Ако разгледате календара на предстоящите събития от Световния сърф тур на големи вълни, ще забележите продължителност на състезанията от по пет месеца. Вероятно е да решите, че има грешка в задаването на датите – все пак едно подобно събитие не продължава повече от няколко дни. Точният отговор е – не повече от ден. Въпросът е, че никой не знае точния момент, в който едно състезание на големи вълни ще може да се състои, защото вълните над шест метра са просто рядко срещано явление. Затова в продължение на пет месеца заинтересуваните участници и зрители на тези ивенти седят в готовност за бързи действия, които да ги заведат при вълната. Най-сложната задача в случая се пада на организаторите на състезанието.
Календарът на биг уейв състезанията за годината съдържа само „потенциални“ локации за посрещане на големи вълни и в определени времеви периоди. Така наречените прозорци се предвиждат на база задълбочена и дългосрочна метеорологична прогноза. Публиката и участниците се държат в течение на актуалните събития чрез интересна система от сигнали, която има четири степени или цвята – жълта, оранжева, червена и зелена. Настроението започва да се покачва със цвят жълто, който информира, че има шанс събитието да се случи през следващата седмица, в случай че метеорологичните условия се задържат по същия начин. Ако факторите изглеждат обещаващи повече от два последователни дни, се „бие“ оранжева аларма. Три дни преди събитието тя става червена, два- зелена. Последното означава, че събитието наистина ще се състои. Всички тези етапи на организация се движат от мениджърите на събитието, които се нагърбват с риска да разочароват много хора в последния момент. В какво се състои работата и как се вземат решенията по високите етажи на Световната сърф лига, може да разберете в следващото интервю с посланика на Световния тур на големи вълни и бивш негов шампион (2012/13) Питър Мел. Разговорът е публикуван в Surfer Magazine.
SM: Състезанията на големи вълни продължават един ден, но са свързани с периоди на изчакване от повече от четири месеца. Всеки ден ли гледате прогнозата в тези обявени периоди?
Мел: Аз, да. Американската флота използва цялата си техника, за да изнася всекидневно четири различни карти и аз гледам всяка една от тях. Просто не можеш да си позволиш да изпуснеш някоя. Наблюдавам всяка буря и проследявам поведението й. Гледам за систематичност или липса на такава и как нещата се менят. Всичко това е трудно, защото четеш време – то прави каквото си иска и това е най-сложнатачаст. Винаги ще има поле за грешка.
SM: Трудно ли е да се абстрахирате от емоциите при взимането на решения, когато нещата започнат да се нареждат в полза на събитието?
Мел: Да, но трябва да го правиш. Нормално е да искаш да видиш успех за всеки и всичко. Искаш да удовлетвориш едновременно фенове, състезатели, организатори и спонсори, но всеки един от тях има малко по-различни очаквания от другия. Изложен си на мнението и вълненията на всичките, но накрая на деня трябва да извадиш емоцията от уравнението. Трябва да се изолираш и да вземеш най-доброто решение за всички участници в мероприятието.
SM: Кой е най-късният момент, в който може да дадете зелена светлина на събитие?
Мел: За атлетите това трябва да се случи с предизвестие от три дни. Но в работата ни като световна организация ни се налага да взимаме решенията още по-рано. Обикновено са ни нужни пет дни, за да задвижим целия процес по случване, но всяко събитие е различно. Всичките имат своите специфични трудности в организацията, които трябва да се вземат предвид и да се заобиколят.
Организацията на Todos Santos (Challenge, Мексико), например, ни отне повече време, защото това е логистично най-трудното събитие. Не само трябваше да прекараме всички и всичко през границата, но трябваше да го транспортираме от брега до острова, на разстояние от 15 км. Направо е изумително, че успяхме да постигнем толкова високо разпространение на това събитие.
SM: Как измервате успеха на едно биг уейв състезание?
Мел: Всеки път, когато успееш да излъчиш шампион и публиката успява да проследи това от начало до край – това е успех.
SM: Можете ли да назовете най-голямото предизвикателство в планирането на тези състезания?
Мел: Най-трудно е да натиснеш спуска. Например Quiksilver Eddie Aikau Invitational е най-старото сърф състезание на големи вълни – провежда се от 31 години. Първото му издание представлява 24 човека, подиум и няколко съдии. Можеш просто да отбиеш автомобила един ден и да кажеш: „Вълнението е седем метра! Идвайте всички и да палим!“ Но толкова много неща са се променили оттогава и нещата вече не работят по този начин. Сега трябва да оставиш достатъчно време на всички, да се доберат до мястото на събитието и да доставят техниката за разпространение. Имаш много повече хора, които трябва да ощастливиш, и много повече изисквания, които да задоволиш. Всичко това прави натискането на спусъка и задвижването на нещата много трудно. А когато ги засилиш, след това трябва много да се постараеш, за да можеш да ги спреш.
