Доцент Сандю Бешев, известен като хроникьора на българския алпинизъм, разказва историята на Параскев Стоянов – 24-годишният студент, изкачил Гран Комбен през 1895 г. По-късно той става голям учен и поставя началото на българския алпинизъм.
На 1 август 1895 г., преди 120 г., студентът по медицина, а впоследствие виден наш професор-хирург Параскев Стоянов, се изкачва на вр. Гран Комбен – 4318 м, в Швейцария. Тъй като никъде другаде не са открити данни за по-раншно българско изкачване на голям алпийски връх, то се приема за начало на алпийска дейност у нас.
ВЪРХЪТ
На границата между Швейцария и Италия, недалеч от прочутия проход Гран Сан Бернар, един връх се издига на 4318 метра. Изходните пунктове за изкачването му са няколко. Най-популярен е този от изток откъм долината на река Вангес. С превозно средство се достига селцето Фионау, откъдето по изключително стръмна пътека след около 6-7 часа умерен ход се достига х. Паносиер – 2669 м. От хижата за един ден може да се изкачи връх Гран Комбен (4318 м) или неговият no-малък съименник – Петит Комбен (3672 м).
В този район, в градчето Вербиер, има сдружение на гидовете, откъдето през 1895 г. нашият сънародник Параскев Стоянов наема водач, с чиято помощ се изкачва на по-големия от двата върха. От тази страна целият път към върха преминава през снежноледени участъци. От самата хижа постепенно се набира височина, а излизането на самия връх и днес затруднява добре подготвени алпинисти. С техниката и с подготовката, която е имал преди 120 г. Параскев Стоянов, неговото изкачване може да се окачестви като подвиг.
По този път през 1979 г., когато българските алпинисти честват своя 50-годишен юбилей, на върха се изкачват петима алпинисти от гр. Дебелец, водени от Христо Шипчанов. Няколко години по-късно, когато световният алпинизъм чества пък своята 200-годишнина, няколко студенти от Алпийския клуб в Пловдив достигат до подножието на върха, но атмосферните условия рязко се влошават и те не достигат върха.
Върхът може да се достигне и от запад, като от първокласния път Мартини – Швейцария – Аоста – Италия се премине с превозно средство до селцето Бург. Откъм запад изкачването е значително по-сложно и поради това през 1895 г. път към върха от запад не е имало. Днес по този маршрут се ползва х. Валсорей (2469 м).
По-малко популярно е изкачването на върха и от южната италианска страна. От тази страна изходен пункт е гр. Аоста и селцето Валпелине. Път към върха има и от връхната точка на самия проход Гран Сан Бернар (2460 м).
ИЗКАЧВАНЕТО
Като студент в Швейцария Параскев Стоянов посещава често планината Салев, близо до Женева и изкачва няколко незначителни върха. Голямата му мечта обаче е връх над 4000 метра, който освен популярност да има и определена техническа трудност. Затова той избира Гран Комбен. Свързва се със сдружението на гидовете в гр. Вербиер, които му препоръчват неколкоседмични специални упражнения по алпинизъм. „Никога няма да забравя“ – пише той – „първия си урок по катерене в комин на планината Салев до Женева. Коминът бе дълбок стотина метра и през него трябваше да минем десетина метра, за да излезем върху една тераса. По едно време гърбът ми се плъзна надолу, аз цял изтръпнах. Когато видях под себе си черната бездна, тръпки и пот ме избиха по гърба, но инстинктивно се опнах по-силно и се задържах и полека излязох от комина.“
Изкачването на Параскев Стоянов е оценено по достойнство и в България, защото когато си идва у нас, е поздравен лично от Алеко Константинов. „Стар турист съм – пише пак той – от 1895 до 1903 г. бях първият българин, който се бе качил най-високо на вр. Гран Комбен в Швейцария – 4318 м, и покойният Алеко през 1895 г., когато се завърнах от тая моя екскурзия, ми козирува и поздрави.“
За изкачването на Гран Комбен, както споменахме, Параскев Стоянов наема гид, на когото плаща 50 златни лева и му подсигурява храната. Това изкачване не е афиширано в пресата а потъва в забрава. За него авторът напомня 34 г. по-късно, когато по поръчение на ЦН на БТС написва „Практично и пълно ръководство по туризма, за туристи, скаути, спортисти, юноши, колоездачи, ловци и пр.“
В него той обстойно описва както подготовката си за изкачването, така и самото изкачване. В същата книга, цитатите от която авторът е ползвал, Параскев Стоянов отделя двадесетина страници за теорията и практиката на алпинизма и това е първото в България помагало за алпинизъм. Негова е и книгата „Хигиена на туриста“.
Тази книга днес е библиотечна рядкост и почти не е позната на любителите на планинарството и алпинизма.
ПАРАСКЕВ СТОЯНОВ
е роден на 30. I. 1871 г. в Гюргево и е син на онзи родолюбив българин Иванчо Стоянов, който закупува билетите за кораба „Радецки“ на Ботевите четници, както и револверите им, а след Освобождението е депутат в Народното събрание. Майката на Параскев Стоянов, която е французойка, оказва особено влияние върху възпитанието му. Главно под нейно влияние той учи във френския лицей в Букурещ, следва медицина в Париж, Женева и Вюрцбург. Във Вюрцбург – Германия, той получава и докторат след блестяща защита на докторската си теза „Върху сърдечния карцином“.
Завърнал се в България като млад лекар, той работи последователно в Русе, Ловеч, Плевен и Варна. Любознателността и природната надареност му дават възможност да владее 11 езика, чрез които следи всички новости в медицината. На 10 юни 1918 г. Параскев Стоянов е избран за професор по хирургическа пропедевтика с оперативна медицина и заедно с Васил Моллов са първите професори по медицина в България.
Огромната работа в катедрата, участието му в конференции и симпозиуми не му позволяват да практикува активно, както по-рано, планинарството, но това не му пречи да прекарва всеки свободен ден в планината, дори и тогава, когато става учен от международен мащаб, след 1930 г. Негови приятели от планината са Иван Вазов и проф. Иван Шишманов, както и неговите студенти.
На 14 ноември 1940 г., само един месец след като е излязъл в пенсия, проф. Параскев Стоянов завършва жизнения си път. Името му, по непонятни причини, е останало малко познато на нашите алпинисти и планинари. Значително по-познато е то сред медицинските среди. Най-голямата болница в Северна България – тази в Ловеч носи неговото име.
