Нови идеи за пътуване никога не са излишни. Днес сме избрали да ви представим още 10 облагородени пещери в България. Ще ви разкажем за техния магичен подземен свят, а вие ще решите коя искате да посетите. И защо да се ограничавате само с една?
1. Деветашка пещера
Деветашката пещера е сред най-големите пещери в България. Разположена е на 16 км северно от Ловеч, близо до село Деветаки, на десния бряг на река Осъм. Общата ѝ дължина е 2 442 м, общата ѝ площ е 20 400 м2, височина – 60 м.
В пещерата са направени открития на някои от най-интересните останки от времето на неолита по българските земи. В миналото тя е била засекретен военен обект и до началото на 90-те е била използвана за съхранение на петрол.
Деветашката пещера е едно от трите най-големи местообитания на прилепни колонии в Европа. Там зимува колония от над 35 000 екземпляра от видовете пещерен дългокрил, дългопръст нощник, голям подковонос и ръждив вечерник. По тази причина пещерата е недостъпна за посетители в определени месеци.
Деветашката пещера е открита през 1921 г. и е известна още като Маарата или Окната, заради седемте различни по големина отвори на тавана, през които прониква светлина и осветява централната зала и част от двата ѝ клона. Тя е толкова красива, колкото и трудно проходима, заради теченията и реките в нея, които извират от 14 различни места.
Работно време за посетители:
Лятно работно време: от понеделник до неделя – от 8:00 ч. до 20:00 ч.
Зимно работно време: от понеделник до неделя – от 9:00 ч. до 16:00 ч.
Пропускателен режим: в светлата част – целогодишно.
Водна галерия: забранен достъп след първия бетонов зид, в периода 1 ноември – 1 април.
Суха галерия: забранен достъп след изградения насип с арка, в периода 25 май – 31 юли.
Вижте още: Историята на хижа „Дерменка“
2. Пещера Проходна
Проходна, известна още като „Божиите очи“, е една от най-известните и леснодостъпни пещери у нас. Намира се на 2 км от с. Карлуково и на 112 км от София. Разположена е на 250 м н.в. Има 2 входа – голям и малък. От малкия вход, с височина около 35 м, тръгва пътека, която преминава през цялата пещера и излиза през големия вход (най-големия пещерен свод в България – 45 м). Дълга е 262 метра.
Проходна представлява пещерен коридор – грандиозен скален мост, ориентиран от изток към запад. Образувал се е в края на кредния период преди 66 – 68 млн. години. Дебелината на скалните пластове варира от 10 до 50 м. В миналото водите на река Искър са запълвали пещерата.
Проходна пещера е естествено осветена от огромните входове и от естествените отвори в тавана – „окна“. Именно „окната“ правят пещерата уникална. Разположени едно до друго, с еднаква бадемовидна форма, те удивително приличат на две огромни очи, които сякаш наблюдават посетителите. Неслучайно местното население ги нарича „Очите на Господ“, а понякога и „Очите на Дявола“.
Пещерата е обявена за природна забележителност през 1962 г. В нея са снимани няколко български и чуждестранни филми. Един от тях е „Време разделно“ (1987 г.).
На арката на големия вход се провеждат бънджи скокове. Пещера Проходна е и популярен обект за катерачи. Маршрутите са спортни, разделени в няколко сектора. Категорията им варира, но като цяло са считани за едни от най-трудните в България.
Точно над нея минава пътят, който свързва Карлуково с гара Карлуково, Националния пещерен дом, пътната инфраструктура на първия български геопарк „Искър – Панега“ и град Луковит. Съществува изцяло ремонтиран път в посока Карлуково, започващ от село Румянцево, както и от съседните села Петревене и Беленци.
До Проходна може да се достигне и от Националния пещерен дом „Петър Трантеев“. Пътечка, започваща оттам, води до големия вход на пещерата. До Пещерния дом се стига по отбивка на пътя Луковит – Карлуково. Пещерният дом и пещера Проходна са част от 100-те национални туристически обекта.
Пещерата е достъпна за туристи през цялата година, без необходимост от водач. Желателно е през студените месеци да се минава внимателно, заради опасност от подхлъзване, а също и заради образуващите се по тавана и около окната големи ледени висулки.
Вижте още: Да живееш с пулса на пещерите: Петър Трантеев – Хера
3. Утробата
Пещера Утробата се намира на около 20 км от град Кърджали, разположена в скалистата местност Тангардък кая, високо в планината над хижа „Боровица“. В близост до нея се простира един от най-големите комплекси от скални тракийски ниши в Източните Родопи.
Цялата структура наподобява женски полов орган, в съответствие с бележките на проф. Александър Фол за пещерите-утроби. Учените са установили любопитен факт – първоначално карстовата кухина е била дълбока само 16 метра. Следи от човешка ръка показват, че след това тя е била преобразена, като е издълбана до 22 метра, във форма на женска утроба. В дъното пък е оформен олтар, около 1,5 метра, символизиращ матката. По стените на Утробата постоянно тече вода.
През намиращата се в горната част на пещерата пукнатина, всеки ден за няколко минути в 12 часа прониква слънчев лъч. Това явление е тълкувано от някои български траколози като оплождане, свещен брак между скалата и Слънцето, възраждането на живота.
Този уникален спектакъл се случва само през определени месеци на годината, когато слънцето е ниско на север, особено през януари и февруари.
Счита се, че пещерите утроби датират още от каменно-медната епоха (IV хилядолетие пр. Хр.) Изграждането им се свързва с култа към женското плодородие, смятани за храмове на Богинята-майка.
За да се стигне до пещера Утробата, се следва пътят от гр. Кърджали в посока към село Пъдарци. След него се подминава и хижа „Боровица“. Около 2 км след нея, дървена табела сочи пътеката към пещерата. Изкачването отнема около 1 час, като финалната част е качване по стълба.
Вижте още: Древните светилища в България (част 1)
4. Ухловица
Пещера Ухловица се намира на 3 км североизточно от село Могилица, на 37 км от Пампорово и на 47 км от Чепеларе. Тя е сред Стоте национални туристически обекти. Името ѝ произлиза от „улулица“ – вид сова, за която се предполага, че е живяла в региона на пещерата. Тя е част от Стоте национални туристически обекта.
Ухловица се намира на 1040 м н.в. Дълга е около 460 м, от тях благоустроени са 330 м. Средната температура в нея е 10 – 11 °C. В края на пещерата се намира синтровият Бял водопад (известен като Ледения водопад). В пещерата се срещат коралити.
Пещерата е на няколко етажа. На горния етаж се намира Залата на пропастите. 4 дълбоки пропасти се спускат от тази зала към долния етаж, до който се достига по стръмна метална стълба.
Разнообразие от гигантски сталактити, сталагмити и сталактони се наблюдават по протежението ѝ. Сред сумрака вътре, онези с по-богато въображение могат да видят силуетите на различни праисторически животни, жена или конник.
Пещера Ухловица завършва със 7 красиви езера, които в ранна пролет се пълнят с вода. Най-атрактивното образувание е големият каменен водопад, искрящ в бяло. През различните сезони тя е обитавана от 8 вида прилепи.
Пещера Ухловица е благоустроена за туристи през 1984 година. Отворена е за посещения от сряда до неделя, във времето от 10:00 до 16:00 ч., с групи на всеки кръгъл час. През летния сезон работи без почивка.
До входа на пещерата водят стръмна пътека и 180 метални стъпала. Във вътрешността ѝ са изградени 280 стъпала, свързващи залите, разположени вертикално една под друга.
Вижте още: Пещера „Ухловица“
5. Лепеница – Дионисиевата пещера
Пещерата Лепеница се намира под връх Сютка в землището на община Ракитово, област Пазарджик. Тя е мраморна пещера на три етажа, с дължина около 2 км, част от Родопския карст. От 1962 г. тя е обявена за „природна забележителност”, но от 2010 г. в нея се допускат посещения до 600 м по втория сух етаж.
Пещера Лепеница е хоризонтална. Тя е наричана още и Дионисиевата пещера, тъй като, според легендите, тук нимфите отглеждали малкия Дионис. Тя не е благоустроена, а само обезопасена, поради което в нея се влиза само с екипировка (челник, ботуши, каска) и водач. Влиза се на малки групи до 10 души. С цел безопасност не се допуска влизането на посетители с проблеми в опорно-двигателния апарат или други специфични заболявания, както и на деца под 7 години.
В Лепеница има впечатляващо разнообразие от пещерни образувания. Впечатляващи са и гледките на подземната река, залата със звездното небе, разнообразието от „тигрова кожа“, „крокодила“, „водопадите“, „скулптурата на Богородица“, „залата с младоженците“, „наклонената кула в Пиза“, сталактонът с цепката, „камината“, „пеещите драперии“, звукът от камерната зала, „залата с гвардейците“, езерата…
Туристическият маршрут дава възможност посетителите да се порадват на много образувания, но най-красивите са пещерните бисери. Те се образуват от песъчинка, попаднала във вода, която в продължение на хиляди години се обгражда в калцит и добиват кръгла форма. Извадени и изсушени, те се превръщат в прах.
Лепеница е местообитание на 24 вида организми. Три от тях: бръмбърчето на Буреш, паячето на Дренски и стоножката „Лепеница” са уникални – не се срещат никъде другаде по света.
До пещера Лепеница се стига от гр. Ракитово и от гр. Велинград. Пътуващите с ниска кола или автобус трябва да изберат за изходен пункт Ракитово. Изходен пункт от Велинград е езерото Клептуза, а посоката с. Сърница.
За опазване на биоразнообразието, посетителите се движат по определено трасе. Пещерата е отворена всеки ден – от 10.00 часа до 16.00 часа (в периода от 1 април до 30 ноември). За контакт може да се използват телефони: 0895755885 и 0877808770. Информация може да се открие и на www.sutkya.org.
Вижте още: Из Баташка планина
6. Венеца
Пещера „Венеца“ се намира в Северозападна България, в местността Краище, близо до село Орешец, община Димово (област Видин). Името си носи от рида Венеца до селото.
Пещерата има коридори с дължина около 200 метра и 5 зали. Разкрита е през 1970 г. при взривни дейности на кариерата край гара Орешец. През следващите години е проучена и картирана от пещерен клуб „Бел прилеп“ при ТД „Белоградчишки скали“, Белоградчик.
„Венеца“ е една от най-красивите пещери в България. Обявена е за природна забележителност, заради изключителните си цветни калцидни образувания и ледени кристали, чиято форма напомня цветя, фигури и животни. Научното обяснение за цветните образувания е липсата на кислород, при което водата кристализира, а различните цветове са резултат от разнообразния състав на глината и скалите.
Пещерата е била разбивана неколкократно, при което е имало щети върху сталактити и сталагмит. За да бъде опазена от набезите на вандали, преди години тя е затворена.
След благоустрояването ѝ, в края на лятото през 2015 година тя е отворена официално за посетители.
Вътре в пещерата са поставени парапети и е прокарано осветление. Над пещерните образувания са изградени пешеходни пътеки, за да могат да бъдат разглеждани по-добре от туристите. Поставено е и художествено осветление, което усилва ефекта и красотата на цветните образувания.
Пещерата отстои на 300 метра югоизточно от село Орешец и на 3,3 километра източно от Белоградчик. Може да се стигне до нея по няколко направления:
-
- от Монтана с отклонение при село Ружинци;
- от Видин с отклонение при село Медовница;
- от Белоградчик през село Гара Орешец.
Вижте още: 360 посоки: Чудният свят на Белоградчик
7. Добростански бисер
Добростански бисер е пропастна пещера. Намира се в Родопите, резерват Червената стена. Известна е още като Ахметьова дупка и Проклетата. Отстои на 5 км от село Добростан и на 20 минути пешеходно разстояние от хижа „Марциганица“.
Голяма част от пещерата е заета предимно от сталагмити и сталактони. Някои от тях са със зеленикава покривка от водорасли и мъх. В центъра на югозападната част на залата има струпване на големи гравитационни блокове.
Дълбочината на входния отвес на пещерата е 15 метра. В нея живеят и малка колония прилепи.
Пещерата е проучвана за пръв път през 1963 година, през 1990 година е отворена за туристически посещения. Впоследствие крадци отмъкват образувалите се пещерни бисери и унищожават пещерните езерца, и тя е затворена. Облагородена и отворена е отново за посетители през 2018 година, като посещенията са в петък, събота и неделя.
В близост до пещерата се намира и живописният връх Попа (1414 м н.в.), до който също има пътека.
За да стигнете до пещера Добростански бисер, трябва да се отправите към град Асеновград, село Червен, Горнослав, и след това по пътя към Орещец, Добростан, хижа „Марциганица“. Добре е да имате предвид, че пътят е асфалтов, но на места е разбит, с дупки и кръпки, двулентов, но тесен и е трудно да се разминат две коли. След хижа „Марциганица“ предстоят 20 минути пеша, като навсякъде има обозначителни табели.
Вижте още: 10 пещери в България: магията на подземния свят (част 1)
8. Шаренка
Пещера „Шаренка“ е пещера-музей. Намира се в мраморен масив в дълбок пролом, на около 2,5 км югозадападно от град Мадан. Кръстена е на най-голямия квартал в Мадан – квартал „Шаренка“.
Археолози са установили, че в пещерата е извършван рудодобив, била е обитавана още през бронзовата епоха (16-12 век пр.Хр.).
До нея се стига по 3 км асфалтов път. Любителите на пешеходния туризъм могат да я достигнат по планинска пътека с дължина около километър. В непосредствена близост до входа им чешма и дървена беседка.
Пещерата е превърната в туристическа атракция, в нея е изложена музейна сбирка и има художествено осветление. Уникалните пещерни експозиции включват специално изработени манекени (10 восъчни фигури в естествен човешки ръст) и оръдия на труда.
Вижте още: Природните феномени на България: Побит камък (Западни Родопи)
9. Бисерна / Зандана
Това е най-красивата и най-дълга (3000 м) пещера в Шуменското плато. Намира се на 1 км от град Шумен, в местността Кьошковете, в природен парк Шуменско плато.
Пещерата е известна още под името „Зандана“. Всяка година тя привлича хиляди посетители. Маршрутът вътре е с дължина около 800 метра в едната посока. Изграден е информационен център, от който непосредствено се влиза в пещерата.
Естественият вход към пещерата е труднодостъпен, затова в нея се влиза през изкуствено прокопан тунел. Тя е разделена на два етажа, като долният представлява подземна река. В пещерата живеят 14 вида прилепи.
Вижте още: С бодра крачка: 5 маршрута около Шумен
За „Бисерна“ има сведения още от началото на 19 век, но проучвания са започнати едва през 1968 г. През 2019 г. напълно облагородени за достъп на посетители са около 800 метра от галерията. За посещения на пещерата е изграден отделен проход, с цел отделянето на потока от хора от този на прилепите, влизащи или излизащи от пещерата.
До пещера „Бисерна“ се стига пеша, тъй като горският път не е подходящ за автомобили. Пешеходните маршрути са два – от парк „Кьошкове“ – „Урок по горската пътека“ и от разклона за Крепостта „Стария град“. Табели са поставени по всички маршрути.
Туристите могат да я посетят в дните от сряда до неделя. Влизането става само с предварително записване. Заявки се приемат в делнични дни на телефон 054/800765.
Предвидено е в делничните дни часовете на влизане да са 10:00 ч., 11:30 ч. и 13:00 ч., а в празничните и почивните дни групи ще се приемат и от 15:00 ч.
Вижте още: ПЛАНИНИТЕ НА БЪЛГАРИЯ: Странджа
10. Махарата
Потънала в дълбоко дере и покрита от стичащ се водопад, пещера Махарата се откроява сред зелената на Странджа. Това е пещерата с най-голям отвор в приморска Странджа.
Дължината на Махарата е 244 метра, денивелацията е – 23 метра, а надморската височина е 199 метра. Намира се на 7,5 км от село Кости, в близост до границата с Турция. Обявена е за природна забележителност през 1973 г. Целта е да бъдат опазени както пещерата, която е с рядък за региона геоложки произход, така и старата дъбова гора край нея.
Пещерата е уникален природен феномен, който няма аналог на територията на Странджа. За нея се знае сравнително малко. Счита се, че е била древнотракийско светилище на Богинята Майка, представляващо система от подземни галерии. Поради срутвания, днес е достъпна само основната галерия.
Да се достъпи пещерата не е лесно и то поради факта, че тя е в непосредствена близост до границата. Пещерата се намира зад новото гранично съоръжение, което се преминава при по-специален и строг пропускателен режим.
Достига се от село Бродилово, откъдето има автомобилен достъп по горски път 8 км, до началната точка на пешеходния маршрут. Следват 2 км ходене до граничното и след проверка, още 2 км. Слизането към входа на пещера Махарата е стръмно и затова е важно при групово посещение да става внимателно в колона по един.
Край пещерата има панорамна площадка, от която се открива гледка към съседна Турция и красивите меандри на Резовска река.
Вижте още:
10 от най-красивите езера в България (част 1)
10 язовира, подходящи за бягство през уикенда и не само (част 2)
10 от най-живописните екопътеки в България
10-те планински първенци на България: опознай родината отвисоко
10 язовира, подходящи за бягство през уикенда и не само
10 каньона в България: истории за силата на водата
10 пълноводни водопада в България, които да посетим през пролетта
10 идеи за запомняща се ваканция в Гърция
Древните светилища в България (част 1)
