Кой е най-чистият и красив начин да изразиш свободата си? Пламен Калоян Тодоров го прави сред облаците. Изглежда там се чувства у дома си и дава воля на мечтите си. Небесната шир пък му отвръща с гостоприемство, в замяна на любовта и респекта, които той има към нея.
През октомври 2022 година парапланеристът, когото познаваме и като ПараПламен, осъществи своя отдавнашна мечта – изпълни най-зрелищната фигура в акро парапланеризма: Infinity thumbling.
Пламен е непоправим авантюрист и как иначе да бъде, след като и родителите му са парапланеристи, и той за пръв път лети с парапланер, когато е едва на 5-6 години. Буйно хлапе, което сменя доста училища през годините, тренировки по спортна гимнастика и 15 години на татамито в Шун джудо клуб са нещата, които бележат детските и юношеските му години.
Вижте нашия разказ за бащата на ПараПламен – Тодор Тодоров: Защо Батмана лети с екшън камерата Garmin Virb?
После се стига до логичното – многократните полети в тандем разпалват страстта му към този спорт и на 20 години започва да лети самостоятелно. Сега основно работи в семейната фирма „Полети и приключения”, която извършва тандемни полети, курсове по парапланеризъм, конна езда, планински преходи, маунтин байк и каяк. Няколко сезона е бил ски учител на Витоша и Боровец. Прави каскади в киното. Днес му задаваме няколко въпроса, в желанието ни да разберем какво го тегли нагоре и как успява да сбъдва мечтите си.
Кога за пръв път се появи мечтата ти за полет?
Летя от доста ранна детска възраст и винаги съм мечтал да мога да го правя сам. Имам смътни спомени от първият ми полет със самолет, когато бях на 2-3 години и още тогава супер много се изкефих. Вероятно е било вродено психическо изкривяване. (смее се)
Какъв искаше да станеш като малък?
Това е доста интересен въпрос. Много деца знаят какви искат да станат още от малки : лекар, полицай, пожарникар, Батман или Супермен. Аз исках да стана Екшънмен. Това беше един анимационен герой от детството ми, беше екстремен мулти атлет, който скачаше с парашути, караше коли, мотори, сноуборд. Исках да бъда като него. Мисля, че до известна степен успях.
Вижте: Изтрещели локации: Любимите места за летене на парапланериста Пламен Калоян Тодоров
Какъв беше първият ти полет с парапланер? Какви бяха чувствата ти след него?
Нямам много ясни спомени от тогава, все пак съм бил доста малък, но си спомням, че когато кацнахме си казах: „Уау, искам някой ден да мога да летя сам“, и наистина оттогава гледам към небето като поле за изява и сбъдване на мечти.
Какво последва – бавно и постепенно напредване или се хвърли смело?
Бях доста малък и нямаше как да се впусна мигновено в летенето, също така и тренировките отнемаха голяма част от времето ми, така че беше почти невъзможно. Предполагам, че е било за добро. Дори когато започнах да летя, в началото нямах възможност да практикувам често, поради същата причина. Като започнах да летя, се отнасях доста рокерски към процеса, защото не изкарах стандартен курс с инструктор, а просто започнах да летя с приятели. След това срещнах Иво Геров, той ми предаде много от опита си и ми помогна да се балансирам, както и ме научи как да летя по-безопасно.
Как стигна до акробатичния парапланеризъм?
Най-добрият приятел на баща ми беше първият български акро пилот Димитър Михов, по-известен като Мицо. За съжаление загина, когато бях доста малък, но постиженията му са оставили траен отпечатък върху парапланеризма в България. Историите за него винаги са ме вдъхновявали и мечтаех дори някой ден да ги надмина.
А как се случва прогресът?
Акрото е дисциплина в която трябва да се прогресира методично и постепенно, защото рискът от инциденти може да е значителен. На първо място е много важно да се използва правилната екипировка. Добре е да е крило за начинаещи EN-A или ниско до средно EN-B. Сбруя с два запасни парашута. Хубаво е да се премине и през SIV курс. Препоръчвам го на всеки пилот, защото това ще подобри уменията и ви даде увереност. (SIV курс представлява метод за симулиране на инцидентни ситуации, с цел безопасност и изграждане на правилни реакции по време на реални ситуации.)
Кога реално започна да се занимаваш с акро?
Първите ми стъпки бяха по време на SIV курса в Охрид през 2019 г. В началото започнах с основни маневри (срив, backfly, helicopter, SAT) и постепенно продължих да уча по-трудните, да ги свързвам в комбинации и да ги правя с по-малки и динамични крила.
Как се преодолява страхът?
Страх винаги има, дори в най-обикновен полет, иначе нямаше да е интересно. Хората често си мислят, че сме някакви безстрашни отрепки на които не им пука за живота им, но всъщност страхът е нещото, което ни държи концентрирани и нащрек през цялото време. Преодоляването на страха е най-голямата наслада от нещата, които правим. С постепенното увеличаване не трудността и надграждане на уменията, нещата не изглеждат чак толкова страшни, но ако пристъпиш прекалено рязко, тогава reality check-a е неизбежен.
Вижте: Защо да полетим с ПараПламен?
Какви са рисковете?
Рискове има, когато летим близо до терена. Тогава, ако има ситуация, времето ни за реакция е по-малко. Често хората смятат, че колкото си по-високо си, толкова по-опасно е или ще паднеш по-твърдо. НЕ! Височината ни дава време за реакция и дори и нещо да се обърка, имаш много време да се поправиш. Освен това имаме и запасни парашути, акро сбруите имат 2-3 и така рисковете се свеждат до минимум. Ако паднеш с мотор с висока скорост, докато разбереш, че нещо се е объркало, вече ще е много късно. Смея да твърдя, че рисковете в летенето са много по-малки от това да караш колело или кола в центъра на София.
Какво точно е Infinity thumbling и кога успя да я изпълниш?
Направих я по време на фестивала World Air Games в Олюдениз, Турция през октомври 2022 г. Това е най-зрелищната фигура в акро парапланеризма.
Представлява превъртане над центъра на крилото, наподобяващо предно салто.
Когато е перфектно фиксирана, не изисква никакви команди, а просто се хващаш за коланите на крилото и се наслаждаваш на момента. Чувството е неописуемо!
Защо е толкова трудна?
Изпълнението на Infinity thumbling изисква прецизност и координация, защото крилото преминава от хоризонтално във вертикално въртене в една доста динамична среда. Трудното е да запазиш фокус и самообладание, докато всичко около теб се върти и трябва някак през това време да се адаптираш кое е долу и кое е горе.
Вижте интервюто с „бащата“ на Infinity thumbling: Раул Родригез: Надолу с главата и обратно
Колко човека са я правили?
Спортът вече е доста развит по света и има много хора, които я правят. В България знам само за двама-трима. Не бих казал, че правя нещо уникално и единствено по рода си, но е нещото, за което мечтаех през повече от половината ми живот досега.
Кога започна да мечтаеш за нея?
Весо Овчаров е наш семеен приятел и често идваше на гости , като се прибере от поредното пътешествие в чужбина, и ни пускаше да гледаме видеа от полетите си. Изглеждаше ми като най-чистият и красив начин да изразиш свободата си. Мисля, че беше 2009 година, когато я видях за пръв път във филма на Весо и Хорацио „Infinity Himalaya’“. Бях много вдъхновен и обзет от идеята да мога да правя тeзи неща един ден. Това беше една мечта от над 15 години. Радвам се, че този ден дойде.
Какво е необходимо за нейното успешно изпълнение?
Подготовката за тази маневра изисква много средства за екипировка и пътувания, за да можеш да ги практикуваш в сравнително безопасна среда, и много повторения, за да изградиш мускулната памет, както във всяко едно физическо упражнение. Най-важното нещо за изпълнението на тази фигура е подходящо акро крило. В наши дни технологиите вече са доста напреднали и нещата се случват значително по-лесно, отколкото преди 10-15 години. Препоръчително е в началото да е над вода и с голям запас от височина поне 600-800 метра.
Разкажи ни за деня, в който мечтата ти стана реалност?
Денят беше 23 октомври 2022 г. По време на всеки полет изпитвах страх, защото беше нещо ново и не знаех какво ме очаква, но знаех, че трябва да го потисна и да съм спокоен. Оказа се, че тези страхове са били само в главата ми. Тази фигура е динамична и грешките се получават, когато се уплашиш и решиш, че искаш да дръпнеш дадена команда в грешният момент. Ако си спокоен и вдигнеш ръцете си високо, най-вероятно всичко ще бъде наред. Прогресирането се случи постепенно и след първите няколко преминавания над центъра на крилото, се почувствах по-уверен и вече имах идея какво правя и прогресът се случваше по-бързо и лесно.
Вижте: Световен рекорд за Весо Овчаров в акробатичния парапланеризъм
Коя е следващата фигура, която искаш да изпълниш?
Имам доста амбиции за настоящия сезон, през лятото искам да взема участие в световният акро тур (AWT). Има няколко нови фигури, които искам да изпълня, също така и да надградя уменията си от миналата година. Имам и разни идеи, свързани с парашутизма, но предпочитам да разкажа за тях, когато ги осъществя.
Един съвет, който би дал на хората, които сега започват да се занимават с парапланеризъм?
На първо място – поздравления за доброто решение. Най-важното е да се чувстват доволни. Бих ги посъветвал да се заредят с търпение и да намерят добър инструктор и среда, в която да летят. Това е един много красив път, по който може да се върви много дълго, ако бъдем търпеливи и методични.
Вижте във видеото изпълнението на Пламен Калоян Тодоров на Infinity thumbling.
Вижте тази публикация в Instagram.
