Елена и Здравко, които създадоха палатка за кола

Днес ще ви представим Елена Шопова и Здравко Дойчев, които с чиста съвест можем да наречем творци-изобретатели. Te са създателите на новата палатка за покрив на кола – Vagabond home, и ще ни разкажат откъде е дошла идеята за създаването на този супер готин продукт. А повече и за самата палатка ще научите съвсем скоро.

Здравко е инжинер и програмира микроконтролери. Елена се занимава с дизайн и сценография на театрални и телевизионни продукции.

Обичат да летят с парапланери, да пътуват и да карат 11-месечната Ева да се смее с глас. От няколко години имат интересно хоби – да бъдат творци-изобретатели.

Преди няколко сезона те изработват сами  двуместен експедиционен каяк (който правят за една зима). С него обикалят Ситония и правят опит за обиколка на архипелаг Северни Споради (където имат много весели истории).

В парапланеризмът има джаджа, която сигнализира, когато се издигаш на горе с крилото и когато пропадаш. Нарича се вариометър. Дипломният проект на Здравко е вариометър. Дълго време платките са се размотавли в плюшени играчки и скъсани чорапи, докато не се появява  идеята за  кутийка).

снимка: ЗдравкоЕто и техния разказ за прекрасната им хрумка, реализирала се като Vagabond Home roof top tent.

Преди няколко години търсенето на термични места за летене и море около тях ни отведе в Албания. Влюбихме се в тази страна и намерихме всичко, което търсехме. Понякога по случаен начин, а друг път  на пръв поглед неприятен начин, но всъщност всяка неприятност скоро се превръщаше в щастлива случка. Колата ни се счупи до Дерми. Един парапланерист от Русия спря и ни предложи да се качим с него до старта. Естествено зарязахме колата и отидохме да летим. Накрая на деня колата мистериозно проработи, а ние имахме координатите на няколко открити наскоро от него места за летене и доста напътствия какво може да се очаква там. Вечерта останахме да спим на дивия плаж до Дерми, на него пребиваваха едно семейство, което беше направило ресторантче в пещера, и три немски военни камиона, които бяха превърнати в кемпери.

Идеята ни да спим без палатка бързо беше осуетена от преминаващите покрай нас скорпиони и даже след като разпънахме палатката, често проверявахме дали няма някой вътре. Тогава се замислихме дали няма нещо по-сигурно, в което да спиш спокойно на места с по-опасни животинчета от тези скорпиони. Продължихме пътуването си като обикаляхме местата, които си бяхме набелязали и тези с координатите за летене. Накрая се оказа, че изминаваме по 80-90 км и вечер трябваше да се прибираме при разпъната ни на някой плаж палатка, която на сутринта пак ни мързеше да съберем, пък и плажа беше достатъчно хубав, че да се върнем на него… И общо взето така ни хрумна палатката.

Проучихме палатките за горен багажник на кола, оказаха се много и различни, но някак нещо все им липсва. Като например вторият слой, който предпазва от проливен дъжд и спира конденза. Като парапланеристи ни беше изключително интересно да гледаме схемите за аеродинамичния профил на производителите на багажници и палатки от този вид. Те винаги обръщат профила наобратно и показват някаква измислена от тях аеродинамика. За нас важното е палатката да се отваря и затваря бързо без много суетене, да е сигурно закрепена за колата, да е устойчива на дъжд и вятър, да е комфортна и да събира много багаж.

И така, след две години прототипиране, през които сменихме четири работилници и пренасяхме тежки модели и матрици, в което се включваха всичките ни приятели и нищо не ставаше от първия път, най – накрая вече имаме мечтаната палатка.

Най-смешното беше, когато стана напълно готова и я качихме на колата – в далечината, но точно над нея, избухна заря. Много тържествен момент беше. Вече е тествана многократно и е с много плюсове, дори и такива, за които не сме и подозирали. Например, пази сянка и когато влезеш в колата, тя не е толкова задушна. И това че си нависоко, на втория етаж. Има нещо много приятно в това.

А за това време, за добро или за лошо, до дивото плажче на Дерми вече стига асфалтов път и е започнат недостроен проект за туристически комплекс. Има голям бар на плажа, в сянката на който е ресторантчето в пещерата. Стартът е станал изключително луксозен – с трибуна към излитащите и гледката на Лиогара, а скорпиони вече никой не е виждал там.

Сега, докато се чудим къде да бъде последната ни лятна почивка за годината, бързаме да спретнем и предстоящата кампания за споделено финансиране, която ще стартира тази есен. Надяваме се, че чрез нея палатката, която се казва Vagabond Home roof top tent, ще стигне до продукция.