Небето го привлича от малък и той гледа на него като на поле за изява и сбъдване на мечти. На крилете на своя парапланер Пламен Калоян Тодоров се издига високо. Високо в облаците и високо в мечтите. А той има способността да ги сбъдва и сега ни разказва за една от тях – щастливо реализирана, някъде там, сред очарованието на Алпите.
През последните години исках да живея на място на което да мога работя и в същото време да имам безопасен бокс, в който да тренирам за предстоящите Акро състезания.
Такова място през миналата година беше Банско, но поради ред причини реших, че е време да направя по-голяма стъпка към неизвестното.
От няколко месеца живея в Швейцария в курорта Зермат, където се намира и знаменитият връх Матерхорн.
Не съм го избирал, бих казал, че то ме намери. Попаднах тук напълно случайно, след поредица от обстоятелства и без много време да мисля. В момента работя като ски учител и летя в свободното си време.
Вижте още: Да сбъднеш мечта: Пламен Калоян Тодоров и най-зрелищната фигура в парапланеризма Infinity thumbling
Преди няколко дни направих първият си нощен полет по пълнолуние от тук. Идеята се роди, когато в мрежата видях снимки на местните пилоти и ми се стори интересно да опитам. В началото не познавах никого тук и изобщо не подозирах, че такива неща са позволени и така изпуснах първите 2 пълнолуния през декември и януари. Бях си поставил за цел в даден момент да го направя. След като разбрах, че от местния клуб организират нощен полет, реших да се включа.
Срещнахме се на гарата и хванахме последният влак в 19:24 ч., който ни качи до мястото за излитане. Една от най-високите влакови спирки в Европа. Мястото се казва Gornergrat и се намира на 3089 м н.в.
Тъй като денят расте и Луната изгрява все по-късно, се оказахме в конфузна ситуация. След като слязохме от влака установихме, че е пълен мрак и ще трябва да изчакаме няколко часа, докато луната изгрее, за да имаме подходяща видимост.
Трябваше да летим, вече нямахме избор. Последният влак тръгна, а слизането надолу щеше да ни отнеме часове. Напрежението нарасна, когато шефът ми се обади към 22:30 ч. и като разбра какво ще правя, каза, че е много важно да кацна невредим, защото утре сутрин съм на работа. (смее се). Часът беше около 23:30 и вече беше достатъчно светло за излитане.
Вижте още: Изтрещели локации: Любимите места за летене на парапланериста Пламен Калоян Тодоров
Приготвих си крилото, затичах се и излетях. температурата на старта беше около 0 градуса и във въздуха не беше особено студено, атмосферата беше спокойна.
Гледката беше зашеметяваща, лунната светлина се отразяваше в снега и цялата планина сияеше по много красив начин. В такива моменти често се питам как изобщо попаднах тук.
След няколко минути бях над града и се разходих над центъра да видя как се развива вечерта. Тъй като поляната за кацане се намира до жп гарата, имах перфектна видимост и кацнах безпроблемно. Беше незабравим полет, който бих повторил с нетърпение.
