В южния край на Велинград, в квартал Чепино, водата излиза от скалите с постоянна температура около 8 °C и се отправя към две огледални езера, заобиколени от зеленина. Това е Клептуза – един от символите на града и място, където природата и човешката намеса постепенно са създали една от познатите туристически атракции на Велинград.
Клептуза всъщност започва с карстовия извор. Той е най-големият извор, дрениращ Велинградския карстов район, и един от големите карстови извори в страната. Дебитът му се променя значително според условията – от няколкостотин до над 1000 литра в секунда. Част от водата се използва за питейно-битово водоснабдяване на Велинград, а останалата преминава през двете езера и се влива в Чепинска река. Оттам водният път продължава към Марица и Егейско море.
Днешният пейзаж обаче не е съществувал винаги. До началото на 30-те години водите на Клептуза са се оттичали направо към Чепинска река, а на мястото на езерата е имало мочурлива местност. Идеята водата да бъде събрана в изкуствено езеро се свързва със скулптора Андрей Николов. През 1932 г. започва оформянето на първото езеро, а второто е изградено няколко години по-късно. В работата участват местни жители, а общината осигурява необходимите материали. Постепенно около водата се появяват алеи, растителност и места за отдих – така се оформя паркът „Клептуза“.
Днес двете езера са изкуствени водни площи, свързани с извора, а не естествени карстови езера. Заедно с околните алеи, дървета и места за отдих те образуват парк „Клептуза“, който е сред емблематичните места за разходка във Велинград.
Любопитното е, че студената вода на Клептуза е само едната страна на водната история на Велинград. В същия квартал Чепино се намира едно от минералните находища на града. Там водата идва от отделна хидрогеоложка система, достига температури до около 48 °C и се използва за балнеолечение и СПА процедури. Така в един и същ град се срещат две съвсем различни лица на подземната вода – студената карстова Клептуза и топлите минерални извори. Освен в Чепино, минерални извори има и в другите две исторически части на Велинград – Лъджене и Каменица. В Лъджене водата достига около 60 °C, а в Каменица – около 90 °C, като и трите находища са в основата на балнеоложката и СПА традиция на града.
Около Клептуза не липсват и истории. Една от най-популярните легенди разказва, че името Клептуза се свързва с момиче на име Клепна, което, под угрозата да бъде насила омъжено за този, когото не обича, бяга през гората при своя любим. Но там бива подгонено от разбойници и в отчаянието си се помолило земята да се отвори и да го скрие. Земята се разтворила, а на мястото, където изчезнало момичето, бликнала вода. Друга легенда свързва извора с двама разделени влюбени, от чиито сълзи се образувало езерото. Съществува и предположение, че името има гръцки произход от думата „клептос“ – укривам, крада и дава представа за голямото количество вода скрито в недрата под планината.
Вижте още: Пещера Лепеница (Дионисиевата пещера) до Велинград
Самият извор е част от много по-голяма защитена територия. Защитената местност „Клептуза“ е обявена през 1966 г. и обхваща гористите склонове над парка. Площта ѝ е актуализирана през 2022 г. до около 405 хектара. Сред най-характерните природни особености са добре запазените гори от черен бор, а районът е местообитание на разнообразни растителни и животински видове. На нейна територия се намират още тракийско култово светилище и параклис „Св. Илия“, в местността Маркови скали. Любопитен факт е, че на територията на парка се пресичат 24-и паралел и 42-и меридиан – единствената подобна пресечна точка на територията на България.
За посетителите Клептуза е и удобна отправна точка към Родопите. От парка тръгват маршрути към местности като Брези, Харманите и Сивата вода. Така една кратка разходка край езерата лесно може да се превърне в по-дълъг ден сред гората.
А ако сте във Велинград за първи път, Клептуза има още една причина да бъде в списъка ви: тя показва града в неговата най-характерна комбинация – планина, вода и курортна история, събрани на едно място.
Забележка:
Обликът на мястото към момента може да се различава от този, който познаваме от туристическите снимки. Причината е, че през 2026 г. около извора се извършват строителни дейности по проект за водоснабдителна инфраструктура.
Вижте още: Природните феномени на България: Побит камък (Западни Родопи)
