Всички знаем колко е важен сънят за човешкото тяло и неговото качествено възстановяване. Пълноценният сън носи ползи на физическото ни здраве и на нашата психика, осигурява ни бодрост и готовност за справяне с предизвикателства. Заедно с Magniflex се срещаме с активни хора, за да разберем как спят и възстановяват. Представяме ви двама души, които са превърнали екстремното в свой начин на живот – Тодор Тодоров-Батмана и Петя Гавазова.
Те са семейство. За тях летенето е начин на живот – нещо, с което се занимават вече почти 30 години. В началото летят за удоволствие, а през 2013 г. хобито им прераства в бизнес. Така се появява семейната им фирма “Полети и приключения”, основната атракция, в която са тандемните полети с парапланер. Провеждат и курсове за начинаещи пилоти. През останалото време запълват програмата си с разнообразни дейности сред природата. Нeзависимо дали яздят коне или карат колела в планината, или пък гребат в някое красиво езеро, приключението с тях е гарантирано!
Тодор Тодоров-Батмана е една добре позната в екстремните среди личност. Той е републикански шампион по джудо, вещ в конната езда, каскадьор, дублирал Ник Нолти и… Хелбой. Бивш състезател по джудо и самбо – европейски шампион по самбо.
Петя Гавазова е бивша състезателка по фигурно пързаляне. Представяла е България на две европейски и три световни първенства, а също и на Зимните олимпийски игри в Калгари през 1988 г. В момента в семейната фирма „Полети и приключения“ е оператор на лебедка, занимава се с организация и логистика.
Надникваме зад навиците на всеки от симпатичното семейство, за да разберем какво ги държи будни, усмихнати и щури.
Сънят е много важен и за двамата. За Тодор е най-важната част от денонощието. „Рестарт, презареждане. Психическо и физическо. Колкото и да си силен и енергичен все някога трябва да презаредиш.“ – казва той.
За Петя сънят е блаженство. Удоволствието е несравнимо, казва тя, когато се отпусне в леглото след натоварен и изморителен ден. „Харесва ми, когато много ми се спи, зверски съм уморена и заспивам веднага.“ Споделя, че обича да спи непробудно, без да сънува. Такъв сън описва като тежък и плътен.
Количеството необходим сън за Тодор с годините става все по-малко, но затова пък вече е по-взискателен към условията. 6-7часа сън са му достатъчни, но определено, само ако мястото е удобно, в противен случай, дори да има достатъчно време, не успява да се възстанови напълно. Той споделя още, че в различните сезони времето за достатъчен сън за него е различно. „През зимата, в студено и гадно време, ми трябват поне 8 часа сън. При възможност дори си подремвам през деня. Пролетта и лятото, когато е сезонът на любимите ми занимания, 6 часа са ми достатъчни. Така, средно пресметнато, спя по 7 часа.“
Обикновено около 7-8 часа спи и Петя. Това време ѝ е достатъчно, дори когато се е преуморила физически през деня. „Важното е тези часове да са качествен сън, истински и непробуден – казва тя – всеки човек го е изпитвал, когато си неспокоен, мъчат те някакви мисли или трудни решения, не заспиваш лесно и бързо, будиш се често или спиш, но сякаш си буден и сутрин ставаш уморен.“
И двамата си лягат преди полунощ. Тодор става в 7 ч. или по-рано, Петя се буди около 7.30 ч. Тя признава, че ѝ се иска да си ляга към 22.00 ч., но това е постижимо само през зимата и то не всяка вечер. Споделя, че се наспива по-добре, ако е заспала до 23.00 ч. и допълва:
През лятото обаче това е невъзможно. Поради естеството на нашите занимания, се стараем да използваме максимално светлата част на деня и лягаме доста късно.
Тодор ни казва, че събуждането му протича „без усложнения и съпротива“, ако е спал добре и удобно. За това явно спомагат принципите, които спазва преди лягане:
Обикновено преди да заспя, чета или гледам телевизия. Когато ми е възможно, се храня поне 3-4 ч. преди да заспя, не пия алкохол (по принцип), избягвам обилната храна, многото течности.
По подобен начин стоят нещата и при Петя. Преди да заспи, ако е уморена, гледа телевизия, но не повече от 20-30 мин. Ако пък е по-свежа, чете книга. Споделя, че се старае последното хранене да не е непосредствено преди лягане, което невинаги се получава: „Но има дни, в които съм много гладна още в 16.00 ч. Тогава се нахранвам пълноценно и това е последно за деня.“ Казва, че по принцип опитва да се храни здравословно. „Няма нещо специално във вечерното меню. Течностите си набавям през деня и непосредствено преди лягане не пия.“
Как протича сънят им
Тодор споделя, че спи настрани и по-рядко по гръб. Заради множеството травми често се върти, но като цяло не се буди и спи дълбоко. През нощта не пие вода, само няколко глътки понякога. Случва се рядко да става нощем. Казва, че качеството на съня зависи от дневните емоции и натоварвания, „затова избягвам да се занимавам с глупости, ако все пак ми се е случило, гледам да не мисля за тях“.
През повечето време спи настрани и Петя, и по-рядко по гръб. „Обръщам се няколко пъти нощем. Ако съм спокойна и се чувствам комфортно, спя дълбоко и непробудно.“ Не пие вода нощем. Разказва, че когато понякога ѝ се налага с дни да е извън дома и да спи на легло, което не ѝ е удобно, с наближаването на нощта е в очакване на поредното неприятно изживяване. Резултатът е: „Трудно заспивам, будя се често или страдам от безсъние, а сутрин се чувствам уморена и измъчена.“
Недоспиването
Липсата на сън не води до добри усещания. Тодор описва последствията така:
Недоспиването не ми доставя удоволствие, но се справям, когато ми се наложи.
Най лошото е, че недоспал съм разконцентриран и немотивиран. Честата смяна на настроението също така ме прави раздразнителен.
Най трудно за него след недоспиване е шофирането в продължение на часове с не висока скорост. Признава, че за съжаление му се налага често, тъй като през зимата със съпругата му карат камиони за транспорт на спортни коне и не е налице така необходимият комфорт за пълноценен сън.
Когато не се е наспала добре, и Петя е в лошо настроение и е раздразнителна. Разказва, че когато се случва да спи 2-3 часа и да става през нощта, защото трябва да пътуват, полага много усилия, за да се държи възпитано.
Толкова съм заядлива и кисела, че се възхищавам на мъжа ми как ме изтърпява. Аз дори за себе си съм непоносима.
Времето, в което правят дълги пътувания и през зимата с Тодор работят като шофьори, като транспортират коне до различни места в Европа или Турция, е доста тежко и натоварващо. Пътуванията са трудни, защото не е добре за животните да прекарват много дни в камиона или караваната. „Караме без почивка, понякога по 7-8 дни и само се редуваме през няколко часа. Единият кара, другият спи, но на седалката в колата не е особено приятно. Абстрахирам се от дискомфорта, презареждам докато спя 3-4 часа и продължавам. Тогава чакам с нетърпение момента, когато ще стигна отново до леглото си“, разказва Петя.
Наваксването на съня
След недоспиване Тодор обича да спи на тъмно, тихо и прохладно място. Изключва телефона и се опитва да прекара в сън или покой поне 10-11 часа. Признава, че когато е гладен, спи спокойно и дълбоко.
На Петя са необходими няколко дни, в които да спи нормално, за да се почувства отново добре и да възвърне нормалния си ритъм на живот. Споделя, че никога не е можела да спи по 12-14 часа или пък до следобед. Не обича и следобедния сън: „Предпочитам да върша нещо, но ако някога през деня заспя, бъдете сигурни, че съм се предала, умората ме е победила.“ Тодор, от друга страна, не пропуска възможностите за възстановителна дрямка: „Тъй като работя когато има какво, с удоволствие подремвам през деня, когато времето е гадно и нямам какво да правя.“
И двамата никога не са следили съня си с уред. Тодор казва, че щом е свеж и бодър, „значи всичко ми е наред и никакъв уред не може да ми каже кое е добре и кое не“. Петя вече е разглеждала графика на съня на своя приятелка и е любопитна за своите показатели, затова смята в най-скоро време да си купи някакъв смарт часовник.
Вкъщи спят на умерено твърд матрак.
Години наред спяхме на много твърд матрак, тънък, без никакви екстри, докато накрая проумях, че не е нужно да си го причинявам.
– разказва Тодор. За този период ни споделя и Петя:
Бяхме решили, че е много полезно против болките в гърба да спим на твърдо. Тошо даже донесе 2 татамита от джудо залата. Поспахме, поспахме, нощем не смея да мръдна, знам че ще боли, сутрин ставам все едно някой ме е бил и… приключих с японските традиции.
Тъй като спят на подиум, а не на нормално легло, са си избрали максимално широк, дебел и удобен матрак.
Петя споделя, че матракът и удобната възглавница са най-важни за пълноценния сън и добрата кондиция на следващия ден, но за нея има и други фактори, важни за добрия сън. „Например аз обичам в стаята да е студено, дори и през зимата. Не повече от 17°. Харесва ми да спя на отворен прозорец и когато вдишвам, да усещам въздуха студен.“
При толкова интересен и динамичен начин на живот, не е странно, че на двамата се е случвало да спят не нетипични места. Тодор ни разказва, че най-странното място, на което е спал, е конска каравана, върху бали слама, завит с конска попона (завивка за коне). За Петя това е нощувка в кемпера им на паркинга пред Националния исторически музей. „По-скоро ситуацията беше комична. Пристигнахме от морето през нощта, уморени, имахме много багаж за разтоварване, а не искахме да го оставим без надзор. С Тошо се разбрахме само с поглед, решихме че ще пренощуваме пред НИМ. Смешното беше, че се намирахме само на 300 м от дома ни“, разказва с усмивка тя.
Попитахме „летящите хора“ чии отговори на същите въпроси биха искали да видят и ето какво ни отговориха:
Тодор Тодоров: На някой мой връстник, който се занимава с изкуство.
Петя Гавазова: Би ми било интересно да чуя мнението на фигуристките, на Етери Тутберидзе или да сравня мнението на световнозначими състезатели, които се занимават с коренно различни спортове, например парапланеристи, скейтъри, колоездачи.
Разберете повече за навиците за сън и възстановяване и на други активни и целеустремени хора в рубриката ни за съня тук.
