През изминалия уикенд надпреварата Home Mountain Bike Cup постави завършек на сезон 2018 в Българските даунхил серии. За пореден път отборът на Gravity постигна много добри резултати не само в конкретната надпревара, но и в крайното класиране за сезона. Как се чувстват членовете му след последното състезание и каква е равносметката за представянето им в Сериите през 2018, разказват Росен Ковачев, Стиван Стефанов, Валенто Александров, Румен Белезирев и Виктория Гончева.
След края на последното състезание от Българските даунхил серии, каква е равносметката ви от изминалия сезон? Доволни ли сте от представянето си?
Росен: Да, със сигурност. Успях да спечеля сериите, а също станах и Национален шампион.
Стиван: Доволен съм от себе си и напредъка, който постигнах през този сезон. Взех няколко челни места и завърших 4-и в общото класиране за България в категория Мъже 19+.
Валенто: Определено да. Въпреки че така и не станах 1-ви, прогресирах достатъчно много. Открих нови начини да се радвам върху колело и карах за отбор мечта.
Румен: През изминалия сезон имах някои технически и физически проблеми, но въпреки това успях да спечеля Балканските и Български серии в категорията юноши 17-18. Като цяло определям сезона си като успешен и съм доволен от представянето ми и опита, който натрупах по време на него.
Виктория: За мен сезонът беше тежък, тъй като имах доста контузии, а състезанията, в които участвах, не бяха никак леки. Определено виждам напредък в карането ми и това ме прави напълно удовлетворена!
По-добър ли беше той в сравнение с минали години?
Росен: Това е един от силните ми сезони и се радвам, че успях да затвърдя позицията си от миналите години.
Стиван: Мисля че този сезон е един от най добрите ми, не само по класирания, но и поради факта, че завърших без контузии, което за мен беше едно от най-важните неща.
Валенто: Несравним. Преди не приемах спускането като форма на съревнование, а този сезон открих, че мога да развия уменията си много, стремейки се да подобрявам резултати.
Румен: В сравнение с предишните години, 2018 е един от най-успешните ми сезони. Бях доста по-подготвен и уверен спрямо минали години и резултатът е налице.
Виктория: Не бих го определила като по-добър от миналогодишния, но определено научих много повече неща, заради всички трудности, през които преминах.
Как оценявате представянето си на последното състезание на Витоша?
Росен: Бях много добре подготвен и дадох първо време на квалификацията. За жалост на финалното си спускане направих груба грешка, с която едва не излязох от трасето, а това ми костваше ценни секунди. С още една грешка успях и да счупя педала си, но успях да финиширам само на 19 стотни от победата. Не съм доволен от спускането си, но въпреки това взех второто място.
Стиван: По принцип се борех за по-високо място в класирането, но направих грешки, които ми костваха забавяне и завърших 3-ти.
Валенто: На това трасе просто се радвам, че оцелях 2 дена без падане. Класирането можеше и да е по-добре, но съм доволен, че без крайни рискове, постигнах 4-о място.
Румен: Успях да дам най-доброто време в категорията си, въпреки че поради постоянни технически проблеми не тренирах достатъчно. Моето и отборното представяне бяха отлични и почти всеки успя да достигне целта си.
Виктория: Смятам, че се представих доста добре, но конкуренцията ми въобще не беше за подценяване. Въпреки всичко успях да запазя самоувереност и концентрация.
Изпитвахте ли повече напрежение, след като знаехте, че за много от вас то ще е решаващо и за крайното класиране за сезона?
Росен: Честно казано не се притеснявах особено. Имах достатъчно точки, трасето е едно от любимите ми и беше малка вероятността да бъда изместен от първото място.
Стиван: Напрежение винаги има, но 4-тото място в крайното класиране ми беше сигурно, затова бях по-спокоен от очакваното.
Валенто: Не, тъй като това ми е първи сериозен сезон. От самото начало исках просто да развивам умения, местата сами идват.
Румен: Напрежението не беше никак малко, особено за мен и за Вики, тъй като от това състезание зависеше дали ще сме победители в крайното класиране. Но това не ни попречи да дадем всичко от себе си и да грабнем победата.
Виктория: Не мога да отрека, че не съм се притеснявала, особено когато крайното класиране зависи от това. Безпокоеше ме и най-скорошната контузия, която все още не беше отшумяла напълно. Все пак, ако бях загубила, нямаше да съм тъжна, а напротив – може би щях да се мотивирам за следващия сезон.
Как протече самата надпревара?
Росен: Както винаги, всичко беше по график и нямаше затруднения.
Стиван: На квалификационния рън спуках гума и не можах да добия реална представа как се движа с времето си, но за сметка на това изкарах късмет да тръгна първи на финалното спускане и да не застигна някого. Спестих и напрежение, вместо да чакам всички и да се спускам от последните.
Валенто: Голяма тръпка! От хилядолетия каране трасето чак беше проговорило – замеряше ни с камъни, пропадаше, променяше се в движение. Карачите бяха бодри и весели и цялото каране беше истинско приключение. Никой като че ли не гледаше чуждото време, всеки се опитваше просто да даде максимума от себе си. Състезателите от категория 17-18 години се държаха изключително спортсменски и всеки искрено пожела на другите безаварийно слизане.
Румен: По време състезанието имах само едно спускане без спукана гума или друг технически проблем и това беше финалното ми спускане.
Виктория: За мен всичко протече повече от добре, нямах и технически проблеми, което си беше истинско постижение за това трасе!
Изпитвахте ли затруднения по трасето?
Росен: За разлика от миналата година, този път беше топло и изключително прашно. Трасето се променяше и изкопаваше все повече с всяко следващо спускане. На моменти беше трудно да запазиш сцепление върху прахта и търкалящите се камъни.
Стиван: Затруднения – не. Трасето ми е едно от любимите – близо е до града и доста често имам възможност да карам по него. На самото състезание обаче беше доста изровено, виражите почти ги нямаше и беше по-неприятно за каране.
Валенто: Имаше доста прах и търкалящи се камъни. За щастие поне не валеше, така че няма какво да се оплаквам. За разлика от миналата година трасето се караше, а не се бедстваше по него.
Румен: Не бих казал, че имах някакви трудности по трасето, всъщност беше забавно и карах с удоволствие.
Виктория: Не, трасето доста ми допадна. Беше малко хлъзгаво, заради цялата прах, но нямаше нищо друго, което да ме притеснява.
Какво ви предстои сега? Има ли още състезания, в които планувате да участвате?
Росен: Това е за този сезон, сега е време за заслужена почивка.
Стиван: Предстои ми да участвам в състезанието в Гърция, което е идния уикенд и с това мисля да приключа този сезон. Надявам се и там да се представя добре, въпреки че трасето е повече въртене и не е мой тип.
Валенто: Предстои ми подготовка за следващата година. Цял сноуборд сезон и каране за кеф.
Румен: Тази седмица престои едно състезание в Гърция, в което аз, Вики и Стиви ще вземем участие. С него ще закрием сезона.
Виктория: Този уикенд предстои последното състезание за сезона в Ореокастро, Гърция. След това ще започне кондиционната ми подготовка в залата, заедно с Валери Ставрев.
Какви са плановете ви за бъдещия сезон и как ще протече подготовката ви за него?
Росен: По-рано през седмицата обявих, че това ми е последното състезание в категория Елит. Смятам след 15 годишна кариера да отдам времето си на други неща.
Стиван: За бъдещия сезон първо планирам операция на коленни връзки, която отлагам от доста време, след което възстановяване и тренировки.
Валенто: Надявам се да успея да развия достатъчно уменията си, за да бъда конкурентноспособен, дори в категория Мъже.
Румен: Все още нямам точни планове за следващия сезон, но мисля да се подготвя добре. Тъй като на домашното ми трасе в Сопот рядко пада сняг, ще имам възможността да карам по време на зимата. Същото така ще наблягам на тренировки в залата, за да подобря физиката си.
Виктория: За съжаление все още нямам ясни планове за следващия сезон, тъй като ми предстоят кандидатстване и много други предизвикателства. Надявам се колелото да не остане на заден план и да продължа да вземам участие в Европейските купи.
