През месец май 2014 Боян Петров стана първият българин, изкачил третия по височина връх в света – легендарния Кангчендзьонга (8586 м). Най-трудната си експедиция досега Боян е направил без да използва допълнителен кислород, експериментирайки с аклиматизацията, сам, след тежко изгубване в планината.
Броени часове преди да замине за следващото си голямо предизвикателство – още два от най-трудните за достигане осемхилядници, К2 и Броуд пик, Боян Петров разказа в интервю за 360° за своята експедиция Кангчендзьонга, както и за следващите цели.
Какво представлява Кангчендзьонга?
Гигантски масив от 4 осемхилядника- Главен връх (8586 м), Западен връх (Ялунг Канг, 8505 м), Централен връх (8482 м) и Южен връх (8494 м). Невероятно сложен като топография. От началото е доста стряскащо като го видиш.
В какво се състоеше подготовката ти за тази експедиция?
Стремеж към 8 000-10 000 метра положителна денивелация на месец. Това постигах с два до три пъти седмично изкачване от последната спирка на трамвай № 5 до Копитото, два пъти месечно Княжево-Черни връх, плюс два пъти месечно Мусала или Вихрен.
А аклиматизацията в Хималаите?
Експериментирах с нов подход. До първата атака направих три излизания до 6300 м и само едно до 7000 м. Спах 3 пъти на 6300 и само веднъж на 6700 м. После директно тръгнах в атака. Нямах проблеми с ритъма на дишането и пулса. Организмът ми просто работи добре и над 7000 м.
Как стигна до Кангчендзьонга?
Към базовия лагер тръгнах с групата на Денис Урубко от север. След като се разбра, че има организационни пречки да катеря от север, наех двама носачи и след два дни трекинг прехвърлих няколко била и през прохода Селеле догоних кервана от експедиции, които се движеха към южния базов лагер. Общо трекинга беше 9 дни като се тръгва от 1800 метра и се финишира на 5600 метра.
Какви бяха условията, при които достигна Кангчендзьонга?
Студено слънце, вятър на пориви със скорост между 40 до 60 км/ч, температура от -25° С. От щурмовия лагер тръгнах в 00:30 ч. и стигнах върха в 14:30 ч. Преодолява се огромна денивелация от 1100 м. Катери се основно по 40 градусов фирн, а във върховата част и по скални прагове.
Използва ли кислород?
Не, никога не съм използвал.
Подкрепата?
Фармацевтичната компания Ели Лили ме подкрепиха за пореден път на 100%. Магазини Стената и Berghaus осигуриха голяма част от екипировката. Рамкофарм предоставиха препарати за въстановяване и сателитен телефон. Garmin помогнаха с GPS часовник за запис на тракове и помощ в намирането на лагерите в мъгла. А спомените за усмивките, прегръдките и топлите думи на много хора, които видях преди заминаването ме топлеха в студените нощи.
Освен Кангчендзьонга, кои са другите ти най-големи постижения в алпинизма?
От 2000 г. досега съм изкачил или съм правил опит на 16 върха над 5000 м на 5 континента. Общо над една година е времетраенето на тези експедиции.
Кое изкачване е било най-тежкото ти досега?
Без съмнение Канчендзьонга беше най-трудното. Оцелях движейки се сам, без кислород в огромна, сложна, студена и опасна планина.
Следващото предизвикателство?
На 9 юни с Младен Данков заминаваме за Пакистан. Целите са два осемхилядника за 70 дни – Броуд пик (8047 м) и К2 (8611 м). Подготвени сме, имаме необходимата екипировка и съм тактически спокоен, защото съм бил и на двата върха (през 2001 и 2005 г.). Искам само два прозореца по 5 дни с по-слаб вятър. Ще положим всички сили, за да развеем знамето и на двата върха, мислете ни и стискайте палци!
