърс. Неговите проблеми започват още по пътя нагоре когато получава проблеми със зрението си и не може да продължи. Вместо да се върне към лагер 4 той остава на 8229 м, надявайки се състоянието му да се подобри и да поднови изкачването.
Когато бурята връхлита Бек все пак тръгва надолу с един от водачите, но малко преди лагер 4 той и още 10 алпинисти се изгубват и не успяват да намерят пътя. 7 часа по-късно лекарят и четирима други от групата са толкова обезсилени, че на останалите им се налага да ги изоставят.
Бек прекарва денонощие и половина, лежейки на снега с вкочанено от хипотермия тяло. През това време други членове на експедицията го подминават, мислейки го за мъртъв. В един момент обаче той намира сили да се изправи и поема към лагера с измръзнали крайници.
Достига го в толкова лошо състояние, че останалите решават просто да му помогнат да се почувства по-добре преди да умре. Но той оцелява още една мразовита нощ в палатката, а на следващия ден, подкрепян от другите катерачи на собствен ход слиза до лагер 3 откъдето е взет с хеликоптер.
Въпреки, че губи носа, едната си ръка и всичките пръсти на другата Бек Уедърс оцелява, а спасението му при толкова ниски температури е наречено “медицинско чудо”.
Един за всички
През 1953 г. знаменития д-р Чарлз Хюстън води петата поред експедиция, целяща да покори непристъпния К2 в Пакистан. На 7 август, след поредица от неудачи един от членовете на групата – Арт Гилки – се срива пред палатка си. Диагностициран е с тромбофлебит (съсирване на кръвта) и се нуждае от незабавно лечение.
Няколко дена участниците в експедицията правят неуспешни опити да слязат от планината заради лошата метеорологична обстановка. На 10 август състоянието и на времето и на Арт Гилки се влошават още повече и останали без избор алпинистите предприемат рисковано спускане.
Групата точно прекосява коварен заледен участък когато един от членовете ѝ се подхлъзва и 7 завързани един за друг човека (включително Арт Гилки) се понасят надолу по стръмния склон. В този момент Пит Шонинг, който също пада с останалите, съумява да забие пикела си в снега и да спре падането. С една ръка някак успява да удържи въжето и шестте висящи на него алпинисти достатъчно дълго, за да се измъкнат всички невредими.
Излизането от екстремната ситуация обаче коства много усилия на алпинистите. Решават да пренощуват на място, оставяйки Гилки на страна, докато изградят временен лагер. Пострадалия катерач обаче не дочаква другарите си. Малко преди трима от тях да се върнат за него пада снежна лавина, която го отнася завинаги…
Измръзнали и със сериозни наранявания другарите му успяват да се доберат до базовия лагер цели 5 дена по-късно.
Снимка: culturademontania.org.ar
