Пещерата Лепеница е разположена в Западни Родопи. Намира се под връх Сютка в землището на община Ракитово, област Пазарджик. Наричана е още Дионисиевата пещера, защото според легендите там нимфи са отглеждали малкия Дионис. Любопитен факт е, че до село Борово, Белоградчишко, също има пещера, известна като Лепеница, но всъщност нейното истинско име е Лепенишки печ.
Пещерата Лепеница е мраморна пещера на три етажа, с дължина около 2 км. Богата е на сталагмити, сталактити и сталактони и е изключително красива. От 1962 г. тя е обявена за природна забележителност, но от 2010 г. в нея се допускат посещения до 600 м по втория сух етаж.
Проучвания
Преди 1925 г. Лепеница не е била посещавана. През 1930 г., за да изследват Лепеница и пещерите около нея, жителите на Ракитово създават първия клон на Българското пещерно дружество – София. От пещерното дружество в Ракитово проправят втори вход за пещерата, тъй като естественият по това време е затънал във вода. Имало е планове за изграждане на хижа в близост, но те остават нереализирани.
Още преди това, през 1925 и 1927 г., биоспелеологични изследвания провежда акад. Иван Буреш (1885 г. – 1980 г.) като ръководител на Царските природонаучни музеи.
Около 400 метра от пещерата са изследвани и картирани през 1931 г. Първи снимки и карти са дело на минния инженер Павел Петров. По-късно пещерата е проучена и картирана от проф. Петър Трантеев. Пълно картиране и изследване е организирано едва през 1973 г.
Картирана е от Петър Трантеев, Лъчезар Ковачев, Асен Сотиров, СПК ‘‘Академик’’ София, СК „Пълдин“.
Вижте още: Да живееш с пулса на пещерите: Петър Трантеев – Хера
Структура и образувания
Лепеница е част е от Родопския карст. Територията около входа е покрита с горски площи. Входът ѝ е висок само един метър, профилът е наклонен. Тя е хоризонтална, с дължина 1772 м. Има три етажа. Първият етаж, през който преминава река Лепеница, е дълъг 273 метра. Скоростта на водата е 1,6 км/час. Преживяването там е впечатляващо, тъй като съчетава красивите драперии от сталактити и хипнотизиращия ромон на реката.
Вторият и третият етаж са сухи, но, докато третият е недостъпен, във втория може да видите от 2 до 4 езера, според това дали е валяло скоро. Наблюдават се множество сталактити и сталагмити, както и други форми. Тук гледката е коренно различна от долния етаж, но е не по-малко впечатляваща и се запечатва в съзнанието.
Образувания
В Лепеница има голямо разнообразие от пещерни образувания. Впечатляващи са и гледките край подземната река, залата със звездното небе, и още много други, удостоени с поетични наименования като: „скулптурата на Богородица“, „залата с младоженците“, „наклонената кула в Пиза“, „пеещите драперии“, „тигровата кожа“, „крокодила“, „водопадите“, сталактонът с цепката, „камината“, „залата с гвардейците“…
Това, което допълва мистиката на Лепеница, са някои образувания като пещерни бисери или перли. Те се формират от песъчинка, попаднала във вода, която в продължение на хиляди години се обгражда от калцит и добива кръгла форма. Извадена от водата, тя се превръща в прах. Някои от находките са запазени и днес могат да бъдат видени в Природонаучния музей в гр. София.
Обитатели
Голямо е разнообразието на животинския свят в пещерата. Тя е обитава от над 33 вида организми. Три от тях са уникални – не се срещат никъде другаде по света: бръмбърчето на Буреш, паячето на Дренски и стоножката „Лепеница”.
Установено е, че през различните сезони Лепеница е населявана от седем вида прилепи. Шест от тях попадат сред приоритетните за опазване за цяла Европа – това са: големият и малкият подковоноси, широкоухият и 3 вида нощници: остроухият, големият и трицветният. Пещерата е значимо зимно убежище за поне 3 вида от прилепите, живеещи в региона: големият и малкият подковонос и големият нощник.
Вижте още: 10 пещери в България: магията на подземния свят (част 1)
Достъпност
Пещерата не е благоустроена, а само обезопасена – има изградени дървени стълби, поставени са въжета, а осветление няма. Поради това в нея се влиза само с екипировка (челник, ботуши, каска) и водач. Екипировката се осигурява на място и се влиза на малки групи до 10 души. С цел безопасност вътре не се допускат хора с проблеми в опорно-двигателния апарат или други специфични заболявания, както и деца под 7-годишна възраст.
За опазване на биоразнообразието, посетителите се движат по определено трасе. Пещерата е отворена всеки ден – от 10.00 часа до 16.00 часа (в периода от 1 април до 30 ноември). За контакт са следните телефони: 0895755885 и 0877808770. Информация може да откриете на www.sutkya.org.
Как да стигнем
Пещера Лепеница се намира югоизточно от гр. Ракитово. От там трябва да тръгнете, ако сте с ниска кола или автобус. Пътят минава през горски пропускателен пункт и продължава 11 км по хубав асфалт до вилна зона Ремово. От там пътуващите с автобус трябва да продължат пеша по живописна маркирана пътека, дълга 1 км, до входа на пещерата. Пътуващите с автомобил продължават от Ремово още 3 км по асфалта и 3 км по макадам (чакъл), за да стигнат до входа на Лепеница.
Тези, които разполагат с високопроходими автомобили, могат да тръгнат от Велинград (Клептуза в квартал Чепино в посока с. Сърница). След 10 км асфалт, започва 2 км макадам (чакъл). Пътуващите с високопроходим автомобили могат без проблем да стигнат до входа на пещерата, а тези с ниска кола могат да я оставят на края на асфалта и да вървят пеша около 2 км.
Вижте още: 10 пещери в България: магията на подземния свят (част 2)
