Стивиан Гатев е звяр. Безпощаден и гладен за успехи. Неслучайно през последните 2 години никой не може да го достигне на върха на българския даунхил. Едновременно с това, Стивиан Гатев е адски спокоен и приятен събеседник. Той впечатлява със своята целенасоченост и желанието да направи всичко нужно, за да продължава все по-напред и нагоре (или пък – надолу, в неговия случай). Срещаме го малко след като се присъедини към спортното семейство на Monster Energy (с титлата „посланик“), дни преди държавния личен и отборен шампионат по спускане в Боровец и седмици преди най-важния състезателен месец в кариерата му.
Последните 2 години без съмнение са най-силните в кариерата ти.
Да, в последно време доминирам! На 22 и 23 юли предстои национален шампионат в Боровец и смятам да дам всичко от себе си, за да защитя шампионската си титла.
Усещаш ли напрежение от факта, че на всяко българско състезание трябва да отстояваш водещата си позиция?
Определено. В България всички погледи са насочени към мен, хората очакват единствено най-добрите постижение. Но това не ме сдухва ни най-малко. Напротив – кара ме да се напъвам дори повече.
Вече си и официална част от семейството на Monster Energy.
Да, от два месеца работя заедно с Monster. Отдавна съм фен на марката и се радвам, че най-сетне мога бъда част от това голямо семейство.
Когато започна да жънеш успехи преди година, беше уверен, че това се дължи на отличната ти физическа подготовка. Промениха ли се нещата през 2017?
О, да! Чувствам се много по-здрав и силен от миналата година. Заедно с моя кондиционен треньор наблягаме на повече и по-тежки тренировки. Отделно от тях си купих шосеен велосипед и започнах да изминавам по 60 км, 2-3 пъти седмично.
Остава ли ти време за нещо друго, освен за тренировки?
Хаха, разбира се! Когато човек иска, той винаги намира време. Сутрешната ми кондиционна тренировка е от 7 до 9. После закусвам добре и излизам със шосейния велосипед, а ако имам сили, вечерта съм на Витоша за няколко спускания.
Докъде се надяваш, че можеш да достигнеш?
Ако продължавам да тренирам усилено и да се включвам в международни състезания, бих могъл да достигна до Топ 50 в Европа. А защо не – и до Топ 40.
Преди година ти предстоеше първото ти голямо предизвикателство – състезанието във Вал Ди Соле, Италия. Беше ли толкова страшно, колкото се опасяваше тогава?
Готвих се за това състезание със съзнанието, че едно от най-тежките в Европа. Но чак след като видях трасето на живо осъзнах колко сериозни са нещата. Беше брутално. Имахме на разположение цели 4 дни за каране, което ни изигра лоша шега – защото след няколко дни тренировки трасето започна да се подкопава зверски много. Стана направо невъзможно за каране, а когато дойде време за финала беше абсолютно нечовешко.
Хвана ли те страх?
Честно казано – да. Доста състезатели преди мен падаха и се налагаше почти непрекъснато да ги изнасят с хеликоптер от трасето. И тъй като седмица след това ми предстоеше четвърти кръг от българските даунхил серии, реших да се пазя. В крайна сметка, нямаше какво да доказвам – исках да мина трасето, но без травми. И въпреки всичко беше нещо зверско – няколко пъти изпусках кормилото, клипсовете започнаха да се откопчават…
След това имаше и още няколко международни участия. Как минаха те?
С всяко следващо се справях все по-добре. Бях на европейския шампионат в Сeстола, Италия, където заех 52-о място – едно нелошо постижение. Няколко седмици по-късно бях на страхотно трасе в Шладминг, Австрия, в един от най-добрите байк паркове в Европа. На финала дадох 80-о време и то само заради една грешка в началото, без която вероятно щях да съм 50-и.
Едва ли смяташ да спираш със състезанията в чужбина?
В никакъв случай. През август ще участвам на четири състезания – едно в Чехия и 3 в Швейцария. Септември пък ми предстои участие за европейската купа в Леоганг, Австрия. Силно се надявам там да постигна добър резултат.
