Историята на Анна Багенхолм (Anna Bågenholm) е една от тези истории, които звучат като легенди, но са напълно реални. Това е история за границите на човешката издръжливост, а не просто сензационен медицински случай. Става дума за реален, подробно документиран инцидент, който променя спешната медицина и носи важни уроци за всеки човек.
20 май 1999 г.
29-годишната шведска студентка по медицина кара ски с приятели край Нарвик, Северна Норвегия. В късния пролетен ден за миг всичко се обърква. Анна попада на заледен участък, губи контрол и пада с главата напред в замръзнала река. Ледът се затваря над нея и тя остава затисната отдолу, във вода малко над точката на замръзване, без възможност да изплува.
Приятелите на Анна веднага се опитват да я извадят, но не успяват. Тя потъва твърде бързо и течението под леда я е отнася леко надолу.
Анна е в съзнание и в продължение на няколко минути се бори – опитва се да пробие леда, да намери изход. След това открива въздушен джоб – малко пространство между леда и водата, образувано от течението, което ѝ позволява да диша.
В продължение на 40 минути Анна Багенхолм се държи за камъни под водата, с лице притиснато към въздушния джоб, докато приятелите ѝ отчаяно се опитват да я достигнат.
Във вода почти 0°C, телесната ѝ температура рязко спада. Хипотермията настъпва бързо.
Първо треперене, после объркване, а след това треперенето спира, когато тялото започва да изключва несъществените функции.
Сърцето на Анна спира
След 40 минути във водата, тя изпада в сърдечен арест, все още затисната под леда, с телесна температура, падаща до нива, несъвместими с живота.
Приятелите ѝ не могат да я спасят сами. Веднага викат помощ, но в отдалечена Северна Норвегия спасяването отнема време. Минават още 40 минути. Анна е под водата, не диша, сърцето ѝ е спряло, температурата продължава да пада.
След 80 минути пристигат спасителите
Спасителен екип със специализирано оборудване достига мястото, след като са изминали 80 минути. Спасителите прорязват леда. Когато изваждат тялото на Анна от водата, по всички общоприети медицински критерии, тя е мъртва.
Няма пулс. Няма дишане. Зениците са разширени и не реагират. Кожата е сиво-синя.
Незабавно започват сърдечен масаж и я транспортират с хеликоптер до Университетската болница в Тромсьо, на около 100 километра разстояние – най-близкото лечебно заведение с нужния опит и апаратура за тежка хипотермия.
Вижте още: Треперите от студ? Обвинявайте хипоталамуса си.
При пристигането телесната ѝ температура е 13,7°C
Нормалната телесна температура е 37°C. Лека хипотермия настъпва при 35–32°C. Тежка – под 28°C. Температурата на Анна е 13,7°C.
Сърцето ѝ е било спряло повече от час. По всички медицински стандарти тя би трябвало да е мъртва или – ако бъде съживена – с катастрофални мозъчни увреждания. Но медицинският екип в Тромсьо не се отказва. Те спазват принципа на лечението на тежка хипотермия: “No one is dead until warm and dead.” („Не си мъртъв, докато не си топъл и мъртъв“).*
Какво казва науката
Когато човешкото тяло се охлади достатъчно, метаболизмът се забавя рязко. Мозъкът се нуждае от много по-малко кислород, а клетъчните процеси почти спират. Затова удавянето в ледена вода е различно от удавяне в топла вода:
- в топла вода мозъчното увреждане започва след 3–5 минути без кислород;
- в студена вода мозъкът е защитен от хипотермията.
Вижте още: Хипотермия: процеси в тялото, стадии и оказване на първа помощ
Екстремният студ парадоксално спасява Анна
При спадане на температурата нуждите на мозъка от кислород намаляват. При 13,7°C мозъкът на Анна е в състояние, близко до временно „замразяване“ – не функционира, но и не умира. Ако беше в топла вода, 80 минути без кислород щяха да означават необратима мозъчна смърт.
В ледена вода обаче има шанс. Екипът в Тромсьо, воден от д-р Мадс Гилберт и д-р Торкел Твеита, знае това.
Те са лекували хипотермия и преди, но никога толкова екстремен случай.
Планът им: бавно и внимателно затопляне чрез кардиопулмонален байпас (машина „сърце–бял дроб“) и надежда, че сърцето ще заработи отново.
Лечението
Анна е включена към машина „сърце–бял дроб“, използвана и при сложни операции на сърцето. Кръвта ѝ се извежда от тялото, затопля се, насища се с кислород и се връща обратно. Така тялото се затопля отвътре – милиметър по милиметър.
Процесът е изключително деликатен. Ако затоплянето е твърде бързо, има риск от „шок при затопляне“ – опасни аритмии, електролитни нарушения и клетъчни увреждания. Екипът работи с часове. Температурата се покачва:
14°C… 15°C… 18°C… 20°C…
Все още няма сърдечна дейност.
25°C… 28°C… 30°C…
Около 30°C, почти 9 часа след инцидента и над 3 часа след началото на затоплянето, на монитора се появява нещо.
Един удар. После още един. Сърцето на Анна Багенхолм започва отново да бие.
Възстановяването
Анна оцелява след затоплянето. Сърцето ѝ бие, но остават тежки въпроси:
- Ще се събуди ли?
- Ще има ли мозъчни увреждания?
- Ще може ли да говори, да се движи, да мисли?
Медицинският екип е предпазливо песимистичен – дори с „хипотермичната защита“, 80 минути без кръвообращение обикновено водят до тежко мозъчно увреждане.
Минават дни. Анна остава в безсъзнание, на апаратно дишана. После постепенно идват признаци на живот – започва да се събужда, да отваря очи, да реагира на команди. Започва да говори.
Последиците
Невероятно, но Анна няма сериозни мозъчни увреждания. Негативните последици са тежки нервни увреждания на ръцете и краката от измръзване – държала е замръзнали камъни 40 минути под вода.
Налага се продължителна физиотерапия, но умствено и когнитивно тя е напълно съхранена.
Възстановяването продължава месеци. Анна успява да си върне подвижността, сръчността и силата. Десет години по-късно завършва медицинското си обучение и става рентгенолог. Работи в Университетската болница в Тромсьо – същата болница, която е спасила живота ѝ. Минава покрай интензивното отделение, където е лежала технически мъртва и е била бавно върната към живота.
Вижте още: Невъзможно оцеляване сред ледовете на Гренландия (1911–1912 г.)
Защо оцелява
Случаят на Анна Багенхолм днес се преподава в медицинските университети по целия свят като пример за хипотермична защита и границите на реанимацията.
Няколко фактора допринасят за оцеляването ѝ:
- Екстремен студ – температурата пада толкова ниско и толкова бързо, че нуждите на мозъка от кислород рязко намаляват.
- Младост и добро здраве – на 29 години, без придружаващи заболявания.
- Въздушен джоб – първите 40 минути тя може да диша.
- Бърза спасителна реакция, въпреки отдалеченото място.
- Високоспециализирана медицинска помощ в Тромсьо.
- Отказ на медиците да се откажат – екипът продължава реанимацията далеч отвъд стандартните протоколи.
Влияние
Случаят на Анна коренно променя подхода към хипотермичния сърдечен арест.
Преди 1999 г. се е считало, че:
- След 10–15 минути без сърдечна дейност мозъчното увреждане е неизбежно.
- Реанимацията трябва да бъде кратка.
- Оцеляване при тежка хипотермия (<20°C на тялото) е почти невъзможно.
След нейния случай:
- “No one is dead until warm and dead” става официален принцип. (При тежка хипотермия смъртта се констатира след затопляне на пациента.)
- Реанимацията при хипотермия продължава с часове, ако е нужно.
- Байпасното затопляне става стандарт.
- Доказано е, че рекордно ниски температури могат да бъдат преживени.
- Случаят ѝ присъства във всеки голям учебник по спешна медицина.
Къде е Анна днес
Към 2009 г. тя съобщава, че все още има затруднения с ръцете и краката си поради увреждане на нервите, но че животът ѝ до голяма степен се е върнал към нормалното. Днес Анна Багенхолм (1970 г.) работи като рентгенолог в Университетската болница в Тромсьо. Давала е интервюта за преживяното – за момента, в който пада през леда, за ужасяващите минути във въздушния джоб и за мига, в който губи съзнание. Не помни нищо до събуждането си в болницата дни по-късно. Изразява дълбока благодарност към спасителите и лекарите, които отказват да я обявят за мъртва.
Д-р Петер Андреас Стийн, професор в Националната болница в Осло, казва, че е „изключително медицинско постижение“, че животът на Багенхолм е могъл да бъде спасен. Той вярвал, че причината тя да се възстанови е, че метаболизмът ѝ се е забавил по време на инцидента и тъканите в тялото ѝ са се нуждаели от по-малко кислород при ниските температури. Според списание Proto (издадено от болницата в Масачузетс), метаболизмът на Багенхолм се е забавил до десет процента от изходното си ниво и по този начин тя почти не се е нуждаела от кислород.
* Този принцип е широко разпространен в страни с много студен климат, като скандинавските държави (Норвегия, Швеция, Финландия), Алпийските страни (Швейцария, Австрия), част е от международните препоръки по спешна медицина и реанимация.
