Историята на хижа „Дерменка“

Отриването на хижата се е състояло на 3 септември 1963 година

0
 

Сподели

Shares
Историята на хижа "Дерменка"
Историята на хижа „Дерменка“ (снимка: ТД „Стратеш)

Хижа „Дерменка“ се намира на билото на централна Стара планина, в Троянския балкан – в резерват „Стенето“. Постройката представлява масивна триетажна сграда с капацитет 100 места. Сградата е водоснабдена, електрифицирана, с локално парно отопление. През зимните месеци достигането до хижата се осъществява чрез снегоход-ратрак, по 15 човека на курс от ТК Беклемето. Хижата отстои на 3 часа път съответно от: м. Беклемето, хижа „Добрила“ и село Кърнаре. На 1.30 ч. е заслон „Орлово гнездо“. Хижа „Дерменка“ е пункт от европейски маршрут E3.

В средата на 20 век, в основаното през 1902 г. в град Ловеч – Туристическо дружество „Стратеш“, членуват известни със своята инициативност туристически деятели. Заедно с представители на ловешката общественост те сформират комисия, която по примера на подобни предприети вече инициативи в други планински райони в страната, възприема идеята град Ловеч също да има своя туристическа хижа в Троянския балкан.

Хижа "Дерменка"
Хижа „Дерменка“ / снимка: Дарина Кедикова

В далечната 1959 г., на 12 април, е сформирана официална комисия, която има за задача да избере подходящо място за построяването на такъв планински дом по билото на Балкана в местностите „Бахчиите” или „Дерменкая”.

Съставът на комисията е разнороден, като по-открояващите имена са: арх. Неделчо Цачев, арх. Борис Цанков, арх. Матей Герджиков, Йото Чипилски – председател на ТД „Стратеш” по онова време, Кръстю Капарашев, д-р Казанджиев, както и имената на някои местни партийни ръководители – Дочо Шипков, Томчо Бешев и др.

Вижте: Хижа „Козя стена“

Комисията обхожда и преглежда споменатите местности и обсъжда всички аспекти, допитвайки се до местни животновъди, познаващи района. Провеждат се разговори и дискусии по различни важни въпроси:

  • наличието на подходящ водоизточник със стабилен и постоянен дебит и с добро качество на самата вода;
  • разположение и капацитет на бъдещата сграда;
  • достъп на МПС-та;
  • снабдяване на хижата с продукти от околните мандри и стада.

Накрая се взима решение градежът да стане в местността „Дерменка“, където се намира и сега. Още на следващия ден, 13 април, е създадено Планово задание за изграждане на хижата. Бъдещата хижа е трябвало да осигури подслон за минимум 60 – 80 туристи. Изчислена е стойност на градежа от 400 000 (тогавашни) лева.

Основните материали трябвало да бъдат традиционните – камъни и тухлена зидария, както и дърво, при максималното използване на изолационни и леки материали. В плана също така се набляга на външния архитектурен вид на сградата.

Малко по-късно, през месец август 1959 г. е създаден т.нар. „Акционен строителен комитет”, който, чрез своя многоброен състав от общественици, предприятия, учреждения и организации, отправя апел към цялата българска общественост за подпомагане изграждането на хижата на ловешките туристи – „Дерменка” в средна Стара планина.

Вижте: Хижа „Тъжа“

Туристическа маркировка: хижа Козя стена, хижа Дерменка
снимка: Миглена Стоилова

Изграждането на хижата върви трудно. На това място атмосферните условия са основен фактор при работата на открито. Снабдяването със строителните материали, изборът на работници и майстори, снабдяването с продоволствия и още редица други проблеми забавят строежа.

Все пак на 3 септември 1963 г. хижата, изградена основно с доброволен труд, е открита официално, въпреки че и преди това – в незавършен вид и без удобства, е приемала преминаващите туристи. Още от началото на своето съществуване хижата има важна роля чрез своето ключово разположение по билния маршрут на планината между хижа „Козя стена”, прохода „Беклемето” и хижа „Добрила”, както и за подслон и отправна точка за преходи по билото на Балкана.

Вижте: Хижа „Ехо“

В края на 60-те години на миналия век е прокаран така необходимият водопровод и хижата е водоснабдена. През 1977 – 1978 г. с много упорит труд през каменистия и стръмен планински терен от юг е прокарано и елекрозахранването за нея. Така са създадени най-важните удобства както за посетителите, така и за домакините от хижата.

Потокът от индивидуални туристи и групи, продължава да е сериозен и до ден днешен. А особено активни са зимните месеци, когато в района има работещ ски влек за любителите на снежните спортове. По данни на ТД „Стратеш“, хижата се е превърнала и в база – пост на планинските спасители от Ловеч, които дават своите наряди в почивните и празничните дни през годините.

Материалът е базиран на данни от ТД „Стратеш“, изнесени от неговия председател Светослав Генков по време на честването на 60-годишнината на хижата на 2.09.2023 г. 

Вижте рубриката ни: „Построяването на българските хижи“.

Сподели

Shares

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.