Когато Илко Илиев се движи, всичкo замръзва. Моментите се разтягат, а той подскача, отскача, превърта се, катери се, приземява се, лети.
На 24 години е, не е спирал да се занимава с фрийрън и паркур в последните десет от тях и, логично, притежава множество различни гледни точки. Има и две визитни картички – от една страна е co-CEO на Leap и прави „инструмент, който улеснява общността на екстремните спортове да намира, да пътува, да изследва, да се вдъхновява, да споделя и да се свързва“, затова се срещаме в офиса на фонда за рискови инвестиции Eleven, където той разработва бета версията на LEAP и е в непрекъснат контакт с лаптопа си. От друга страна, според втората му визитка, е captain на студио Astro Kit.
В ядрото на основния екипаж (crew) на Илиев са десетина човека, с които той обича да работи онлайн и на терен. „Това е”, казва той по едно време. “Да се разберем: всичко, свързано със спорт е яко – спортът изгражда, създава ти интереси, той е дори като медитация. Защото, когато се занимава с някакъв вид спорт, независимо дали е BMX, брейк-танци или паркур, човек намира желание за живот“.
Тъй вярно, капитане, но не е ли много екстремен този спорт? Илко отговаря веднага: „Екстремен е толкова, колкото си го направиш. Това е цялостно изживяване. Аз и приятелите ми обичаме да пътуваме много и най-ценното според мен, освен самото спортуване, са приключенията. Става дума за намиране на нова среда и нови места, където да практикуваш нови изживявания и нови гледки“. И бягаме…
Всяка офлайн-поява на общността е събитие сама по себе си, защото разширява границите на представите за време и пространство. Най-опитните фрийрънъри могат да бъдат забелязани например надолу с главата върху покрив, комин, лифт, дърво, или друга височина от заобикалящата ги среда. Естествено, че предпочитат да се срещат сред природата, но отскачат и в града, организират фестивали, строят паркове. Едно от любимите им занимания е „да си вземеш раничката и един евтин билет, и да се озовеш някъде със скъсаните маратонки, за да тренираме – знаеш, че принадлежиш към нещо, а хората може и да си мислят, че си дрипав“. Удобни дрехи и обувки – това е единствената необходима екипировка за фрийрън.
Общуването онлайн протича основно чрез споделяне на видеоклипове. „Youtube помага, да – виждаш нови подходи, учиш се на нови неща и това не важи само за паркур – в момента нивото във всички спортове се вдига чрез интернет.“ Руснаците и англичаните, смята Илко, са най-големите иноватори в движенията напоследък. Българското спортно ниво е високо, но можем да усъвършенстваме качеството на снимане и да сме по-сплотени.
Няколко дни по-късно се оказва, че фрийрън-философията на Илко е гъвкава: „Просто човек наистина трябва да прави, каквото му е интересно. Ако го влече да снима и да скача – ОК, ако го влече да води уроци – ОК, ако иска да става машина и звяр на тяло – ОК. Идеята е да се забавляваш изцяло“. Готово, пресрещаме го по пътя от Казичене, където са практикували заедно с фотографа Марин Кафеджийски (още доказателства за съвместната им работа има в Mixed Motion Project –
Episode.1
Episode.2
ВИЖ ОЩЕ: Mixed Motion Project 3: Всичко е в подготовката
Пътуваме заедно към Витоша и слушаме Vance Joy, The Kooks и Zucchero, след което проучваме някои от опорните точки на спорта, докато наоколо хвърчат борови иглички. И бягаме. Свободно.
Терен
Фрийрънърите се движат практически навсякъде в пространството от точка А до точка Б към следващата: „Точно това е идеята – да намираш креативни решения. Колкото по-начупен е теренът, толкова по-добре“. Традиционно най-добрият софийски квартал в този смисъл е Зона Б5, а за силовите тренировки и един равен под стига.
Тренировките за начинаещи се провеждат в зала и/или на безопасно място. „Целта е да е забавно”, продължава Илко – “загряваме, тренираме всякакви упражнения според терена, които са свързани с паркур-елементи, или играем игри: един тръгва, измисля как да мине, показва на другите и всички трябва да минат по същия начин. Доста се смеем. Или правим едно трасе, което се минава, докато си подаваме топка със затворени очи. След това пак се прави физическо натоварване, разгряваме се и си отиваме“.
За времето
Дори децата под десет години могат да тренират, но адаптирани за възрастта им упражнения в зала, докато костите (и мускулите) им укрепнат достатъчно. Тъй като спортът е потенциално травматичен, първо се тренира върху дюшеци, но и след това меките настилки са за предпочитане. Препоръчват се занимания с двукратния световен шампион Делян Димитров.
Искат се здрави глезени, колене, кръст и желание. Тези са и частите на тялото, които търпят най-много контузии.
Продължителността на една добра тренировка (паркур + физическа подготовка) е минимум два часа. Може да се скача и по цял ден, разбира се, но всичко зависи от способностите на скачащия.
Загрявката и разгрявката са задължителни.
Първите трикове, които се усвояват, според Илко зависят от това „какво ти е интересно – салтата са по-акробатични движения, а ако искаш да тренираш по-стриктно паркур – тренираш повече катерене, изкачвания, стена…“
Волна програма
Фрийрън и паркур идеално се допълват с катерене, тичане, плуване, фитнес и стрийт-фитнес. Освен физическите умения, практиката развива и менталните качества.
Да, Илко Илиев е попадал в неприятности около необичайните места, на които понякога спортува, но тогава не бяга. Казва, че скачането го е научило „точно на това – да се справяш с проблемите и да намираш решения. По цял ден се изправяш пред някакви проблеми, независимо дали в работата, или в училище, накрая на деня излизаш да тренираш и проблемът пред теб е да изкачиш тази стена, или да минеш този маршрут сто пъти, или да направиш сто лицеви опори. Това става един елементарен проблем, който трябва да разрешиш по елементарен начин – трябва да го направиш. По този начин се изчистваш, или най-малкото се уморяваш достатъчно, за да заспиш без да мислиш за други неща“.
ВИЖ ОЩЕ: 2D RUN с Илко Илиев
Илко Илиев е един от основателите на Freerun България и провежда безплатни открити тренировки всяка събота и неделя след 12:00 ч. пред ротондата на Централна ЖП-гара София.
Статията е част от брой ЛЯТО 2014. В случай, че сте го пропуснали (или ви липсва някой друг от предишните броеве), не се притеснявайте – свържете се с нас и ще го получите на преференциална цена. А за по-сигурно – най-добре се абонирайте.
