В серия от материали* ще ви разкажем цялата история на една от най-трудните, отговорни и себеотдадени професии, тази на планинския водач. Това са хората, които ни помагат да сбъднем мечтите си, свързани с изкачването на високи и трудни върхове или осъществяването на трекинг по сложен планински терен.
*Материалът е поместен в книгата “Истории за началото на планинарството в България”, съвместно написана от доц.Сандю Бешев и списание 360.
1990 г.
Съвремие на професията в България
След 1990 г. и отварянето на България към света се увеличава интереса към страната ни. Увеличават се чуждестранните туристи, в това число тези, които искат да правят преходи в планината. Те използват основно български туроператори („Одисея-ИН”, „Пингвин Травел”, „Вивавантюр”, „Съншайнтурс” и др) и съответно планински водачи. България започва да присъства все повече в каталозите на големите чужди туристически агенции, предлагащи планински туризъм. Продължава и практиката от преди промените да се предлагат планински водачи в планинските ни курорти. Официално професия планински водач все още не съществува, но се увеличава броят на предлагащите услугата “планински водене” срещу заплащане и създава се професионална среда.
Разширяването на българския пазар с “зелени” и приключенски училища налага появата на първите организации, които създават началните стандарти за работа с деца – Аутуърд Баунд България и Едюко. .„Инструкторите” на тези организации може да се приемат като първите съвременно обучени планински водачи. При изготвянето на техните стандарти се взема предвид и международен опит. Започват да се предлагат все по-трудни, атрактивни и непознати маршрути в българските планини и известни райони и върхове в планините по света – Алпи, Хималаи, Гърция, Турция и др. Практически през този период започва широкото практикуване на професионалното водене на клиенти в планината, макар тази дейност все още да не е правно регламентирана. Появяват се първите алтернативни туристическите агенции – „Бюро Радецки”(Сивко Пачев) и „Мондо” (Евгений Динчев, което става „Трекинг”ООД в последствие), насочени към българския пазар.
През 1996 г., от кръговете на БТС създават Национално сдружение на планинските водачи, но организацията не развива особена дейност в следващите години. През 1997 г. по идея на Любомир Попйорданов, се създава “Асоциация “Планини и хора – АПХ” В нея участват млади водачи, повечето работещи в туристическата агенция “Одисея-Ин”, която към момента е една от основните български фирми за планински туризъм, със сериозни позиции на западноевропейските пазари. Сред целите на “Планини и хора” са правната регламентация на професията в България и създаването на национален стандарт за обучение на планински водачи, но ще са необходими още няколко години преди средата и законите да позволят това.
През 2000 г. след обновяването на българското законодателство и съобразяването му с изискванията на ЕС в Националната класификация на професиите, вече е вписана и професията “Планински водач”. В новия Закон за туризма (2002 г., с изменения през 2004 г.), е предвидено задължение за туроператорите да използват само дипломирани планински водачи.
На 15.09.2000 г. отваря врати първото училище за планински водачи в с. Черни Осъм. Всъщност става дума за нормално средно училище, в което една паралелка е с такъв профил. Идеята за това е на директора Минко Занковски, който търси начин да даде нов живот на училището. Важното е, че зад тази нова паралелка стои учебна програма за обучение на планински водачи, одобрена от министъра на образованието – пет години обучение с прием след завършен осми клас. Това е първия институционален пробив за създаването на професията, като заслугата е изцяло на Минко Занковски, вложил в това начинание много усилия. Извън училището подготовката на планински водачи се провежда по инициатива на туроператорите, чрез лекции и практически упражнения по специфични теми, свързани с придружаването на клиенти в планината. Едновременно с това, през 2001 г. и 2002 г. се провеждат серия курсове “Въведение в професията на планинския водач”, осъществени от асоциациите “Българска Асоциация за Алтернативен Туризъм – БААТ” и “Планини и хора” . Същите организации провеждат подобен курс за охраната на природните и национални паркове в две части.
През ноември 2003 г. се издава първия лиценз за център за професионално обучение по професията “планински водач”. Лицензът е получен от Асоциация “Планини и хора”, която представя първата по рода си самостоятелна цялостна програма за професионално обучение. (бел. ред. за разлика от програмата на училището в Черни Осъм, където обучението за придружаване в планината е част от средно образование. Още същата година започва първият курс, изцяло спонсориран от туристическа агенция Одисея-ин. През 2004 г. се провежда и първият държавен изпит, в резултат на който се появяват първите дипломирани планински водачи, съгласно съвременните изисквания на законодателство. Професията е от трета степен на професионална квалификация, с код 812020 и хорариум съответстващ на тази степен – 960 учебни часа.
През 2005 г. излиза книгата „Планините отблизо – наръчник на планинския водач и добрия планинар”, първо по рода си издание, в което по съвременен начин е представена работата на планинския водач. Издадена е от ИК „Одисея – Ин” и е въведена като учебно помагало в ЦПО. Информацията в този наръчник е обобщение на 15 годишната дейност на СТА „Одисея-Ин” и опита от първите няколко курса на ЦПО към Асоциация „Планини и хора”. В следващите години излизат още 4 издания на Наръчника, преработени и допълнени.
Асоциация„Планини и хора” става асоцииран член на Международната асоциация на придружителите в планината (UIMLA), през ноември 2008 г., a декември 2010 година на общо събрание на UIMLA в Швейцария, представляващ страната ни АПХ е приета пълноправен член. Така България става една от 10-те страни членки в UIMLA.
Въпреки всичко това чак 2016 г. излиза наредба регламентираща практикуването на професията. Така в началото на 2017 г. излизат първите 248 имена в държавния регистър на планинските водачи. От над 30 лицензирани по ЗПОО центъра за обучение, между които и този на БТС, този към Асоциация „Планини и хора” е единственият, който провежда курсове за подготовка на планински водачи в съответствие със закона. Досега в центърът са проведени 31 пълни курса, като в резултат на държавните изпити са издадени над 350 държавни свидетелства за професионална квалификация на планински водачи.
2016 г.
Алпийски водачи в България
През февруари 2016 се провеждат входящи тестове за започване на обучение на алпийски водачи по стандартите на IFMGA в Румъния. На тестовете се явяват 10-тина българи, петима от които са издържали тестовете . Георги Георгиев-Черния, Георги Пенев, Мартин Маровски, Виктор Варошкин, Тихомир Димитров. взимат правото да започнат обучение. Заедно с други кандидати от Румъния, Гърция, Грузия и Кипър, където няма такова обучение, създават се асоциация на страните от Източна Европа (EEMGA). Идеята е тази асоциация да изпълни изискванията за членство в международната организация за брой гидове. Чрез тази организация и в България ще може да може да се сертифицират водачи по стандартите на IFMGA .
На 21 Юни 2018 г. дипломират се първите трима български „гидове” към IFMGA след курс в Грузия и финален курс в Шамони – Г. Георгиев-Черния, Георги Пенев, Виктор Варошкин! През следващата година, в Словения, след изпит са приети за обучение в IFMGA още четирима българи – Милен Братанов, Косьо Локмаджиев, Алеко Държиков и Живко Жечев.
Година по-рано, през есента на 2017 г. са обявени условията и програмата на първия курс за „Алпийски водачи в България” от АПХ. Провежда входящ тест по катерене и първите летни семинари за получаване на второ ниво „Алпийски водачи”, на което участват 13 човека, членове на АПХ и изкаралите входящия тест на IFMGA в Румъния.
През 2020 г. в Банско се провежда курс на EEMGA с 5 участника от България. За първи път в страната се подготвят бъдещи IFMGA водачи. При успешно завършване на курса, това ще са първите международно признати алпийски водачи, сертифицирани на територията на страната ни.
В България професията се нарича „планински водач”. Термини като „придружител” и „лидер”не са приети у нас. В закона е приета формулировката „Планински водач първо ниво”. Следващото ниво, се нарича „алпийски водач”, за да се подчертае разликата.
