Французойката, която проправи пътя на жените във височинния алпинизъм
Когато Клод Коган застава под склоновете на Чо Ойю през есента на 1959 г., тя вече е сред най-уважаваните алпинисти в света. Зад гърба си има първи изкачвания в Андите и Хималаите, световен височинен рекорд за жена и десетки трудни маршрути в Алпите. Но най-смелото ѝ начинание тепърва започва – експедиция към осемхилядник, ръководена почти изцяло от жени, нещо немислимо за онова време.
Пътят дотам започва далеч от големите планини.
Клод Труйе е родена през 1919 г. в Париж. Израства в бедно семейство и напуска училище едва петнадесетгодишна, за да работи като шивачка. По време на германската окупация се премества в Ница, където създава малко ателие за дамски бански костюми. Сред клиентите ѝ е дори Кристиан Диор.
Първата ѝ среща с планината е в белгийските Ардени. Малко по-късно се запознава с алпиниста Жорж Коган, за когото се омъжва. Именно той я въвежда в света на катеренето. След войната двамата стават членове на престижната френска група за височинен алпинизъм Groupe de Haute Montagne и започват да изкачват най-сериозните маршрути в Алпите.
Сред ранните им успехи са северната стена на Дрю и южният ръб на Егюй Ноар дьо Пьотере – маршрути, които и днес се смятат за класика на трудния алпинизъм.
Вижте още: Мари Паради – първата жена на Монблан
От Алпите към Андите
В началото на 50-те години Клод Коган насочва поглед към Южна Америка. Заедно със съпруга си участва в експедиции в Перу, където извършва първото тогава признато изкачване на Алпамайо и второто изкачване на Китараху.
През 1951 г. Жорж Коган загива. Вместо да се откаже от планините, Клод се връща в Андите още на следващата година. Там участва в първото изкачване на Салкантай – един от най-внушителните върхове в Перу.
„Най-високо изкачилата се жена в света“
Следващата цел са Хималаите.
През 1953 г. Клод участва в експедицията към връх Нун (7135 м) в Кашмир. След като лавини извеждат от строя част от останалите катерачи, именно тя, заедно с Пиер Вито, продължава нагоре. Двамата достигат върха и осъществяват първото му изкачване.
По това време никоя жена не се е изкачвала толкова високо. Световната преса започва да я нарича „най-високо изкачилата се жена в света“ – признание, което превръща Клод Коган в една от най-известните алпинистки на своето поколение.
Само година по-късно тя предприема първия си опит към Чо Ойю (8201 м) заедно с легендарния швейцарски алпинист Раймон Ламбер. При изключително тежки условия двамата достигат приблизително 7800 метра, преди бурният вятър и студът да ги принудят да се върнат.
Макар да не достигат върха, това остава нов световен височинен рекорд за жена – постижение, което ще остане ненадминато години наред.
През 1955 г. Клод записва още един голям успех, когато участва в първото изкачване на Янгра (7422 м) в масива Ганеш Химал.
Най-смелата идея
Неуспехът на Чо Ойю не ѝ дава покой.
Пет години по-късно тя организира експедиция, която няма аналог в историята на алпинизма. За първи път към осемхилядник потегля международен екип, съставен почти изцяло от жени.
В него участват алпинистки от Франция, Швейцария, Белгия и Великобритания. Сред непалските участници са две дъщери и една племенница на Тензинг Норгей – шерпът, който само шест години по-рано достига Еверест заедно с Едмънд Хилари. Единадесет шерпи подпомагат изграждането на маршрута, но ръководството и всички ключови решения са поверени на жените – истинска революция за края на 50-те години.
Вижте още: Луси Уокър – първата жена на Матерхорн
Последният лагер
През септември 1959 г. експедицията достига височинните лагери на Чо Ойю и започва да чака прозорец с подходящо време.
Клод Коган остава в най-високия лагер заедно със своята заместничка Клодин ван дер Стратен-Понтоз и шерпа Анг Норбу, готови да атакуват върха при първа възможност.
В дневника си тя записва кратко изречение:
„Да продължавам напред, все по-високо, към върха.“
На 2 октомври 1959 г. лавина помита лагера. Клод Коган, Клодин ван дер Стратен-Понтоз и Анг Норбу загиват. Втори шерпа – Чеванг – също губи живота си при опит да достигне мястото на трагедията. Телата им никога не са открити.
Ръководството на експедицията поема италианката графиня Доротея Гравина. След безуспешни спасителни опити тя организира отстъплението, а преди това издига каменен мемориал в базовия лагер в памет на загиналите.
Наследството
Клод Коган никога не достига върха на Чо Ойю. Но наследството ѝ далеч надхвърля един неуспешен опит за осемхилядник.
Тя е сред водещите френски алпинисти на своето поколение, осъществява първи изкачвания в Андите и Хималаите, поставя световни височинни рекорди за жена и доказва, че жените могат не само да участват, но и да ръководят най-амбициозните експедиции в света.
Десетилетия преди жените да започнат масово да се появяват по осемхилядниците, Клод Коган вече е показала, че мястото им не е в подножието на планината, а сред хората, които проправят пътя към върха.
Вижте още: Юнко Табей – първата жена на Еверест
