Харисън Окене нямаше друг избор, освен да напряга слуха си в тъмното, докато виковете на колегите му замлъкваха. Гърлото му пулсираше, а езикът му бе обелен. … Десет години по-късно той обяснява защо обича морето повече от всякога и решава да стане гмуркач.
2013
Харисън Окене седи на тоалетната – със сигурност най-лошото място, когато се случва бедствие – опасна вълна удря влекача, на който той работи, и го обръща с главата надолу. 29-годишният готвач се озовава на тавана, а тоалетната над него.
10 години по-късно той разказва историята си пред The Guardian. „Опитвах се да отворя вратата, за да изляза, когато тоалетната падна и ме удари по главата.“ Имал време да види как кръвта тече от раната, преди светлините да изгаснат. „Навсякъде беше тъмно,“ спомня си той. Банята започва да се пълни с вода. След минута – две усеща как лодката докосва морското дъно. Тридесет метра под повърхността Jascon-4 спира.
Самият Окене не използва думата „бедствие“, за да опише събитията от май 2013 г. и необикновените дни, които последват. Той започва да гледа на преживяването по много различен начин. Окене винаги е обичал водата и като дете е мечтал за къща на брега на океана. Сега го обича още повече.
Вижте още: (НЕ)възможно оцеляване: Салвадор Алваренга – да изчезнеш в морето за 438 дни?!
Какво се случва на 26 май 2013
Окене изпълнява обичайната си сутрешна рутина, когато се случва „инцидентът“, както той го нарича. Тогава той е на 29 и работи като готвач на Jascon-4, влекач, който помага на петролен танкер на около 20 мили от бреговете на Нигерия. Имало буря, влекачът помагал за стабилизирането на танкера. Този ден Окене вече е станал и отправил молитвата си, както всяка сутрин, и се бил запътил към камбуза, за да включи котлоните за закуска. Още не бил облечен и носел само боксерките си. След три дни трябвало да излезе в отпуск и си мислел за това, докато отивал към банята. Тогава вълната ги удря.
Водата започва да пълни кабината. Окене се паникьосва, докато опитва да отвори вратата. Когато най-накрая се появява във водния мрак, няма представа накъде е обърнат. Витлата били вдигнати, рулевата рубка била свалена. Ляв и десен борд вече нямали голямо значение. В коридора, водещ към херметичната врата – изходен люк, той среща трима свои колеги. Докато нивото на водата в лодката се покачва, те се борят с люка.
„Нямах търпението да чакам“, казва Окене. Обратно на всяка логика, той се обръща и заплува към вътрешността.
Вижте още: (НЕ)възможно оцеляване: Стивън Калахан – 76 дни на надуваем сал в океана
Историята на Окене за оцеляването е отчасти за неговата вяра, отчасти история за бързо вземане на решения и необикновена предприемчивост
Докато плува от затворения изход, силата на водата го повлича в друга тоалетна, тази, прикрепена към кабината на втория инженер. Вратата се затваря, когато той е пометен вътре и нивото на водата се покачва, но банята не се пълни изцяло.
Рутинно екипажът е държал всички врати на кабината затворени, поради заплахата от пирати.
Въздухът не можеше да излезе напълно от лодката. Една част щеше да бъде хванат вътре,
– казва Окене.
Той държи главата си в малкия въздушен джоб под тавана, който в действителност е подът, прилепнала към дъното на мивката. Затворен в тъмното, чува колегите си, които викат и плачат.
В този момент Окене все още смята изходния люк за най-добрия си път към свободата. В опит да излезе от банята той счупва дръжката на вратата. „Но си казах, че вместо да се паникьосваш, трябва да измислиш изход.“ От този момент нататък той възпитава в себе си някакво свръххладнокръвие.
Практичност
Окене казва, че винаги е бил практичен. Той е „сред най-малките“ от 13 деца и майка му разчита на него да ѝ помага. Той носи зеленчуците с нея, за да ги продава на пазара във Вари, където живеят. Сега Окене ще вкара в употреба практичността си.
Забелязвайки отдушник, той го чупи и използва парче от стомана, за да отвори вратата и да се освободи. Докато работи, един след друг виковете на колегите му замлъкват. Предполага, че са избягали.
Когато отваря вратата и влиза във втората инженерна кабина, той вижда две спасителни жилетки, всяка с фенерче. Пъха едната факла в устата си, другата в боксерките си и отново заплува към люка, за да се опита да избяга. Извън кабината на втория инженер коридорите са пълни с вода, няма въздушен джоб и той не разполага с достатъчно въздух, за да работи дълго на изходната врата.
Отново и отново през следващите минути и часове той се връща, плувайки между безопасността на въздушния си джоб и херметичната врата. Първият път Окене почти пропуска пътя обратно към безопасността на банята на втория инженер, заради наличието на много врати: машинното отделение, охладителната машина, столовата.
Ако се заклещиш в някоя стая, значи си изгубен. Беше тотално тъмно, бях объркан. Ако не действате бързо, можете да загубите живота си там
– казва Харисън.
„Няма нужда да се страхувам от водата. Трябва да прегърна страха си веднъж завинаги и да бъда силен“, повтаря си.
Окене отново се съсредоточава върху практическите неща. Претърсвайки чантите, той намира консерва сардини, кенче кола и няколко широки гащеризона. Разкъсва няколко завивки на ленти и прави въже, като закрепва единия му край за вратата на кабината. Сега, когато се измори от работата по люка, може да използва въжето, за да се насочи обратно.
Водата била много студена, така че Окене разкъсва дървените панели от тавана и ги завърза заедно в малък сал, на който може да си почива в малкия си въздушен джоб и да мисли.
В пълен мрак и тишина Окене се озовава сякаш в паралелен свят, само с колебливо усещане за време. Чува едва приглушеното бръмчене на плавателни съдове, движещи се през океана на почти 30 метра над него. Сега той разбира, че не трябва да напуска базата си. Да се отвори херметичната врата изглежда невъзможно. „Така че трябваше да държа ума си далеч от това“, мисли си той.
Вижте още: (НЕ)възможно оцеляване: Арон Ралстън – 127 часа между живота и смъртта?!
Набези на раци
Окене е изпил толкова много солена вода по време на набезите си, че гърлото му пулсира, а езикът му се бели. Изял е сардините, изпил е колата, докато в същото време раците си правят вечеря от тялото му. Усеща как хапят краката, торса и ръцете му, правейки нови рани. И през цялото време нивото на водата се покачва.
Окене си мисли за майка си и за жена си, пита се как се чувстват. Моли се и пее църковни песни.
Опитах се да убия страха пред себе си. Защото едно нещо, което може да те убие бързо, е страхът. Тази паника, която те връхлита, тя те убива, преди да дойде истинската ти смърт. Защото в момента, в който започнеш да се паникьосваш, използваш твърде много кислород.
Спасинието
Когато различен звук нарушава тишината, Окене няма представа, че водолаз е дошъл да постави маркерна шамандура на лодката, за да предупреди останалия трафик за местоположението на останките. Борещият се за живота си мъж удря с надежда по корпуса на лодката, опитвайки се да даде сигнал на човека отвън.
Окене няма представа колко часа или дни след това е усетил „леко смущение в тъмнината“. Вижда „отражение на светлина като балон“. Оставя сала си, за да се опита да намери източника на светлина, не успява, връща се, пълни дробовете си с малкото останал кислород и поглежда отново. Този път вижда гмуркача.
Видео от камерата на шлема на водолаза показва момента, в който водолазът вижда бледата длан на Окене да се носи във водата пред него. Водолазът съобщава на базата, че е намерил друго тяло. И тогава ръката на Окене грабва неговата.
Окене първо е отведен до водолазната камера, оттам в камера за декомпресия, където прекарва още три дни. Окене е щял да умре, ако опита да се върне направо на повърхността. Той не могъл да повярва, когато спасителният екип му съобщава, че е бил под водата близо три дни. Нямал чувството, че е прекарал дори и една нощ там.
Невероятно, но когато били измерени жизнените му показатели, всичко било в норма. Освободен от камерата за декомпресия, той не се вслушва в съвета да отиде в болница. Отчаяно иска да се прибере у дома. В резултат, докато спи, той „чувства, че леглото потъва“. Вдига жена си на ръце и се опитва да отвори вратата, за да излезе.
След това отиват в Гамбия за почивка. Хотел на брега на морето може да звучи като най-лошото място за възстановяване, но за Окене океанът винаги е бил „много спокойно място“. Той плува в басейна, в океана и когато се връща в Нигерия, казва, че се е чувствал добре.
Но в много отношения най-трудната част сега започва. Окене трябва да настрои отново разбирането си за мястото си в света, за живота си. Той посещава психолог, който обаче не успява да ум помогне. Усеща, че се носи по течението.
Вижте още: Безопасност и оцеляване в морето
Отново злополука го води до повратна точка
Година след потъването на Jascon-4, Окене шофирал за работа с приятел, когато колата му пада от мост във водата в град Порт Харкорт. „Когато отворих очи, четирите ми гуми бяха вдигнати.“ Той изплува от колата, само за да разбере, че приятелят му все още е на пътническата седалка. Доплува обратно, за да го извади. Никой от тях не е получил наранявания, затова отиват в полицейското управление, където им казват, че колата трябва да бъде извадена от водата.
Така че слязох отново във водата, за да сложа въжето около колата и да извадя. След това си казах: От какво те е страх? Как може да те е страх? Ти си видял толкова много. Ако си преминал през това, мисля, че не трябва да се страхуваш от нищо.
Обучение за водолаз
Окене иска да се обучава като водолаз, но по-големият му брат, притеснен за благополучието му, не е съгласен. Така че той се записва на тримесечен курс по гмуркане и казва на брат си, едва когато го завършва.
Сблъсквал съм се с много от страховете в живота си и реших да се изправя пред това веднъж завинаги.
„Нашето щастие, нашата радост, нашето бъдеще – всички те са в нашите ръце. Трябваше да препрограмирам мисленето си. Балансирах ума си“, казва той.
Десет години по-късно Окене работи като водолаз, монтирайки, изграждайки и ремонтирайки нефтени и газови съоръжения. Максималната дълбочина, до която може да стигне сега, е 50 метра. Оженил се е за втори път и има три деца.
Казва, че преживяното променя и подобрява живота му: „Знам, че има Бог и той е до мен. Знам, че той има страхотна цел за мен. Опитвам се да не обиждам никого и се опитвам да се доверя на живота, защото когато хората са близо до смъртта, тогава те разбират… Ние всички сме едно.”
Смисълът идва от животите, които докосвате.
Сега Окене има къща край езеро, но не е точно там, където иска да бъде, а признава:
Ако имам парите, ще си купя къща на брега на океана.
Вижте още: Оцеляване на ръба на човешките възможности в Аляска
