Много пъти сме ви разказвали за българските хижи и техните благополучни или злощастни съдби. Някои от тях имат късмет да се стопанисват от хора, влюбени в планината и имащи желанието да превърнат постройките в дом, други пък са изоставени безпаметно и зеят сред гората като паметници.
Българската хижа е домашно огнище за мнозина, криеща дълбока история или истории. С част от тях едно ново предаване е решило да ни запознае. Предаването се нарича „Разказите на хижаря“, а какво ще можем да видим в него, научихме от Христомир Александров и Камен Котев – част от създателите му:
Как се роди идеята и кое ви накара да решите да потърсите хората избрали планината за свой дом, а туристите за част от семействата си?
Хр.: Спомням си добре, кога за пръв път ми хрумна идея, че ще е много яко ако всеки може да се докосне до разказите на хижарите. Бяхме на един речен поход с каяци по река Русенски лом. Една от вечерите опънахме палатки до хижа Орлова чука. Вечерта запалихме огън, около който се събрахме всички и тогава до нас се присъедини хижарят там. И започна да разказва чудни истории за богатири, лъкове, коне, пътешествия и какво ли още не.
Това беше от преди времето, в което телефоните не можеха да правят почти всичко и така онази вечер остана само в спомените ми. През годините съм се връщал към тази идея не веднъж, но все нещо и липсваше… Накрая разбрах какво – най-вече ентусиазъм. Сега може би се събрахме и точните приятели, харесващи планината и свободата, които искаме да споделим това усещане с колкото може повече хора и да ги запознаем отблизо с хората, които ги посрещат.
Разкажете ни нещо повече за замисъла на предаването, какво ще видим в него?
К.: Най вече се надяваме да покажем духа и философията на тези хора, живеещи и приютяващи ни в планината.
Ще разкажем за ежедневието в една хижа от непозната гледна точка за повечето зрители, в което се редуват много труд, неочаквани препятствия и забавни моменти.
Има хижари, които могат да напълнят няколко епизода с преживяванията си и нещата които имат да споделят със света. Основните ни акценти са „Разказът на хижаря“ – тук ограничения не искаме да има, историите им са толкова много и толкова разнообразни че всяка една си заслужава споделянето. Имаме рубрика „Рецептата на хижаря“ – тук също нямаме ограничения. Разбира се, наблягаме на кулинарните чудеса, които тези хора ни предлагат, но рецептата могат да бъдат и споделени мисли, начин на живот или философия. Има и рубрика за интересните маршрути и красиви гледки наоколо, както и „Загадка на хижаря“.
Хр.: Други интересни рубрики са „Съветите на хижаря“ и „ЕКО в планината“. Тук вече се появява и мисията ни, да облагородим планинарите, да дадем съвети на по-неподготвените как трябва да тръгнат на едно такова пътешествие. Какво и как да реагират в извънредни случаи. Как да пазим природата, какво имаме право и какво не в планината, как да се отнасяме с растителният и животински свят и как да направим всички заедно и щадящо планините едно красиво и достъпно място за всеки искащ да се докосне до красотите им. Тук идеята е двупосочна. Искаме да помогнем не само на туристите, а и самите хижари, които могат да ползват добрите практики от колегите си.
Накъде ще върви предаването? Как смятате да се развива? Дали освен личните истории на хижарите, мислите да засегнете и други, важни или полезни, а защо не и забавни теми свързани с планинската тематика?
Хр.: Идеите се развиват много динамично. До вчера един епизод беше по около 30 мин. Днес решихме да ги разделим на две части по 15 мин. Така ще е по-лесно гледаемо, а и ще има очакване да видим продължението на историята от дадена хижа. Така също от два пъти месечно по този начин ще може да има епизод всяка седмица. В проект също е рубрика която е условно наречена „Гости за къщи“, която ще представя и добрите практики и добри стопани на къщите за гости, за които напоследък имат май повече негативно отношение в обществото. Така се надяваме да провокираме все по-голям интерес и към двата вида туризъм.
К.: Отворени сме за всякакви идеи и предложения. Ето пак, вчера на новосъздадената ни страница Hut Story | Facebook един човек, обичащ планината, но инвалид, ни помоли ако ходим в неговият район да го вземем с нас до някоя хижа, сега ми хрумва че може да има запознанство с различни дървесни видове, билки, цветя, гъби. Все повече се развива и велотуризма – ето една тема, която също може да намери място в предаването. Защо не и офроуда, който също е доста развит. Там има някакви конфликти с пешеходните туристи и ето място, където може да бъде намерен този баланс. Запознаването с хората от Планинската спасителна служба също е едно естествено продължение на развитието на предаването. Специално искаме да наблегнем на всякакви Екоинициативи и доброволчески акции, свързани с опазването на природата. Затова ще помолим всеки, който е инициатор или участник в такива инициативи да се свърже с нас, а ние се надяваме, че ще имаме сили и време да ги покажем.
Стартирате с един предпремиерен епизод, а доколкото разбирам, според първоначалния замисъл, за начало на поредицата сте избрали х. Узана и географския център на България. Защо?
Хр.: Да… когато надяваме се вече тръгнем сериозно с реализирането на проекта това ще е първият епизод. Избрахме го, защото това е географският център на България и символично оттам тръгваме във всички посоки, за да достигнем до хижарите и техните домове. А пък хижарката там се оказа, че поднася едни чудни изненади на гостите си, но това ще го видите в епизода.
Работим съвместно с телевизия Туризъм, които са много близки наши съмишленици. В реализацията имаме и договорка с ТВ1, но все още сме в преговори с Министерство на Туризма за тяхна подкрепа в това начинание. За жалост, тази война промени рязко политическата и икономическа обстановка и малко забоксувахме. Така че, ако сред читателите ви има хора, които могат и желаят да спонсорират един такъв проект, то тогава реализацията бързо може да се качи на едно по-горно ниво.
Как се справяте на терен със създаването на толкова необичаен формат? Трудно ли се снима „на прима виста“, така да се каже?
К.: От една страна именно невъзможността за предварителна подготовка и липсата на студийни условия освобождават от изискванията за техническа перфектност, което позволява прима вистата да се разгърне в свободна импровизация, да приветства творческите решения, интересните обрати и нетрадиционните хрумки.
От друга – импровизацията налага бърза реакция и непрекъснато внимание за детайли, които биха могли да са интересни и да бъдат включени в материала на един или друг етап; изключително отговорна изпреварваща „репортерска“ мисъл, предугаждане на евентуалности и варианти за отиграване.
Но от трета страна такъв формат изисква съответното ниво, което значи обезпечаване със специфична техника, респективно грамотност за боравенето с нея, което на терен е доста предизвикателна задача, на моменти с недотам приятни изненади.
Записващо устройство в джоба е една кухненска необходимост. Друга са сетивада бъдат нащрек.
И накрая, кажете ни няколко думи за самия екип?
Хр.: Това, което обединява екипа е, че обичаме планината и волния начин на живот. Едни от нас имат пребогат телевизионен опит, други са в сферата на звукозаписа, трети са небезизвестни фотографи. Някои от нас когато попаднат в планината веднага се втурват да покорят близкия връх, други предпочитат по-леките маршрути а трети са ветерани в тази активност и обичат да са директно на мястото. Всичко това обаче ни дава възможност за повече различни гледни точки, което винаги е добре дошло.
Последвайте „Разказите на хижаря“ за много вълнуващи истории от планината на:
Hut Story във Facebook / Story from the Hut в Youtube