Ще ви запознаем със забележителната личност на Петър Иванов Трантеев – Хера, българският учен-спелеолог, поставил основите на модерната спелеология и организираното пещерно движение в България. Прякора си Хера получава заради своята немската педантичност и страст към различни технически приспособления за проникване в пещерите (от немското Нerr=господин, б.р.).
Петър Трантеев е роден е на 17 януари 1924 г. в София, семейството на учителка и касиер в БДЖ. Приключва земния си път на 55 години, на 24 ноември 1979 година.
Първи стъпки в пещерите
Изглежда страстта му към пещерите се ражда, когато още осемгодишен напуска тайно дома си и само с няколко свещи в джоба, посещава първата си пещера – Темната дупка край Гара Лакатник. Постепенно това невинно увлечение ще се превърне в негово призвание.
Като ученик в гимназията в София той посещава сбирките на Първото българско пещерно дружество (създадено през 1929 г.). През 1947 г. започва да следва география и геология в Софийския университет, а от февруари 1948 година е секретар на научноизследователския колектив „Млада гвардия“ към Първото българско пещерното дружество. Работата на членовете на колектива е предимно в пещерата Темната дупка при гара Лакатник, както и в пещери, разположени по Дупнивръшкото плато и местността Пашалъка.
През август 1949 г. Петър Трантеев картира Рушовата пещера при с. Градешница, също така изследва пещери в близост до селата Галата, Пещерна и Малка Желязна. Взема участие в първата научноизследователска студентска бригада „Тодор Павлов“ (1948). Изследвани и картирани са пещерите край Карлуково и Лакатник, открита е Рушовата пещера край с. Градешница. В края на 1949 г. пещерното дружество, както и много други независими обществени сдружения, бива ликвидирано с правителствен указ.
Вижте: Невидимото пещерно богатство
Неравна битка за възстановяване на пещерното дружество
В следващите години Петър Трантеев организира пещерни изследвания, чрез алпийската секция на спортен клуб „Динамо“ („Урвич“). През 1953 г. в писмо, изпратено до министър-председателя Вълко Червенков, мотивира необходимостта от съставяне на специален закон за проучване и опазване на пещерите. В него той предлага да бъде създадена научноизследователска станция, която да обединява усилията на различни учени: хидрогеолози, геолози, етнографи и биолози за развитието на спелеоложката наука в България. Писмото е изпратено с копие до БАН, но остава без какъвто и да е отзвук. През 1954 г. Трантеев създава Младежкия зоологически кръжок към Зоологическия музей, чиито членове обикалят пещери, за да изследват техните биотопи.
През 1957 г. е възстановен Българският туристически съюз (БТС). Тогава Петър Трантеев отново започва да търси пътища за възстановяване на пещерното дружество, искайки съдействие от ръководството на БТС. Изпраща писмо, подписано от няколко учени и общественици – акад. Иван Буреш, проф. Любомир Динев (създател и ръководител на катедрата „География на туризма“ в Софийския университет), инж. Радуш Радушев, инж. Петър Петров (учредител на Първо българско пещерно дружество през 1929 г. ) и Никола Загоров. Следващата година, на 14 август 1958 г., ЦС на БТС излиза с решение за създаване на Комисия по пещерно дело и пещерен туризъм към БТС. По-късно тя е преименувана в Републиканска комисия по пещерно дело и пещерен туризъм (1963 г.) и Българска федерация по пещерно дело (1972 г.), а днес е Българска федерация по спелеология. През 1958 г. Петър Трантеев е избран за нещатен секретар на Комисията.
Вижте: Колкина дупка – най-дългата и най-дълбоката пещера в България
Реален лидер на организираното пещерно движение
За период от 20 години Трантеев е фактическият ръководител на организираното пещерно движение в България, въпреки че почетен председател както на комисията, така и на федерацията по спелеология, до смъртта си през 1980 г., остава патриархът на българската зоология академик Иван Буреш.
Трантеев е щатен секретар на Комисия по пещерно дело и пещерен туризъм в периода 12 февруари 1961 – 1 септември 1966 г. От 1966 до 1969 г. е географ-геолог в Зоологическия институт на БАН и нещатен секретар на Комисията. Работи като специалист спелеолог към комисията по защита на природата към БАН (1969 – 1974). Заместник-председател на Републиканската федерация по пещерно дело е от 2 август 1974 г., до последния си ден приживе – 24 ноември 1979 г.
Пещерно дело без спортни рекорди
Като административен ръководител на пещерното движение, Петър Трантеев решително се противопоставя на всички опити за превес на спортните тенденции и самоцелни спортни рекорди в пещерното дело. Той изисква всяка пещерна експедиция да има изработена, научна програма, която да бъде изпълнена.
По специализираните научни проблеми в пещерите са ангажирани над 80 научни работници – спелеолози, които пък получават съдействие от около 4000 обучени пещерняци, работещи под земята като доброволци.
Обучителна и изследователска дейност
Трантеев е ръководител и лектор на повечето курсове за педагогически кадри (младши инструктори и инструктори по пещерно дело) от първия курс за водачи и картировачи през 1959 г., до 1979 г. Към края на 1978 г. инструкторите по пещерно дело вече са 678, а завършилите курсовете за значката „Пещерняк-НРБ“, са около 4000. Пещерняците са обединени в 46 пещерни клуба и две пещерни групи.
Петър Трантеев е ръководител на 10 международни и 45 републикански експедиции, и 4 международни и 5 републикански пещерни сбора. В това число са изследвани и картирани 2800 пещери и пропасти. Трантеев лично участва в картирането на 279 от тях.
През 1974 г., заедно с Петко Недков създават пещерния Аварийно-спасителен отряд. През същата година, заедно с инж. Радуш Радушев създават Главната картотека на българските пещери, като използват за основа личната му картотека на българските пещери.
Вижте: В пещерна среда – специфики на придвижването
Карстова терминология
Петър Трантеев е член на Комисията по карстова терминология към Международния спелеоложки съюз от 1973 г. На Третата национална конференция по спелеология (1976 г.) предлага система от знаци за картиране на пещерите, която е одобрена и става задължителна за пещерните клубове в България. Негово дело е и Ръководството по картиране на пещери и пропасти (издадено 1981 г.)
Пещерен туризъм
Трантеев оказва решаваща помощ са благоустрояване и отваряне за посещения от граждани на пещерите „Леденика“, „Магура“, „Съюва дупка“, „Орлова чука“, Снежанка, „Дяволското гърло“ (с. Триград) и „Бачо Киро“.
В годините от 1966 до 1969 г., когато работи в Зоологическия институт, изследва и картира пещери в Северозападна България, обръщайки особено внимание на подземния климат, на вторичните образувания и пещерната фауна. По това време е негова заслугата да работи първата Биоспелеологична лаборатория в България към Зоологическия институт на БАН.
Разработки
Трантеев е работил по няколко научни теми в областта на спелеологията: Ледените пещери в България, Абиотическа характеристика на ледените пещери в България, Пещерите в България, Имената на българските пещери, Пещерните бисери в България – генезис и систематика, Чиренско-Лиляшкият карстово-спелеологичен район, Морфология и генезис на националния туристически обект Лепеница край Велинград.
Основоположникът на пещерното движение у нас работи с Петър Берон по темите: Биологическа характеристика на българските пещери и Библиография на българската спелеология. Двамата заедно започват и изпълнението на дългосрочна експедиционна програма за изследване на българските пещери с идея да създадат многотомна енциклопедия за българските пещери. Преждевременната кончина на Трантеев слага край на общия им проект.
Петър Трантеев е автор на 8 книги и на повече от 300 публикации в печата, включително в списание „Турист“ и вестник „Ехо“. Той е убеден, че бъдещото развитие на пещерното дело в България е възможно единствено в тясно сътрудничество с научните институти, свързани със спелеологията и е необходимо да се създаде Институт по спелеология. Участва в подготовката на три национални конференции по спелеология и е секретар на организационния комитет на Европейската конференция по спелеология (1980 г., в София).
Международни контакти
Трантеев установява връзки със свои колеги, занимаващи се с изследването на пещери, от различни държави: Полша, СССР, Румъния, Югославия, Австрия, Унгария, Италия, Италия, Франция, Австралия, САЩ, Гърция и др., като първите контакти създава още през 1948 г. Благодарение на това в наши международни експедиции участват и много чужди гости – спелеолози и пещерняци. Статии на Трантеев са публикувани в чуждестранни спелеоложки списания, а той представя България на спелеоложки конгреси и конференции.
Вижте: Двама българи достигнаха минус 1143 м дълбочина в хърватска пещера
Националният пещерен дом
Заедно с много български пещерняци, Петър Трантеев полага доброволен труд на строежа на Националния пещерен дом, при с. Карлуково. За жалост не успява да го види функциониращ, като музей, научноизследователска лаборатория и база за обучение на педагогически кадри. Идеята му се реализира едва през 1981 г., две години след неговата смърт, а домът е кръстен на него.
Националният пещерен дом „Петър Трантеев“ – Карлуково е обект в списъка на 100-те национални туристически обекта под номер 30а. В него има и голяма колекция, събрана от Петър Трантеев, също и учебен кабинет. Националният пещерен дом се ползва както от туристи, така и за обучение и семинари за подпомагане на научно-проучвателни дейности по спелеология.
Вижте: „Кацнал на една скала“: Национален пещерен дом – Карлуково
Колекция с пещерни образувания „Петър Трантеев“ е съхранявана в Национален музей “Земята и хората”. Тя е една от най-ценните исторически научни колекции, събирана и обработвана от създателя на организираното пещерно движение в България Петър Трантеев в продължение на повече от 45 години, при картирането и научните му изследвания в пещерите. НМ “Земята и хората” получава колекцията “Петър Трантеев” през 1987 год., като дарение от неговите синове Боян и Мартин Трантееви. Важно място в нея заемат пещерните бисери, които са любима научна проблематика на автора.
